22% от българските тийнейджъри не могат да преценят дали една

22% от българските младежи не могат да преценяват дали една вест е същинска или подправена, мъчно се ориентират дали ги подлагат на агитация и мнозина не знаят какво в действителност е това. Това демонстрират резултатите от проучване за равнището на медийната просветеност на 642-ма възпитаници сред 15 и 19 година, извършено от Центъра за развиване на медиите в 10 общински междинни учебни заведения и професионални учебни заведения в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора сред 1 април и 10 юни 2019 година

Целта на проучването е събирането на първата, основаваща се на обстоятелства систематизирана информация за настоящото положение на медийната просветеност в българските гимназии. То трябваше да откри до каква степен младежите разпознават достоверното медийно наличие, като в същото време изследва настройката им да избират каналите за информация, шерване и забавление.

Могат ли младежите да се ориентират и да боравят с информацията в обществените мрежи е спомагателна информация, която се извлича от проучването.

В извършената анкетата са били включени 16 отворени и затворени въпроси.

Резултатите сочат, че:

1. 26% се осведомят от обществените медии за протичащото се в България.

2. Младежите се интересуват най-вече от: обучение и обществени тематики, технологии и нововъведения, политика и стопанска система, просвета, спорт, анимации, музика, кавги, времето, известни персони, филми и сериали. От всичко изброено на върха е отговорът " Технологии и нововъведения ".

3. Близо 1/2 признават, че се съмняват във всичко оповестено. От една страна, това демонстрира сериозно мислене. От друга, е обезпокоителен сигнал за качеството на информацията в мрежата като цяло.

4. 70% настояват, че разпознават подправените вести, само че има и възпитаници, които одобряват всичко в интернет за истина, т.е. не позволяват, че има такива. 30% не могат да преценяват що е подправена вест, а създателите на проучването считат, че това може да значи, че те или нямат съответна база за съпоставяне, или знания, които да им разрешат да разпознаят подправеното наличие. Смятат също, че е неотложно да се работи в допълнение с тази група младежи в учебно заведение или в извънкласни форми.

5. За 40% от учениците подправената вест е тази, която не им звучи правдиво. Те се доверяват на интуицията си, която може и да ги подвежда.

6. 22% признават, че не могат да преценяват дали една вест е същинска.

7. Над 30% не се съмняват в достоверността на огромните медии.

8. 56% настояват, че не са попадали на пропаганда; 44% са уверени в противоположното.

9. 1/3 обаче не могат да дефинират какво е агитация. Смятащите, че знаят, я изясняват с думите: машинация, корист, пропаганда, реклама, принуждение, подправени вести, подправено наличие за илюзия, неистина, операция, въздействие над хорското мнение и държание, разпространяване на погрешна информация и възгледи, опит да се влияе върху непознатото мнение за полза или облагодетелстване, Кремълски вести, Русия, популяризация.

10. Младежите не могат без интернет, общуването им минава главно през мрежата, като някои безусловно живеят там. Ппочти 50% влизат в мрежата над 10 пъти дневно, жестоко казано - на всеки час от деня.

11. Учениците не се вълнуват доста от това, че оповестеното от тях в обществените мрежи оформя тяхното " цифрово досие ", което, за разлика от автобиографията, се добавя ежедневно с техните постове, фотоси и изявления, мъчно може да бъде поправено или манипулирано.

12. Социалните мрежи размиват и смисъла на думата " другар ". Те не са сигурни, че би трябвало да познават приятелите си в мрежата персонално. На въпроса „ Кой е против теб в мрежата? “ учениците не постоянно мога да отговорят тъкмо. Близо 1/6 не се тормозят от общуване с непознати. Тревожни са данните за тези възпитаници, които поддържат връзка в мрежата без подозрения. Налага се изводът, че постоянно те няма защитни механизми, с които да се предпазят от подправено наличие в мрежата.

Разпознаването на подправените вести и пропагандното наличие е проблем измежду огромна част от интервюираните възпитаници, заключават създателите на проучването. Друга част правилно се ориентират в наличието на осведомителните канали, само че в това време признават, че пропагандата е непознато разбиране за тях. Младежите се нуждаят от в допълнение образование във връзка с правдиво и истинно наличие, по умения за работа с информация в новинарски уеб сайтове и обществените мрежи.

Пропагандата е мъчно разпознаваема и неопределено дефинирана от огромна част от интервюираните. Някои имат базови показа за задачите на пропагандата и методите, които употребява. В този смисъл образованието на младежите в ученическа възраст е неотложно и то би трябвало да следва одобрените стандарти в публицистиката и всеобщите връзки, считат от Центъра за развиване на медиите.

Целта на плана „ Медия ” е да даде опция на учениците да употребяват инструмент за самокритика на равнището си на знания във връзка с подправените вести, достоверните източници, пропагандните или заблуждаващи механизми в осведомителното пространство, както и да насърчи сериозното им мислене.

Основна цел на Център за развиване на медиите е да постави основите на систематична национална база от данни за медийната просветеност, да откри медийните източници на информация за младежите, по този начин и да уточни потребността от просветителни начинания в тази посока.

Необходимо е да се обърне внимание към сериозните точки в неналичието на основни медийни знания измежду младежите, както и да потребността от старания за възстановяване на осведомителната среда от страна на медиите, Нужни са и старания, с цел да се предотвратяват осведомителните „ клопки “, в които могат да попаднат младежите в България.

Проектът се реализира със съдействието на Американското посолство в България и е подсилен от водещи публицисти.