Първи брой преди 141 години: “Марица” даде управници на...
25 юли 1878 година е знаменателна дата за Пловдив - излиза " Марица ", първият общобългарски вестник след Освобождението.
Вестникът, дал на страната трима блестящи министър председатели в годините, когато се кове новата българска страна, е естрада на свободното слово в звездния интервал за Пловдив като столица на Източна Румелия.
Списван на български и френски, популяризиран и в чужбина, с необятна публика както от двете страни на Балкана, по този начин и по всички по-важни средища с българско население на Балканите.
" Марица " е най-модерният и най-широко популяризиран вестник за своето време.
Пловдив дава на България първата естрада на единението и първия наш вестник, идващ европейските мостри.
Идеята е на Теодор Бурмов, вицегубернатор на града под тепетата, първия български министър председател, помощник на наши и задгранични издания.
Замисълът бил сбъднат от Григор Начович и Иван Евстратиев Гешов, министър председател на България, съставител на закони, дали началния подтик за икономическия разцвет на България. Многостранната му сполучлива активност на общественик, политик, предприемач, банкер, журналист, публицист, издател и филантроп няма аналог в модерната българска история.
Начович пък е основател на Първото българско ревю през 1892 година
Активен помощник на вестника е лекар Константин Стоилов, оглавил след това две наши държавни управления. Смятан е за един от най-успешните министър председатели в цялата ни история. Наричат го най-европейския ни политик.
Издател на вестника е Христо Г. Данов, основоположник на книгопечатането у нас.
“Марица " е и първото българско издание със лична печатница.
Данов събира екип от ерудити, окуражени да списват български вестник с престижа и стандарта на пример в сектора - английския “Таймс ".
В екипа на " Марица " от 1878 до 1885 година са най-хубавите създатели у нас за времето - съвсем всички са приключили влиятелни университети в Европа: Манчестър, Хайделберг, Прага, Москва, Париж, Виена, Лиеж, Киев, Харков.
По-късно 7 от създателите на " Марица " стават членове на Българска академия на науките и на непознати научни академии, редактори и сътрудници получават общо 22 министерски поста, двама са били ръководители на Народното събрание, кметове на София и Пловдив, дипломати.
Упреквали издателя Христо Г. Данов за високите авторски възнаграждения. На Иван Вазов да вземем за пример били препоръчани единствено за едно стихотворение 30 турски лири, колкото била месечната заплата на високоплатен служител.
Талант и достолепие нямат цена, отсича твърдо Данов. " Народният интерес над всичко " е неписаният закон за редакторите и създателите на вестника, определян като знамение в българската публицистика. На челно място във вестника се поставяли проблемите на нацията, обединяването на разпокъсана България било свято дело на редакторите. Неслучайно последният, 745-и подред брой, излязъл на знаменателна за всеки българин дата - 6 септември 1885 година - Деня на Съединението.
106 година по-късно, на 3 юни 1991 година, марката " Марица " възкръсва още веднъж - трансформира се в естрада на свободното слово на Пловдив и цяла Южна България, какъвто е и до през днешния ден, към този момент 28 години.
Вестникът, дал на страната трима блестящи министър председатели в годините, когато се кове новата българска страна, е естрада на свободното слово в звездния интервал за Пловдив като столица на Източна Румелия.
Списван на български и френски, популяризиран и в чужбина, с необятна публика както от двете страни на Балкана, по този начин и по всички по-важни средища с българско население на Балканите.
" Марица " е най-модерният и най-широко популяризиран вестник за своето време.
Пловдив дава на България първата естрада на единението и първия наш вестник, идващ европейските мостри.
Идеята е на Теодор Бурмов, вицегубернатор на града под тепетата, първия български министър председател, помощник на наши и задгранични издания.
Замисълът бил сбъднат от Григор Начович и Иван Евстратиев Гешов, министър председател на България, съставител на закони, дали началния подтик за икономическия разцвет на България. Многостранната му сполучлива активност на общественик, политик, предприемач, банкер, журналист, публицист, издател и филантроп няма аналог в модерната българска история.
Начович пък е основател на Първото българско ревю през 1892 година
Активен помощник на вестника е лекар Константин Стоилов, оглавил след това две наши държавни управления. Смятан е за един от най-успешните министър председатели в цялата ни история. Наричат го най-европейския ни политик.
Издател на вестника е Христо Г. Данов, основоположник на книгопечатането у нас.
“Марица " е и първото българско издание със лична печатница.
Данов събира екип от ерудити, окуражени да списват български вестник с престижа и стандарта на пример в сектора - английския “Таймс ".
В екипа на " Марица " от 1878 до 1885 година са най-хубавите създатели у нас за времето - съвсем всички са приключили влиятелни университети в Европа: Манчестър, Хайделберг, Прага, Москва, Париж, Виена, Лиеж, Киев, Харков.
По-късно 7 от създателите на " Марица " стават членове на Българска академия на науките и на непознати научни академии, редактори и сътрудници получават общо 22 министерски поста, двама са били ръководители на Народното събрание, кметове на София и Пловдив, дипломати.
Упреквали издателя Христо Г. Данов за високите авторски възнаграждения. На Иван Вазов да вземем за пример били препоръчани единствено за едно стихотворение 30 турски лири, колкото била месечната заплата на високоплатен служител.
Талант и достолепие нямат цена, отсича твърдо Данов. " Народният интерес над всичко " е неписаният закон за редакторите и създателите на вестника, определян като знамение в българската публицистика. На челно място във вестника се поставяли проблемите на нацията, обединяването на разпокъсана България било свято дело на редакторите. Неслучайно последният, 745-и подред брой, излязъл на знаменателна за всеки българин дата - 6 септември 1885 година - Деня на Съединението.
106 година по-късно, на 3 юни 1991 година, марката " Марица " възкръсва още веднъж - трансформира се в естрада на свободното слово на Пловдив и цяла Южна България, какъвто е и до през днешния ден, към този момент 28 години.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ