Дипломиран юрист стана най-младият солист на ансамбъл Родоп...
28-годишният Фидан Меров е е най-младият солист на фолклорен отбор „ Родопа “ в Смолян. Стъпва на сцената преди пет години и по този начин сбъдва една от съкровените си фантазии.
Завършва право в Пловдивския университет и е квалифициран правист, само че националната ария е тази, която пленява сърцето му и става негова орис. Най-вероятно е наследил гения на баба си, която желала доста да стане певица, само че не разрешили, тъй като по това време не се гледало на тази специалност с положително око. Фолклорът обаче постоянно е бил на респект в фамилията му. Още в първи клас той постъпва в детско-юношеския отбор „ Орфей “ в Смолян, първо в танцовия състав, а по-късно и в певческата групировка.
Един празник на детето се оказал определящ за гения му. Майка му го завела в магазин, с цел да си избере играчка. Първото нещо, което той забелязал, било музикален щанд с аудиокасети на разнообразни артисти. Веднага хванал касета с песните на Бойка Присадова и споделил на майка си, че това ще е подаръкът му. След това десетки пъти слуша и прослушва песните <210>, съумява да ги научи до една, като най-любимата му била „ Горице ситна зелена “. Това виждат и неговите преподаватели в ДЮФА и го насочват към музикалната школа на Марияна Каранлъкова. Оттогава до момента не стопира да събира и разучава песни. Изучил е репертоара освен на Бойка Присадова, само че и на другите огромни родопски гласове като Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Младен Койнаров и Валя Балканска. Обикаля села и махали, намира се с възрастни хора и записва песни, които един ден желае да осъществя в свое осъществяване.
През 2016 година, малко преди да се дипломира като правист, научава, че в отбор „ Родопа “ е разгласен конкурс за артисти. Тогавашният солист Младен Койнаров се пенсионира и Фидан заема неговото място. Близките му чакат да го видят в правосъдната зала като млад правист, но той избира пътя към сцената и не съжалява, въпреки да се твърди, че музикант къща не храни. Песните за него са огромна мощ и духовна храна, от която човек има потребност. Често вижда сълзи в очите на слушателите, когато пее „ Пейни ми, пейни, Петкано “, „ Черешка, чорна вишничко “ или „ Заспал левент в гора зелена “. Денем е на подготовки в ансамбъла, а вечер работи в фамилното заведение в квартал Райково, където също пее на гостите.
Иска да даде душа на непопулярни песни, същински бисери, които е разкрил в бабините ракли на селата Левочево, Стойките, Върбово, Солища и други махали. Вече е планувал и първите си студийни записи на 10 такива песни.
Автор Николай Чапански
Завършва право в Пловдивския университет и е квалифициран правист, само че националната ария е тази, която пленява сърцето му и става негова орис. Най-вероятно е наследил гения на баба си, която желала доста да стане певица, само че не разрешили, тъй като по това време не се гледало на тази специалност с положително око. Фолклорът обаче постоянно е бил на респект в фамилията му. Още в първи клас той постъпва в детско-юношеския отбор „ Орфей “ в Смолян, първо в танцовия състав, а по-късно и в певческата групировка.
Един празник на детето се оказал определящ за гения му. Майка му го завела в магазин, с цел да си избере играчка. Първото нещо, което той забелязал, било музикален щанд с аудиокасети на разнообразни артисти. Веднага хванал касета с песните на Бойка Присадова и споделил на майка си, че това ще е подаръкът му. След това десетки пъти слуша и прослушва песните <210>, съумява да ги научи до една, като най-любимата му била „ Горице ситна зелена “. Това виждат и неговите преподаватели в ДЮФА и го насочват към музикалната школа на Марияна Каранлъкова. Оттогава до момента не стопира да събира и разучава песни. Изучил е репертоара освен на Бойка Присадова, само че и на другите огромни родопски гласове като Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Младен Койнаров и Валя Балканска. Обикаля села и махали, намира се с възрастни хора и записва песни, които един ден желае да осъществя в свое осъществяване.
През 2016 година, малко преди да се дипломира като правист, научава, че в отбор „ Родопа “ е разгласен конкурс за артисти. Тогавашният солист Младен Койнаров се пенсионира и Фидан заема неговото място. Близките му чакат да го видят в правосъдната зала като млад правист, но той избира пътя към сцената и не съжалява, въпреки да се твърди, че музикант къща не храни. Песните за него са огромна мощ и духовна храна, от която човек има потребност. Често вижда сълзи в очите на слушателите, когато пее „ Пейни ми, пейни, Петкано “, „ Черешка, чорна вишничко “ или „ Заспал левент в гора зелена “. Денем е на подготовки в ансамбъла, а вечер работи в фамилното заведение в квартал Райково, където също пее на гостите.
Иска да даде душа на непопулярни песни, същински бисери, които е разкрил в бабините ракли на селата Левочево, Стойките, Върбово, Солища и други махали. Вече е планувал и първите си студийни записи на 10 такива песни.
Автор Николай Чапански
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ