,fit(768:433)&09:36:44)
Търпение, постоянство и вяра донесоха европейската титла в овчарския скок на Вилма Мурто
23-годишната финландка Вилма Мурто завоюва европейската купа в овчарския скок при дамите на шампионата в Мюнхен по-рано през месеца. Младата атлетка си обезпечи златото още на 4.80 м, само че по-късно направи опити и на 4.85 м, като с превъзмогването на тази височина направи три национални върха на Финландия и изравни върха на шампионатите на Екатерина Стефаниди, която смъкна от европейския връх.
Попитана за държанието й във финалните стадии на надпреварата, тя се засмя и отговори: “Това е нещо, което аз и моят треньор постоянно сме правили – надпреварата не свършва, до момента в който не свърши. Усещах тези 4.85 м. Треньорът ми към този момент беше споделил: `Не, не повече, 4.80 м е добре. Сега имаме златния орден.` И си споделих: `Ще отида още веднъж`. Чувствах, че ми остава още една височина за скок, имах я с мен и желаех да я направя още един път. “
 )
Отстрани напредъкът на Мурто към европейската купа изглеждаше необичайно извърнат – колкото по-висока беше летвата, толкоз по-лесно ставаше за нея.
Тя изглеждаше отвън битката за медали в ранните стадии, изисквайки два опита да премине 4.55 м и 4.65 м и мина след един крах на 4.70 м. Но по-късно пристигнаха първите триумфи на 4.75 м и 4.80 м, преди последния й триумф на 4.85 м.
Как да си разбираем този феномен?
“Когато летвата беше 4.65 м или по-ниска, имах възприятието, че се възпирам малко, пробвах се да бъда в сигурност със скоковете, а това не работи. Когато медалът беше сигурен, почувствах, че сетивата ми преди малко се отвориха и това беше моментът на потока – стартира оттова. Сега няма какво да изгубвам, имам това, което желаех – и желая още в този момент! Чувствах, че се оправих сносно с нервите си – и също се усещах много безпроблемно до края.
 )
“Скачах с три разнообразни пръта през цялото съревнование. Последният кол, с който скочих, го бях употребила единствено един път, на Световното състезание в Юджийн предишния месец ”, добави тя.
За Мурто това беше, безусловно и метафорично, завръщане към висините след мощна кариера при девойките с голямо заричане и достижения.
На 31 януари 2016 година, на 17 години, тя сложи международен връх за девойки под 20 години от 4.71 м, а по-късно същата година тя завоюва международния бронз за тази възраст, преди да добави бронза на Европа за девойки под 20 години през 2017 година
Имаше присъединяване на Олимпийските игри в Рио през 2016 година и на последното Европейско състезание по лека атлетика в Берлин преди четири години, където приключи на 17-то място в квалификациите.
Тя също по този начин не съумя да се класира на Световното състезание в Доха, преди пандемията да ограничи спортните действия.
Шестото място на миналогодишното Европейско състезание по лека атлетика на закрито беше последвано от почтено за почитание пето място на Олимпийските игри в Токио 2020 година, само че нейното показване на Световното състезание в Юджийн предишния месец, където тя приключи шеста, беше най-големият индикатор за това, което тя може да реализира в Мюнхен.
 )
“Юджийн беше доста значим, ужасно прекарване. Имах тежка травма през януари и броихме дните дали имаме задоволително време да се състезаваме там. Счупих крайници си – приземих се неприятно през януари на съревнование във Франция и нараних страничната част на крайници. Два месеца бях с гипс. Но имахме задоволително време и в Юджийн имах възприятието, че имам скокове в себе си. И се почувствах доста спокойна, знаейки, че това към този момент е в мен. Просто би трябвало да го оставя да се случи ”, добави 23-годишната Мурто.
Помолена да разсъждава върху хода на кариерата си до момента, тя отговори: “Това е доста неизменност. Това е доста религия в способността да се върна на това равнище, на което бях. Моят екип ми вярваше през цялото това време. ”
Попитана за държанието й във финалните стадии на надпреварата, тя се засмя и отговори: “Това е нещо, което аз и моят треньор постоянно сме правили – надпреварата не свършва, до момента в който не свърши. Усещах тези 4.85 м. Треньорът ми към този момент беше споделил: `Не, не повече, 4.80 м е добре. Сега имаме златния орден.` И си споделих: `Ще отида още веднъж`. Чувствах, че ми остава още една височина за скок, имах я с мен и желаех да я направя още един път. “
Отстрани напредъкът на Мурто към европейската купа изглеждаше необичайно извърнат – колкото по-висока беше летвата, толкоз по-лесно ставаше за нея.
Тя изглеждаше отвън битката за медали в ранните стадии, изисквайки два опита да премине 4.55 м и 4.65 м и мина след един крах на 4.70 м. Но по-късно пристигнаха първите триумфи на 4.75 м и 4.80 м, преди последния й триумф на 4.85 м.
Как да си разбираем този феномен?
“Когато летвата беше 4.65 м или по-ниска, имах възприятието, че се възпирам малко, пробвах се да бъда в сигурност със скоковете, а това не работи. Когато медалът беше сигурен, почувствах, че сетивата ми преди малко се отвориха и това беше моментът на потока – стартира оттова. Сега няма какво да изгубвам, имам това, което желаех – и желая още в този момент! Чувствах, че се оправих сносно с нервите си – и също се усещах много безпроблемно до края.
“Скачах с три разнообразни пръта през цялото съревнование. Последният кол, с който скочих, го бях употребила единствено един път, на Световното състезание в Юджийн предишния месец ”, добави тя.
За Мурто това беше, безусловно и метафорично, завръщане към висините след мощна кариера при девойките с голямо заричане и достижения.
На 31 януари 2016 година, на 17 години, тя сложи международен връх за девойки под 20 години от 4.71 м, а по-късно същата година тя завоюва международния бронз за тази възраст, преди да добави бронза на Европа за девойки под 20 години през 2017 година
Имаше присъединяване на Олимпийските игри в Рио през 2016 година и на последното Европейско състезание по лека атлетика в Берлин преди четири години, където приключи на 17-то място в квалификациите.
Тя също по този начин не съумя да се класира на Световното състезание в Доха, преди пандемията да ограничи спортните действия.
Шестото място на миналогодишното Европейско състезание по лека атлетика на закрито беше последвано от почтено за почитание пето място на Олимпийските игри в Токио 2020 година, само че нейното показване на Световното състезание в Юджийн предишния месец, където тя приключи шеста, беше най-големият индикатор за това, което тя може да реализира в Мюнхен.
“Юджийн беше доста значим, ужасно прекарване. Имах тежка травма през януари и броихме дните дали имаме задоволително време да се състезаваме там. Счупих крайници си – приземих се неприятно през януари на съревнование във Франция и нараних страничната част на крайници. Два месеца бях с гипс. Но имахме задоволително време и в Юджийн имах възприятието, че имам скокове в себе си. И се почувствах доста спокойна, знаейки, че това към този момент е в мен. Просто би трябвало да го оставя да се случи ”, добави 23-годишната Мурто.
Помолена да разсъждава върху хода на кариерата си до момента, тя отговори: “Това е доста неизменност. Това е доста религия в способността да се върна на това равнище, на което бях. Моят екип ми вярваше през цялото това време. ”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ