(1901 ~ 1958) Мирът ще ни брани Да се стигне

(1901 ~ 1958)

Мирът ще ни брани

Да се стигне до война, значи да се отхвърли животът! В тридесет и седем години ние преживяхме четири войни – и да не бяхме ги изгубили, отново щяха да ни опустошат. Войната е невъзможна, преди да отречем индивида. Мирът стои над всичко, тъй като в мира се вмества цялостният човешки живот: трудът, свободата, творчеството, обществената истина, раждането, любовта и естествената гибел. Във война човек не живее, а едвам съумява да остане жив.

Мирът е още веднъж заплашен! Това значи, че някъде по света са изгубили очакване в мира и страхът е пропълзял в ушите…

Ние ще се борим за мира, като утвърдим вярата си в него, в живота, в труда, в свободата и творчеството. Самообладанието е най-силното оръжие! Ако със хладнокръвие застанем зад него, не ние него, а той нас ще брани. Имам странното разбиране, че войните стартират от боязън! Хитлер беше един дръзновен страхливец, който нанесе големи пакости на света, само че същински унищожи единствено себе си.

1949 година

***

Загубен мир няма

Мирът е потвърден! Човекът на културата, духа и напредъка от дълго време е открил и изявил своето желание към него.

Войната е отпаднала от нарасналото нравствено схващане – тя е една грозна и зла дума, която опустошава индивида по този начин, както войната унищожава света. Дали я прокламираме с думи, или я водим – престъплението е едно и също.

Ние желаем мира, произнасяме неговото име, работим в мир и се борим за него. Тия, които желаят да ни го лишават, сами ще се лишат от него и от живот. Защото изгубени войни има, изгубен мир няма.

***

Начин на живот – не на гибел

Всички старания и жертви, положени за опазване на мира, съставляват сами по себе си победа.

В мира се включват животът и целият разсъдък на индивида. Затова надълбоко имам вяра в мира – всичките ми очаквания и упования са в него.

Войната е зла и безнравствена – щом не брани мира, културата и свободата. А народите схванаха що е мир и що е война след кървавата случка на Хитлер.

Българският народ е миролюбив и ученолюбив. След многовековното турско иго и балканските неуредици той има потребност от мирни дни, с цел да укрепи своето славянско схващане, своята нова социалистическа просвета и своя трудов живот. Българският народ не е нито „ млад “, нито „ остарял “, а народ като другите, който е претърпял и проумял своята историческа орис.

В неговата литература и ария са отразени и миролюбието му, и героизмът, и нравствената му непорочност. Добре ще е клеветата да отстъпи пред тая истина.

Начините на живот са разнообразни за другите нации в света, само че народите търсят метод на живот, а не на гибел.

16 ноември 1950 година

От: „ Словото “, Илия Бешков, изд. „ Георги Бакалов “ - Варна, 1981 година
Снимка: Регионална библиотека „ Пенчо Славейков “ - Варна