(1934 ~ 2021) Насладата и качеството на живота Две са

(1934 ~ 2021)

Насладата и качеството на живота

Две са главните тактики, които можем да възприемем, с цел да подобрим качеството на живота си. Първата е да се опитаме да променим външните условия, с цел да ги нагодим към своите цели. Втората е да променим усещането си за външните условия. Чувството за сигурност да вземем за пример е значим съставен елемент на щастието. Можем да се почувстваме по-сигурни, като си купим оръжие, сложим надеждна брава на външната врата, преселим се в по-безопасен квартал или по някакъв метод спомогнем общността ни да стане по-отговорна към спазването на публичния ред. При всички тези подходи задачата е да се приспособяват изискванията на средата към персоналните цели. Другият метод да се почувстваме по-сигурни е да преразгледаме понятието си за сигурност. Ако човек не търси съвършена сигурност, признава неизбежността на някои опасности и съумява да се радва на този прекомерно непредсказуем свят, вероятността възприятието на неустановеност да помрачи щастието му ще е по-малка.

Никоя от тези тактики не е ефикасна, когато се употребява независимо. Промяната на външните условия може видимо да даде резултат първоначално, само че без надзор на съзнанието старите страхове и стремежи скоро ще се завърнат, възраждайки предходните паники. Човек не може да реализира възприятието за съвършена вътрешна сигурност даже в случай че си купи някой от Карибските острови и го обкръжи с въоръжена защита и бойни кучета.

Митът за цар Мидас е добра илюстрация за концепцията, че контролът на външните условия не усъвършенства безусловно съществуването. Подобно на множеството хора цар Мидас бил уверен, че в случай че стане изобилно богат, щастието ще му е в забрадка вързано. Затова след съществени договаряния той се споразумял с боговете да изпълнят желанието му всичко, до което се допре, да се трансформира в злато. Цар Мидас считал, че е сключил допустимо най-хубавата договорка. Какво към този момент можело да му попречи да стане най-богатият и затова най-щастливият човек в света. Но знаем края на тази история: Мидас скоро почнал да се разкайва за съглашението си, тъй като храната и виното се превръщали в злато още щом докоснели небцето му и той починал, заобиколен от златни чинии и чаши.

Тази остаряла алегория е към момента настояща след толкоз доста епохи. Чакалните пред психиатричните кабинети са цялостни с преуспели пациенти, които, преваляйки четирийсет или петдесет години, ненадейно са осъзнали, че обилният дом в покрайнините, скъпите коли и даже образованието в университет от Бръшляновата лига не са задоволителни, с цел да си обезпечат нравствен покой. И въпреки всичко хората не стопират да се надяват, че смяната на външните условия на живот е решение. Само да можеха да печелят повече пари, да бъдат в по-добра физическа форма или да имат по-разбран сътрудник, те биха постигнали щастието. Макар да признаваме, че материалният триумф може и да не ни донесе благополучие, ние се впускаме в безкрайна битка за реализиране на външни цели с вярата те да подобрят живота ни.

Богатството, публичното състояние и властта са в нашата просвета прекомерно притегателни знаци на щастието. Склонни сме да одобряваме, че животът на богатите, известните и добре изглеждащите е удовлетворяващ, даже обстоятелствата да сочат противоположното. Приемаме също, че в случай че ни се удаде да се сдобием с някои от тези знаци, бихме били доста по-щастливи.

Ако фактически успеем да станем по-богати или по-влиятелни, уверени сме, че животът ни като цяло се е подобрил най-малко за известно време. Но знаците могат да бъдат лъжливи: те са способни да отвлекат вниманието настрана от истината, която би трябвало да показват. А истината е, че качеството на живот не зависи директно от мнението на другите за нас или от притежанията ни. По-важна е ролята на отношението ни към самите себе си и към това, което ни се случва. За да усъвършенства живота си, човек би трябвало да усъвършенства качеството на прекарванията си.

Това не значи, че парите, положителната физическа форма и известността нямат отношение към щастието. Те могат да бъдат същинска берекет, само че само в случай че ни оказват помощ да се усещаме по-добре. Иначе са в най-хубавия случай неутрални, а в най-лошия – спънка пред удовлетворяващия живот. Изследванията върху щастието и удовлетворението от живота свидетелстват, че в най-общ проект съществува умерена корелация сред благосъстоянието и благополучието. Хората в по-заможните и по-развити в икономическо отношение страни (сред които и САЩ) нормално се дефинират като по-щастливи, в сравнение с хората в по-бедните страни. Според проучванията на Ед Дийнър, академик от Илинойския университет, доста богатите хора настояват, че се усещат щастливи в 77% от времето си, до момента в който приблизително заможните настояват, че са щастливи единствено в 62% от времето си. Тази разлика, въпреки и статистически значима, не е доста огромна, изключително като се има поради, че групата на „ доста богатите “ се състои от някои от 400-те най-богати американци. Интересно е също да се означи, че нито един от участниците в изследването на Дийнър не е бил уверен, че парите сами по себе си подсигуряват щастието. Мнозинството от тях обаче били съгласни с изказванието, че „ парите могат да усилят или понижат щастието, според от това по какъв начин се употребяват “. В едно по-ранно изследване Норман Брадбърн открил, че участниците в групата с най-високи приходи споменавали, че са щастливи, с към 25% по-често от тези в групата с най-ниски приходи. И тук разликата е налице, само че още веднъж не е доста огромна. Авторите на огромно изследване, наречено „ Качеството на американския живот “ и оповестено преди десетилетие, оповестяват, че финансовото състояние на човек е един от най-маловажните фактори, влияещи върху общата задоволеност от живота.

Предвид тези данни, вместо да се тревожим по какъв начин да създадем милион или да печелим другари и да влияем на хората, като че ли е по-разумно да потърсим метод да създадем ежедневния си живот по-хармоничен и по-удовлетворяващ и по този начин по директен път да реализираме това, което не може да бъде добито чрез преследването на алегорични цели.

Избрано от: „ Поток. Психология на оптималното прекарване “, Михай Чиксентмихай, ИК „ Хермес “, 2014 г. 
Снимка: Михай Чиксентмихай (1934 -2021); facebook.com-mihaly.csikszentmihalyi