(1882 ~ 1927) ♥ Болестта е дисхармония – физическа или

(1882 ~ 1927)

♥ Болестта е какофония – физическа или умствена. 

Едната влияе върху другата. Кое предизвиква дисхармонията? Липсата на звук и темп. Как може да се изясни от позиция на физическото тяло? Прана (животът, енергията) е тонът. Циркулацията е ритъмът – постоянното туптене в главата, постоянен пулс и кръвообращение във вените. Липсата на циркулация значи задръстване, а неналичието на прана (живот, енергия) значи уязвимост. Тези две условия притеглят заболяването и са причина за нея. От ментална позиция ритъмът е действието на мозъка, без значение дали се занимава с хармонични или нехармонични мисли, дали е мощен, постоянен и резистентен, или е слаб.

Веднъж изпаднало в нехармонично положение, тялото се трансформира в правоприемник на дисхармонични въздействия, на дисхармонични атоми. То ги притегля неумишлено. Същото се отнася и за мозъка. Тяло, чието здраве към този момент е нарушено, е по-податливо на болест от тяло, което се намира в напълно здраве. По същия метод и мозъкът, в който към този момент има разстройване, е по-податлив на всяко сходно дразнение, като по този метод от ден на ден се утежнява. Учените от всички столетия са разкрили, че всеки детайл притегля още от себе си – т.е. обикновено е заболяването да притегля болест. С други думи, дисхармонията притегля какофония, до момента в който хармонията притегля естетика. Всеки ден виждаме по какъв начин хора, които са здрави, само че са физически слаби или не водят здравословен метод на живот, постоянно се разболяват. Има и такива, които постоянно са обзети от нехармонични мисли – те доста елементарно се наскърбяват. Съвсем дребни неща ги нервират, тъй като в тях към този момент има неспокойствие, което едно леко допиране незабавно задълбочава.

Освен това хармоничното положение на тялото и мозъка зависи от външните условия в живота на индивида – храната, метода на живот, хората, с които се среща, работата, климата. Няма подозрение, че при едни и същи условия един човек може да се разболее, а различен – да бъде здрав. Причината е, че вторият е в естетика с храната, климата, хората, средата. Другият не харесва храната, която яде, и хората, които среща, нито средата и климатичните условия. Той не е в естетика с тях – и тази какофония той възприема и изживява във всичко в живота си. Резултатът е появяването на вътрешни разстройства и заболявания. Отличен образец за онагледяване на тази концепция е методът, общопризнат от актуалните медици – имунизирането на индивида със същия детайл, който предизвиква заболяването. Това фактически е най-хубавият образец. Ваксинирането кара организма да влезе в естетика с нещо, което противостои на неговата природа. Ако е наясно с този принцип, човек може да се имунизира с всичко, което не понася или на чието влияние е изложен непрекъснато и няма по какъв начин да промени това. Като цяло дървосекачите не получават безоблачен удар. Моряците мъчно настиват. Причината е, че първите са си построили отбрана срещу слънцето, а вторите – срещу водата и студа. Накратко казано, първото нещо, което би трябвало да разберем за здравето, е този принцип – заболяването не е нищо друго, с изключение на какофония. Тайната на здравето е в хармонията.

♥ Движението е живот, а неподвижността – гибел. 

В придвижването се съдържа смисъла на живота, а в неподвижността виждаме белег на гибелта. Някой може да попита дали от метафизична позиция съществува устойчивост. Не, само че съществува това, което назоваваме липса на придвижване – или най-малко липса на придвижване, доловимо под някаква форма, без значение дали е зрителна, слухова, чувство или осцилация. Движението, което е недоловимо за нас, назоваваме устойчивост. С думата „ живот ” свързваме единствено съществуванието, което можем да възприемем със сетивата си и чието придвижване виждаме. Следователно що се отнася до физическото здраве, главен принцип е придвижването, регулирането на придвижването, на ритъма на пулса и циркулирането на кръвта. Цялостната причина за гибелта и разрухата може да се открие в неналичието на придвижване. Всички аспекти на заболяванията водят началото си от запушването, затлачването. Разложението е резултат от запушването, а то – от неналичието на придвижване. В някои елементи на тялото вените или нервите са компактно долепени до кожата и няма свободна циркулация. Оттам пораждат най-различни заболявания. Подобни заболявания, когато се демонстрират външно, назоваваме кожни болести, а когато работят вътрешно, се демонстрират като болежка. Лекарят може да ни изтъкне хиляди аргументи за заболяванията, само че в основата на всяка една е неналичието на придвижване, т.е. неналичието на живот. Механизмът на тялото е основан по този начин, че да работи в избран темп и бива поддържан посредством непрестанно ритмично придвижване. Центърът на този непрестанен поток на живот е дъхът. Лекарствата, които индивидът е разкрил през вековете, постоянно облекчават страданията, само че не водят до цялостно изцеление, тъй като повода за заболяването си остава неразучена. Зад всички заболявания се крие погрешен, изкуствен метод на живот заради нарушавания в храненето, пиенето, действието или почивката.

Смъртта е смяна, която настава вследствие на неспособността на тялото да задържи това, което назоваваме душа. Тялото има несъмнено количество магнетизъм, който е знак за неговата съвършена редовност. Когато заради болест, ненадейно или последователно, тялото изгуби този магнетизъм, благодарение на който държи душата, то, по този начин да се каже, я изпуска. Именно това изпускане на душата познаваме като гибел. По принцип това е еволюционен развой. Първите проявления са къса болежка, разболяване или лек дискомфорт. Човек не им обръща внимание, само че с времето те се развиват в болест.

Много постоянно заболяването продължава да съществува заради това, че пациентът не знае за нея, тъй като не обръща внимание на положението си. По-голямата част от болните оставят лекарят да ги изследва. От началото до края на заболяването те не знаят какво им има. Също както в древността простодушните вярващи са се уповавали на свещеника, че ще ги прати в парадайса или на друго място, по този начин през днешния ден пациентът се оставя в ръцете на лекарите. Може ли един бдителен човек да си показа, че различен би могъл да го познава по-добре, в сравнение с той самият, стига да изиска?

Грешка ли е това, че човек не желае да познава себе си? Не, това е табиет. Да не мисли за положението си, а да остави лекарите да му кажат какво му има е демонстрация на немарливост към себе си. Болката е в него. Той най-добре може да реши живота си. Той може да открие повода за заболяването си, тъй като той най-добре познава своя живот. Безброй хора живеят по този метод, в незнание за личното си положение, подвластни от мнението на човек, изучавал медицина единствено външно. Дори лекарят не може да окаже подобаващата помощ на болния, в случай че самият болен не е наясно с вътрешното си положение. Ако той познава добре недоволствата си, ще даде на лекуващия го вярна визия. Ако не зашием дупката в дрехата, до момента в който е дребна, тя елементарно ще се прокъса и ще стане огромна. Това важи и за здравето. Когато има напълно леко чувство за неправда, човек не му обръща внимание, обхванат от всекидневието си, и по този метод позволява нещата да се утежняват от ден на ден и да го доближават към гибелта, която другояче би била избегната.

Въпросът е вярно ли е човек да мисли за тялото и здравето си. Правилно е, стига да не се вманиачи. Ако е захласнат от мисълта за здравето си, резултатът ще бъде негативен. Това не трябва да става, тъй като по този начин той не си оказва помощ. Ако се самосъжалява и споделя: „ Толкова съм зле, всичко е извънредно! Някога ще се оправя ли? ”, това е като масло в огъня. Той укрепва заболяването, като мисли за нея. Но в случай че, въпреки това, дотолкоз не си обръща внимание, че си споделя: „ О, какво значение има, нали всичко е заблуда ”, тази мисъл няма да му помогне, когато болката се усили. Необходимо е хем да се грижи за себе си, хем да не мисли за заболяването. Защото заболяването идва, както крадецът влиза в къщата – безшумно. Крадецът работи без знанието на жителите и им лишава най-ценните движимости. Ако човек е нащрек, всичко е наред, стига да не занимава мозъка си непрекъснато с мисълта за заболяването.

Може би някой ще попита: „ Струва ли си да живеем? Защо да не сложим завършек на живота си? В края на краищата какво е животът? ” Но това е противоестествена мисъл. Човек с тяло и разум в обикновено положение не би мислил по този метод. Когато тази противоестествена мисъл се разрасне, тя кулминира в лудостта, която кара доста хора да се самоубиват. Естественото предпочитание на всяка душа е да живее, да живее в напълно здраве и да се възползва по най-хубавия метод от идването си на този свят. Нито Бог, нито душата се радват на желанието за гибел, тъй като гибелта не принадлежи на душата. Това предпочитание е тип възбуденост, протест на мозъка, който споделя: „ Предпочитам гибелта пред живота. ” Да имаме предпочитание за живот и все пак да живеем в страдалчество също не е доста умно. Ако човек цени мъдростта, той не трябва да пести старания, с цел да реализира естественото положение на здраве.

От: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, ИК Шамбала
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, bg.wikipedia.org