1916 година. България е във вихъра на Първата световна война,

1916 година. България е във вихъра на Първата международна война, а по бранните полета на Царството се взема решение ориста на една цяла нация. На север, в необятната простор на Добруджа, шепа български мъже, предвождани от именития военачалник Иван Колев, се изправят в гневна конкуренция със гибелта и с отекващо „ Ура “ политат в неравни офанзиви против врага.
На тези трагични събития е отдадена и последната ни книга, носеща заглавието „ Непобедимата кавалерия “. Това е роман за бойния път за Първа конна дивизия и нейните безстрашни мъже.

Макар кавалерийските щандарти да са от дълго време в музейните сбирки, а сабите на българските кавалеристи – в ножните, подвизите на непобедимата кавалерия ще се помнят дълго, а от всички нас зависи имената на миналите във вечността български герои да не потънат в забвение.
В идващите редове ще прочетете къс фрагмент от книгата, написан от биографа на ген. Колев – ротмистър Н.П. Николаев, и отдаден точно на бележития военачалник.
Изданието пък може да поръчате с 20% отстъпка тук.
Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска кавалерия. И в най-затънтената планинска хижа старците, дамите и децата, събрани към огъня, приказваха за чудесата от смелост и самопожертвуване, осъществени от родната кавалерия из просторните полета на Добруджа.

Вестниците и списанията на съдружниците ни пишеха с екстаз за безподобните подвизи на „ желязната българска кавалерия “. Нашите врагове, потресени от провалите, които претърпяха по бойните полета, разправяха чудеса за бързите и смели български кавалеристи. И даже техният щемпел, макар военната цензура, не скри удивлението си от изкуството и храбростта на българската кавалерия.
Едновременно с това по света се разнесе едно име, непознато до тогава – името на гениалния лидер на българската кавалерия. Името на военачалник Колев се зашепна по полетата и балканите на родната земя с страхопочитание и любов, наред с имената на именитите герои от тъмното и далечно минало.
Ще минат години и името на безсмъртния воин ще се свърже по-здраво с концепцията за величието на българския дух. То ще стане едно от ония заветни имена, с които неотлъчно се свързва визията за най-големите добродетели на един народ.

Защото военачалник Колев и като човек, и като боец в действителност въплъщаваше най-хубавите страни на българската натура. Защото тоя твърд българин с цената на цялостно забравяне на себе си пред величието на концепцията, която го въодушевяваше, съумя да се издигне до висотата на малко на брой избраници. От тая висота той освети със светкавиците на гения и славата на българското име. И в огъня на тия светкавици той самичък изгоря.
Името на военачалник Колев би трябвало постоянно да живее в скрижалите на българското племе, наред с имената на най-великите ни герои. В дни на горделивост и триумфи, в дни на скърби и разочарования това име ще сгрява сърцата, ще буди очаквания и ще показва пътища към велики и светли идеали.
Инфо: Bulgarian History