Всяка наша стъпка е вид война срещу някого ♥ Ориана ФАЛАЧИ
(1929 ~ 2006)
Война и мир
…Тук би трябвало да проучвам най-предадената, най-оскърбяваната, най-изнасилваната дума на света. Думата мир. Затова дано да отворя скоба.
Скоба. Драги пацифисти (тъй като сте войнствени и нападателни, би трябвало да употребявам вашия термин „ войнолюбци “), какво имате поради, когато говорите за мир? Утопичен свят, където хората се обичат, както проповядваше Исус? Въпреки, че и Той не беше огромен пацифист: „ Не мислете, че пристигнах да донеса мир на земята; не мир пристигнах да донеса, а меч “. „ Защото пристигнах да разлъча човек от татко му, щерка от майка и, и снаха от свекърва й “. (Евангелие по Матея, Глава 10, 34-35). И какво желаете да кажете, когато говорите за война? Войната, която се води с танкове, артилерия, самолети, хеликоптери? А войната, която се води от терористите-самоубийци, от камикадзетата, които убиха едновременно три хиляди души? Този въпрос е насочен и към католическата черква. Църквата, която тъкмо по това е отличник по двойни стандарти. Църквата, която като се изключи че изгаряше еретици на кладата, епохи наред замърсяваше света с войните си. Която ронеше крокодилски сълзи в енцикликите си за мир на земята и в този момент се надява да възвърне невинността си по-успешно от пластичните хирурзи на холивудските звезди. Този въпрос е към лицемерите, които в никакъв случай не размахват шарените си флагове, с цел да заклеймят терористите-самоубийци, терористите, воюващи с бомби с дистанционно управление, или имамите, проповядващи война в джамиите. Или университетските безделници, които не знаят, че са необразовани, макар докторатите си. Същите дърдорковци, които изплагиатстваха безсмисленото есе на Имануел Кант, оповестено през 1795 година
През 1795 година Кант разгласява демагогското си есе „ Вечен мир “, в което без да обръща внимание на историята и на събитията пред очите му, твърди, че войните се предизвикват единствено от монархиите. Следователно единствено републиките могат да донесат мир на света. Кант твърди това, когато републиканска, революционна Франция, която е обезглавила Луи XIV и Мария Антоанета и е премахнала монархията, се бори на два фронта с Австрия и Прусия. И това е война, оповестена от републиканците три години по-рано. Революционерите направиха същото във Вандея (в провинция Вандея френските републикански революционни управляващи.жестоко потушили въстанието на селяните и монархистите, Б.пр.), когато водиха братоубийствена война против католиците и монархистите (главно селяни и дървосекачи). Същото направи и индивидът, който издигна лозунга „ Свобода, тъждество, мир “, само че донесе война из цяла Европа, в Египет и в Русия. Републиканецът военачалник Наполеон Бонапарт се появи на сцената, когато от името на Директорията удави в кръв въстанието на монархистите. Оттогава опортюнистите подражават на еднопосочното миролюбие на Имануел Кант и безочливо и безогледно водят война с враговете си. Правят го в името на хуманността, несъмнено. Най-често като размахват революционни флагове. Защото революцията също е война, благи дърдорковци. Гражданска война, кланица, както касапницата на елементарната война. Да не се връщаме доста обратно, дано да си спомним за ужасите на Френската гражданска война. Или за Руската гражданска война, Китайската гражданска война и техните жестокости. Да поговорим за гражданската война в Испания, за войната във Виетнам, която не беше нищо друго, с изключение на революция, и който го отрича, е малоумен. За гражданската война в Камбоджа, която беше още по-страшна. Нека да забележим големите кръвопролития, в които африканските страни се саморазрушиха и продължават да го вършат след края на колониализма. Да помислим за гражданската война (моралната гражданска война), която голям брой поданици на Запада водят против Запада. И да прочетем Платон.
Платон споделя, че войната съществува и постоянно ще съществува, тъй като произлиза от човешките пристрастености. Според него не е допустимо да избегнем войната, защото тя принадлежи на човешката същина, на нашата нужда да се потвърждаваме, да господстваме над другите. Това е истина, без подозрение. Ако се замислите, ще разберете, че съвсем всяко наше деяние е акт на война. Всяка наша стъпка е тип война против някого. Професионалното и политическото съревнование, да вземем за пример, са форма на война. Конкуренцията във всичките й форми, е война. Някои типове спорт са открита война. Никога не съм харесвала футбола, защото гледката на 22 играчи, ритащи се по колената, надълбоко ме тревожи. И не ми говорете за бокс и битка. Ужасявам се от това шоу - двама мъже, които взаимно си нанасят рани, разрушават си устата и носа, изтръгват си ръцете и краката, извиват си вратовете. Но Платон бърка в твърдението си, че войната произлиза единствено от човешките пристрастености, че единствено хората могат да водят война. Когато един лъв преследва газела, впива зъбите си в гърлото й и я раздира на части, той води война с нея. Когато птица атакува червей, сграбчва го с клюна си и го гълтам жив, тя води война с плячката си. Когато рибата изяжда друга риба, насекомото изяжда друго насекомо, газелата преследва друга газела, те правят акт на война. Същото се случва, когато бурените нахлуват в житното поле. Войната не е проклинание, особено за човешката природа, войната е проклинание, всеобщо за Живота. Не е допустимо да избягаме от войната, тъй като тя е част от Живота. Отвратителна, ужасяваща? Да, войната е такава, несъмнено. Толкова е ужасяваща, че моят атеизъм е роден основно от нея. Не мога да приема, че има Създател, основал свят на Живота, който убива Живот, свят, където Животът изяжда различен Живот. Свят на създания, които, с цел да живеят, би трябвало да убиват и изяждат други създания. Ако такова съществуване е било основано от Създателя, съгласно мен този Създател е доста, доста неприятен.
Не имам вяра и в мазохизма да обърнеш и другата си буза за плесница. Ако ме атакуван плевели, в случай че ме задушава бръшлян, в случай че ме тровят инсекти, в случай че ме ухапе куче, в случай че ме нападна различен човек, аз се боря, аз водя война! Да, правилно е, водя война с оръжия, които не проливат кръв. Оръжията на концепциите, изразени посредством писаното слово. Не водя война със гибел. Но в случай че това оръжие не е задоволително, не се двоумя да употребявам и други. В младостта си, когато страната ми беше нападната от плевели, задушена от бръшлян, отровена от инсекти, хапана от кучета. Когато врагът нахлу в родината ми. Затова няма да ме спрат палячовците, лаещи по мен на площадите, боклуците, които драскат по фотографията ми по малкия екран, или злобните артистки, които се подиграват със смъртната ми болест. Никакви манифестации на хулигани, размахващи гнусни плакати, няма да уплашат, да ме накарат да замлъкна. Нито един наследник на Аллах, призоваващ да бъде осъдена гяурската кучка в името на Корана, няма да ме разколебае. Въпреки, че в този момент приближавам нощта на живота си и силата ми непреклонно гасне. Защото моята война е справедлива, законна, същинска. Съвсем не е правилно, че всички войни са неверни. Понякога те са верни. Справедливи, законни, същински. Затварям скобата.
От: „ Силата на разсъдъка “, Ориана Фалачи, ИК МаК, 2008 година
Снимка: commons.wikimedia.org
