29-годишен родопчанин е живо доказателство, че на прехода в страната

29-годишен родопчанин е живо доказателство, че на прехода в страната му се вижда краят и че точката му ще бъде поставена от неговото потомство. Николай Николов подари преди броени дни община Мадан със профилирана техника за поддържане на зелените площи в родопския град. Младежът има превратна орис, която го завежда в страната на неограничените благоприятни условия и му дава няколко бързи и мъчителни житейски уроци. Така вместо да го направи невъзвращенец, го кара скоростно да помъдрее и да се върне вечно в Родината.

Маданчанинът като средностатистическо момче на планината отраснал " по родопски ", приключва в СОУ " Отец Паисий " в града, по-късно става студент в компетентност " Макроикономика " в Пловдивския университет " Пайсий Хилендарски ".

" През 2012 година отпътувах за Съединени американски щати на студентска бригада и не се върнах. Така и не приключих тук специалността. Шест години работих, започнах като чистач в един сервиз, станах по-късно монтьор, оттова взех брошура с право да ръководя камион и се качих да карам товари. И с тези темпове, с които се трудех, ми предложиха да си купя камион, взех го, след три години към този момент имах три камиона. А преди два месеца таман ги изплатих и ги продадох, и се прибрах в България ", споделя сбито Николай.

Разказва обаче, че в действителност българи му помогнали, тъй като го видели да изнемогва. " В интерес на истината ме взеха на работа не толкоз, тъй като имаха потребност от мен, а защото видяха, че работя като момче за всичко. Взимах на седмица първоначално по 325 $, което за Чикаго е под виталния най-малко, т.е. 1300 $ се падаше за четири седмици заплата. И като видяха по какъв начин работя, за два месеца ми направиха заплатата на 2000 $, а по-късно се качих на камион. А там към този момент е друго, взимаш по 40 цента на миля, когато караш за някого, т.е. получаваш на седмица по 1300 $. А когато имаш свои камиони, към този момент е напълно друго ", споделя Николай.

Бързо обаче научава, че живота там с едната ръка дава, но с другата търси цената за това от теб и тя е доста по-голяма от даденото.

" Америка дава пари, в случай че работиш, в случай че не си ленив, само че ти взима всичко останало - щастието, младините, хубавото време... Америка е единствено за пари и да видиш свят ", споделя родопчанинът.

За прозрението му оказва помощ покруса, която го раздрусва тази година. " Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че живееш измамлив живот, че не е верен, и внезапно мирогледът ти става друг, животът ти също. През април стана злополука с мотор в Хасково и за жал брат ми беше мотористът. Брат ми към този момент го няма. Тогава осъзнах какъв брой заблудено пребивавам, че това, което пъдя, не е най-важното в живота. Близките хора са най-важното. Тези, които имаш, и които си изоставил и ги наказваш, с цел да правиш пари. Разбираш, че си се трансформирал в машина за пари. Брат ми беше главен камък в темела на постройката, дето желаех да съградим. И когато той си отиде, за мен цялата постройка нагоре се разклати, целият ми живот се прекатурна. Тогава осъзнах, че моето място към този момент е тук, тъй като преди имаше на кого да разгадавам и моите родители имаха на кого да разчитат. Докато в този момент, когато него го няма, би трябвало да съм аз и за родители, и за деца, и за всеки, споделя Николай.

И признава, че още не е претърпял нещастието и болката от загубата и не вижда по какъв начин би я потушил, само че лекуването на душата си търси в родината. Категоричен е, че ще остане да работи в България.

" Сега изследвам с какво да се занимавам, имам някои хрумвания в главата и се чудя към какво да се насоча и в какво да влагам. Нямам желание да работя за заплата, тъй като съм човек, който обича да основава нещо. Бих вложил и в Мадан, в случай че има някоя оферта, в която да има смисъл и да излиза математиката и логиката да се влага. Защото един бизнес би трябвало да носи облага, да се занимаваш с бизнес единствено да кажеш, че си предприемач, няма смисъл. А и знам какво е да работиш за някой, какво е да работиш за себе си и какво е да работят за теб ", споделя родопчанинът.

Това, което обаче не може да проумее, е за какво оттатък океана българинът е ужасно трудолюбив, а е ленив в родината си. " Ако младите си мислят, че в чужбина всичко е розово, са в огромна илюзия. Ако и тук се трудят колкото в чужбина, България ще процъфтява. Защото, в случай че сметнеш там какъв брой часа работиш и какъв брой заплата взимаш, тук, в случай че работиш на две места, отново ще живееш по-добре от чужбина. Да не си вършат непотребни илюзии, че зад границата е по-лесно. Не е по този начин, там се работи като вол. Тук, в случай че се работи колкото в чужбина, всеки ще е добре ", споделя той.

А и маданския въздух, съгласно него, на никое място го нямало. Като водач на камион обиколил Съединени американски щати стотици пъти от единия край до другия, но щом си пристигнал тук и си поел въздух, душата му се усмихнала.

Заради огромната си обич към Мадан той подарява на Общинското дружество „ Благоустройство на територията ” в миньорския град тракторна косачка, което ще направи косенето на тревата по-лесно, бързо и качествено. Освен тракторчето, Николай подари още две моторни косачки и машина, с която ще се почиства окосената трева.

„ Градът няма нищо общо с оня отпреди 6-7 години, когато отпътувах за Америка. Тук проличава, че се работи доста, и мисля, че е редно всеки да способства за развиването на Мадан ", споделя родопчанинът.

Той предложи брак на хубавицата от Мадан Дениса Бойкова на 30 септември под лъчите до морето в Санторини.