2 адреса в ВарнаРодните звезди, Орлин Горанов, Мариан Бачев и

2 адреса в Варна

Родните звезди, Орлин Горанов, Мариан Бачев и Лилия Илиева споделят откровения пред Виолета Тончева преди премиерата на мюзикъла " Човекът от Ла Манча “, която следва на 19 и 20 февруари от 19.00 в Държавна опера Варна.

- Как Орлин Горанов, като сеньор Алонсо Кехана, който избира да бъде именуван Дон Кихот, съвместява двата облика в едно?

- С наслаждение ги съвместявам, дето се споделя. Това дори са три облика, като вземем поради и Сервантес. Изключително предизвикателство е да се докоснеш до Дон Кихот, този популярен човек. Благодаря на Борис Панкин, на Мариан Бачев и на прелестната ми Дулсинея – Лилия Илиева, както и на всички останали, с които сме дружно в този мюзикъл. Изкуство се прави с доста хора.

- Според режисьора Борис Панкин, Орлин Горанов е най-достойният за рицарската шпага измежду българските актьори, имайки поради триумфите ти на оперната, поп и джаз сцената, мюзикъла, киното и малкия екран. Апропо, знаеш ли всички отговори на " Последният печели “?

- Изместваме центъра на диалога. Задаваш въпрос с нараснала компликация, както би споделил Петър Вучков. Никой не би могъл да знае всичко. Опитвам се да подобавам професионално към всичко, което върша, а дали се получава, публиката ще реши.

- Ако попитам в кой филм патици станаха основни герои, ще можеш ли да ми отговориш?

- Естествено. Но не аз съм умъртвил патиците. Филмът е " Мисия Лондон “.

- Верен отговор. Сега към Мариан Бачев, на който " Човекът от Ла Манча “ дава чудесната опция да изяви много мъдрата си настройка към живота, т.е. възприятието си за комизъм.

- Така си е. В " Човекът от ла Манча “ имам опция " да се разпищоля “, както моята професорка Надежда Сейкова се показваше. Тя ще стане на 90 след една седмица и аз вътрешно съм й посветил тази премиера. Изключително комфортно се усещам в компанията на Орлин Горанов, Лилия Илиева и целия екип. То е като в положителния тенис, който се случва с двама положителни играчи най-малко. Тогава топката се разиграва хубаво, с хубави сервиси, с хубаво отиграване, с попадения от първия, от време на време от втория път. За да се получи зрелищна игра, трябват минимум двама положителни сътрудници, а аз имам тъкмо такива сътрудници в най-важните ми подиуми. Понякога си разрешавам да ги върша на мокри калинки, само че те не се оплакват и рефлектират с обич към мен, за което им благодаря.

- Орлин и Мариан обикалят българските подиуми като Дон Кихот и Санчо Панса, сменяйки си Дулсинея, което не ми наподобява доста рицарско...

- Орлин Горанов: Защо? Аз мисля, че нито една дама не остава афектирана в този случай, защото на всяка оказваме нужното въздействие, т.е. – внимание. Нашата поанта в живота е такава, по какъв начин беше тъкмо: Бъди откровен и непосредствен с всички мъже, а с дамите бъди джентълмен!

- Лилия Илиева знае най-добре по какъв начин рицарските добродетели се отразяват на нейната героиня. Първоначално те я трансформират, след това идва непредвиден срив, само че най-после тя още веднъж припознава себе си в наученото от Дон Кихот. Всички тези нюанси трансформират Дулсинея в  трудна роля.

- Да, не е елементарно. Моята героиня не е елементарна жена, тя е по-различна от останалите. Нейната орис е много тежка, до момента в който не се появява този пътешественик Дон Кихот. До този миг в живота си тя не е срещала положителното, не е чула даже за него, не е видяла хубостта на света, не е усетила любовта. И в един миг се появява този рицар, който посява в душата й зрънце на вярата, хубостта, добротата и любовта. То покълва и остава в нея вечно - тя също става част от рицарите, които се борят за положителното. Важно е да вярваш в положителното, в случай че вярваш в него, ще го разпознаваш на всички места и ще се стараеш самият ти да правиш положително.

- Оставям обобщението на Мариан Бачев.

- Надяваме се публиката да усети посланията на нашия театър. Режисьорското желание на Борис Панкин е да покажем, че и след физическата кончина на Дон Кихот, неговият дух продължава да съществува, преселва се и в моя Санчо. Затова на финала Санчо и Дулсинея не престават напред към любовта, светлината и положителното. Те би трябвало да осветяват пътя ни напред, даже по време на пандемия като днешната. Защото само положителното, силата на духа и любовта ще ни оказват помощ да се измъкнем от пандемията.

ЧОВЕКЪТ ОТ ЛА МАНЧА

Премиера – 19, 20 февруари 1921 година, 19.00, Основна сцена

Мюзикъл по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман и стихове на Джон Дариън

Диригент Страцимир Павлов

Постановка Борис Панкин

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Петър Митев

Хореография Боряна Сечанова

Асистент хореограф Гергана Караиванова

Мултимедия Константин Гарнизов

Художник осветяване Лальо Христов

Превод Борис Панкин

Действащи лица и реализатори:

Сервантес / Дон Кихот – Орлин Горанов

Санчо / Санчо Панса – Мариан Бачев

Алдонса / Дулсинея – Лилия Илиева

Губернатора / Ханджията – Боян Стоянов

Затворничката / Ханджийката Мария – Евгения Василева

Затворник / Падрето – Борислав Веженов

Затворник / Самсон Караско / Рицарят на огледалата – Велин Михайлов

Затворничка / Антония, племенница на Алонсо Кехана – Мария Павлова

Затворничка / Икономката на Алонсо Кехана – Антоанела Петрова

Затворник / Бръснарят – Пламен Георгиев

Херцога / Педро – Нейчо Петров - Реджи

Затворник / Анселмо – Димитър Левичаров

Затворник / Хосе – Даниел Христов

Капитанът от Инквизицията / Затворник / Пако – Тихомир Трифонов

Затворници, мулетари, девойки в хана, мавъри - Марила Гьонги

Участват още:

Розалия Желязкова, Лъчезара Георгиева, Зои Бошнакова, Лукас Де Коннинг, Давиде Сикети, Франческо Капасо, Евгения Минкова, Алба Егидо, Илиана Божкова, Галина Велчева, Меган Рейд, София Еремина, Анна Андреева, Агнес Ди Маса, Галина Великова, Сандра Дотова, Лиляна Георгиева, Ариана Гуастаферо.

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна