3 август е Световният ден на динята. Празникът се празнува

3 август е Световният ден на динята. Празникът се чества най-много в Съединените щати. Сред най-популярните надпревари по време на този празник са замерване с дини и надплюване със семки.

Около 92% от масата на динята е вода – това е най-високият % измежду плодовете, поради което тя може да утоли освен апетит, само че и жадност.

Ето и няколко любопитни обстоятелството за една от най-популярните летни храни.

Има над 1200 разновидности на сочния плод в над 96 страни по света, само че от тях единствено 60 типа са подобаващи за консумация.

Не съдържа холестерол и е значим източник на витамини А и С, фибри, калии и амино киселини.

Динята съдържа най-големият % вода измежду плодовете. Между 80 и 92%. В една цяла любеница има единствено половината от захарното наличие на една ябълка. Затова е изключително подобаваща за диети.

Кората на динята също става за ястие, като в Китай да вземем за пример тя се пържи, вари или маринова. Маринованата кора от любеница е публикувана и в Русия. Семената на динята пък са богати на мазнини и белтъчини и се ядат независимо, прибавят се в други ястия или се употребяват за произвеждане на растително масло.

Динята в действителност „ охлажда “. Тя съдържа аминокиселина, която усъвършенства работата на отделителната система и спомага за изхвърлянето на нездравословните субстанции, посредством което „ охлажда “ организма. Най-голямата любеница е отгледана от фермер в американския щат Оклахома. Тя тежала 115 кг. По наличие на желязо дините са на едно от първите места измежду плодовете и зеленчуците. Затова се предлагат при анемия.

Диня (в взаимозависимост от региона в България наричана още карпуз, диня или бостан) (Citrullus lanatus[1]) е наименованието на тип тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата подредба на земеделските култури е плодов зарзават. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, нормално алена сърцевина. Смята се, че произлиза от Южна Африка, където типът има най-голямо генетично многообразие. Кореновата система доближава до 2 м. дълбочина и 3 м. диаметър. Стъблото е стелещо се, с 3-4 скелетни разклонения, които са овласени.

Прясната любеница може да бъде употребявана по разнообразни способи, а постоянно се употребява и за ароматизиране на питиета. Кората на динята също може да се яде и от време на време се употребява сходно на зарзават. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от любеница е публикувана и в Русия.

Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат независимо, прибавят се в други ястия или се употребяват за произвеждане на растително масло. Отглеждат се профилирани сортове, които имат доста малко водниста маса и концентрират силата си в семената. В Китай семките от любеница се продават печени и с подправки, сходно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се употребяват за приготвянето на чорба и други ястия.

Водата съставлява към 92% от масата на динята, най-високият % измежду плодовете. На доста места по света динята може да се добавя с прибавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по нормалния метод.