Денят 9 юли в българската история
1860 година - вестник “Српски дневник ” оповестява, че българите в Охрид ликуват заради скъсването с Цариградската патриаршия. ”Няма български патриот, комуто сърцето да не е затрептяло от наслада, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и бездънен сън и че желаят своя подчиненост.
1861 година - от 9 до 18 юли Георги Раковски е в Одеса, с цел да изследва ситуацията на българските преселници.
2013 година
Умира Кирил Варненски и Великопреславски - върховен български православен свещеник, Варненски и Великопреславски митрополит митрополит.
В края на 1980 година е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в ранг архимандрит. През 1981 година се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тематика " Участието на съветската черква в национално-освободителното придвижване на българския народ през XIX в. ", поради което получава научната степен " претендент на богословските науки ", което през днешния ден се равнява на " лекар на богословието ". До 1 септември 1986 година е представител на Българската православна черква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за свещеник на Троянската св. Обител. От декември 1987 година е назначен за основен секретар на Светия синод и на 26 юни 1988 година е хиротонисан за Стобийски свещеник. За Варненски и Великопреславски митрополит е определен на 26 февруари 1989 година От 1992 година е член на Намаления състав на Св. Синод, а в интервала 1994-2001 година е Представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България „ Настолен православен календар “(2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009). По негова самодейност за първи път донася персонално Свещения плодороден ерусалимски огън в България през 2005г. във Варна.
2012 година
Президентът на Република България връчва Орден Стара планина първа степен на Георги Костадинов „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта “.
2012 година
Президентът на Република България връчва Орден Стара планина първа степен на Тове Скарстейн, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Норвегия в Република България - първа степен - за извънредно огромните ѝ заслуги за развиването и укрепването на българо-норвежките връзки и във връзка окончателното ѝ тръгване от страната “.
2012 година
Президентът на Република България връчва медал „ Св. св. Кирил и Методий “ на проф. Иван Лалов - първа степен - „ за огромните му заслуги в региона на образованието и науката “.
2012 година
Президентът на Република България връчва медал „ Св. св. Кирил и Методий “ огърлие на Димитър Коруджиев „ за изключително значимите му заслуги в региона на културата.
1999 година
Българският парламент (с 1 глас “против ” и 1 “въздържал се ”) дава въздушни коридори за прекосяване на съветски омиротворители за Косово.
1995 година
Учредява се Български социалистически юношески съюз (БСМС) от сливането на Социалистическия юношески съюз (СМС) и Федерацията на българската социалистическа юноша (ФБСМ). За ръководител е определен Димитър Георгиев.
1973 година
От 9 до 22 юли 1973 година в зала “България ” в София се организира втори конгрес на Съюза на българските художници.
1971 година
Съставя се държавно управление отпред със Станко Тодоров. За първи заместник-председатели на Министерския съвет са определени Тано Цолов и Петър Танчев, а за заместник-председатели – Пенчо Кубадински, Живко Живков, Иван Попов, Сава Дълбоков и Мако Даков.
Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 година в село Кленовик (днес Колош), Радомирско. Той е политически и държавен деятел. Кандидат-член е и е член на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1961 година – 1988 г.). Заема виновни държавни постове: министър на земеделието (1952 г.– 1957 г.), ръководител на Държавната планова комисия (1959 година – 1962 г.), заместител ръководител (от 1959 г.) и ръководител на Министерския съвет (1971 година – 1981 г.), Председател е на Народното събрание (1981 година – 1990 г.). Умира на 17 декември 1996 година
1964 година
В Атина се подписват поредност от спогодби сред България и Гърция, които уреждат финансови и имуществени въпроси сред двете прилежащи страни, останали нерешени от края на Втората международна война. Най-важна е финансовата конвенция, с която България урежда метода на погашение на дължимите по Парижкия кротичък контракт от 1947 година репарации за Гърция. Важна е и спогодбата за съдействие при потреблението на водите на реките, протичащи през територията на двете страни. Спогодбите плануват още увеличение на стокообмена сред тях, даване на взаимни привилегии при прекосяване на директни транспорти през техните територии, опростяване на митническите формалности и други Договарящите се страни се съгласяват да възстановят директните шосейни и въздушни известия, а по този начин също и директните телефонни и телеграфни връзки. Предвиждат се и ограничения за възстановяване на съдействието в региона на мореплаването, туризма, културните и научните институти.
1949 година
Провежда се шести ( “траурен ”) пленум на Централния комитет на Съюза на националната юноша, на който съюзът се преименува в Димитровски съюз на националната юноша (ДСНМ).
1947 година
В София, като посетители на държавното управление, идват видните френски писатели Елза Триоле и Луи Арагон. Френската писателка Елза Триоле е приключила архитектура в Москва. От средата на `20-те години на ХХ в. живее във Франция. През 1928 се омъжва за Луи Арагон. Първите й литературни изяви са на съветски език ( “В Таити ”, 1925); а първото й произведение на френски език е романът “Добър вечер, Тереза! ” (1938). По време на Втората международна война взе участие във френската опозиция. Романът й “Въоръжените призраци ” (1947) е предизвестие за заплахата от възобновление на фашизма. Темата за превъзмогването на самотата и отчуждението е заложена в романите й “Никой не ме обича ” (1946) и “Инспекторът на руините ” (1948). В полуфантастичния разказ “Червеният кон ” (1953) е подложен казусът за предотвратяването на атомната война. В “Рози на заем ” (1959), “Лунапарк ” (1959) и “Душа ” (1963), включени в цикъла “Найлоновият век ”, показва естествения блян и битката за човешко благополучие. Романите “Паметник ” (1957), “Никога велико ” (1965), “Послушайте, погледайте ” (1968) засягат проблемите за преобразяващата роля на изкуството в актуалния свят. През 1970 година разгласява лирическия разказ “Славеят замлъква на смрачаване ”. Превежда на френски език творбите на Н. В. Гогол, Чехов, Маяковски, сформира антология на съветската класическа и модерна лирика.
1934 година
В София умира Иван Хаджиниколов (1861 - 1934), един от основателите на ВМОРО. Роден е в Кукуш на 24 декември 1861 година След идването си в България, се занимава с книжарска и книгоиздателска активност.
1923 година
От 9 до 10 юли 1923 година се организира първо съвещание на новоучредения Висш икономически съвет към Министерството на финансите. Частният капитал стачкува срещу рестриктивните мерки върху валутната търговия от 30 юни и през декември провокира внезапно намаляване на курса на лв.. Кабинетът вкарва предварителни разрешителни от Българска национална банка и затваря Софийската фондова борса. От 2 май 1924 година системата е узаконена.
1918 година
Щабът на Моравска военноинспекционна област се дислоцира в София.
Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно ръководство на Поморавието и Тимошко по време на Първата международна война (1914 - 1918). Сформира се 6 декември 1915 година със седалище Ниш. Разформирована е на 31 декември с. година
1911 година
В интервала 9 юни – 9 юли V Велико Народно заседание, под председателството на Стоян Данев, променя Конституцията. С измененията се утвърждава царската купа, ускоряват се пълномощията на монарха във външната политика, вкарва се възбрана за основаване на изключителни съдилища, понижава се мандатът на Народното събрание на четири години, министерствата стават 10.
1905 година
Сключва се българо-сръбски митнически съюз – контракт, съгласно който територията на двете страни става обща комерсиална област. Подписан е на 9 юли и е утвърден на 19 декември от тринадесетото Обикновено Народно заседание. Според него стокообменът сред двете страни се прави свободно без митнически и други вземания. Сключен е за 12 години, след което може да бъде възобновен, като се позволява и присъединението на други страни към него. Под натиска на Австро-Унгария този съюз не се реализира.
1861 година
От 9 до 18 юли Георги Раковски е в Одеса, с цел да изследва ситуацията на българските преселници.
Георги Стойков Раковски е пръв идеолог на националното революционно придвижване, публицист, журналист, етнограф. Роден е в Котел през февруари 1821 година в будно търговско-занаятчийско семейство. Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото учебно заведение в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на придвижването за църковна независимост. През 1841 година в Браила приготвя всеобщо въоръжено навлизане в България. На 10 февруари 1842 година протестът е оголен от румънската полиция, другарите му са задържани, а той съумява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на съветския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските управляващи. На 14 юли е наказан на гибел, само че тъй като е гръцки гражданин, би трябвало да бъде изпратен през Цариград в Атина, с цел да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият дипломат в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина скрито го изпраща във Франция – Марсилия. През 1860 година се открива в Белград. Там сформира “План за освобождението на България ” и “Статут за едно Привременно българско шефство в Белград ”. В проекта застъпва концепцията за всеобщо въстание на всички българи. Според проекта в България би трябвало да бъдат основани секрети комитети. Поради това той провежда и управлява в Белград Първата българска легия (1862 г.). Работи за основаване на съюз на балканските християнски нации за битка против турското иго (1863 г.), основава измежду българските емигранти революционна организация “Върховно национално българско скрито гражданско шефство ” (1866 г.), създава “Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лето ”. Умира през 1867 година от туберкулоза край Букурещ.
1860 година
Вестник “Српски дневник ” оповестява, че българите в Охрид ликуват, заради скъсването с Цариградската патриаршия. ”Няма български патриот, комуто сърцето да не е затрептяло от наслада, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и бездънен сън и че желаят своя подчиненост. В Охрид, остарялата столица на българските патриарси, българите са били възхитени, като чули за постъпката (Великденските събития) на цариградските си сънародници... ", написа вестникът.
1831 година
Петър Берон (1800 - 1871) пази сполучливо докторска дисертация по медицина в Мюнхенския университет и получава купата лекар. Дисертацията е написана на латински език.
Д-р Петър Берон (Петър Хаджиберович) е изтъкнат възрожденски образован деятел, роден в Котел през 1800 година Учи в родния си град, в килийното учебно заведение при поп Стойко Владиславов (по-късно Софроний Врачански), а по-късно и в гръцкото учебно заведение в Букурещ. От 1821 година до 1825 година учителства в Брашов, а от 1825 година до 1831 година следва медицина в Мюнхен (Германия). След това от 1832 година до 1841 година работи като доктор в Крайова. От 1843 година до края на живота си доктор Петър Берон се занимава най-вече с научна активност. Тя се простира в разнообразни области: медицина, естествознание и философия. Най-големи са неговите заслуги в региона на българското просветно дело. Като преподавател в Брашов през 1824 година сформира първия български учебник – “Буквар с разнообразни поуки ”, наименуван още и “Рибен буквар ”, под което заглавие придобива необятна популярност. В него са наранени въпроси от разнообразни области на знанието и това му придава темперамент на дребна енциклопедия. Рибният буквар е написан на жив, приказваме български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него доктор Петър Берон се изявява като първия български възпитател, който уверено се афишира за светско обучение. С “Рибен буквар ” той слага началото на нов стадий в българското просветно дело. Подпомага просветителното дело в българските земи, като дава средства за разкриване на всемирски учебни заведения в другите краища на страната. Умира на 21 март 1871 година в имението си покрай Крайова. През 1964 година сърцето му (балсамирано още при гибелта му) е пренесено в Котел.
На тази дата са родени:
1967 година
В Стралджа е роден футболистът Йордан Лечков, един от “Златното потомство ” на българския футбол. На 10 години стартира да тренира футбол, във Футболен клуб " Сливен " под управлението на треньора Боян Кирчев. Дебютът му в професионалния футбол е на 18 години. Влиза в първия състав на ФК " Сливен ", с който реализира най-големия триумф в историята на клуба - притежател на Купата на България (1990). През 1991 година минава в ЦСКА и става първенец на България през 1992 година Същата година облича фланелката на немския тим от град Хамбург " Хамбургер Шпортферайн " и става първият българин, който се е наложил в Бундеслигата. В " Хамбургер Шпортферайн " Лечков остава 4 години. През този интервал е и най-големият му триумф, който реализира дружно с националния тим по футбол на България. През 1994 година на Световното състезание по футбол в Съединените щати стават четвърти в света. Заради високите триумфи дружно с целия народен тим е награден с медал " Стара планина ". Почетен жител е на Сливен. След приключването на престоя му в " Хамбургер Шпортферайн ", през 1996 година Лечков минава във френския футболен тим " Олимпик Марсилия ", където остава една година. Оттам облича фланелката на " Бешикташ ", Турция, където остава до февруари 1998 година С това поставя завършек на футболната си кариера. Започва личен бизнес в Сливен. Йордан Лечков е определен за кмет на Община Сливен на локалните избори през 2003 година и 2007 година През 2005 година е определен за вицепрезидент на Българския футболен съюз.
1850 година
Роден е Иван Минчов Вазов (стар жанр 27 юни) – български публицист, стихотворец, драматург, журналист, почетен член на Българската академия на науките (1921 г.), почетен доктор на филологическите науки. Роден е в Сопот. Брат е на Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а по-късно в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 година е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, от където бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872 година – 1873 г.). През 1875 година става член на революционния комитет в родния си град. След експлоадирането на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този интервал е първата му стихосбирка “Пряпорец и гусла ” (1871 г.), последвана от “Тъгите на България ” (1877 г.). През Руско-турската война (1877 година – 1878 г.) написа третата си стихосбирка “Избавление ”. Работи в Берковския областен съд (1880 г.) и същата година се реалокира в Пловдив, където развива дейна обществено-политическа. и публицистична активност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник “Народний глас ”. Той е основен редактор на списание “Наука ”. През 1885 година е съставител на литературното списание “Зора ”. Отново с Константин Величков взе участие в съставителството на двутомната “Българска христоматия ” (1884 г.). От това време са поетичният цикъл “Епопея на забравените ”, повестта “Чичовци ” и други През есента на 1886 година напуща България и се открива в Одеса. През 1894 година излиза романът “Под игото ”, последван от драмата “Хъшове ” (1894 г.) и романа “Нова земя ” (1896 г.). От 1889 година живее в София. Издава списание “Денница ” (1890 година – 1892 г.). От 1897 година до 1899 година е министър на националната култура в кабинета на К. Стоилов. По време на войните основава патриотични песни, с които възпява героизма на българския боец. Автор е на многочислени пътеписи, есета, публикации, исторически повести. Обявен е за национален стихотворец. Награден е с ордена “Св. равноапостоли Кирил и Методий ” (1920 г.) и с доста други български ордени. Произведенията му са преведени на към 50 езика. Умира в София на 22 септември 1921 година
На тази дата умират:
2013 година
Умира Кирил Варненски и Великопреславски - върховен български православен свещеник, Варненски и Великопреславски митрополит митрополит.
В края на 1980 година е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в ранг архимандрит. През 1981 година се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тематика " Участието на съветската черква в национално-освободителното придвижване на българския народ през XIX в. ", поради което получава научната степен " претендент на богословските науки ", което през днешния ден се равнява на " лекар на богословието ". До 1 септември 1986 година е представител на Българската православна черква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за свещеник на Троянската св. Обител. От декември 1987 година е назначен за основен секретар на Светия синод и на 26 юни 1988 година е хиротонисан за Стобийски свещеник. За Варненски и Великопреславски митрополит е определен на 26 февруари 1989 година От 1992 година е член на Намаления състав на Св. Синод, а в интервала 1994-2001 година е Представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България „ Настолен православен календар “(2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009). По негова самодейност за първи път донася персонално Свещения плодороден ерусалимски огън в България през 2005г. във Варна.
2008 година
Умира Валентин Георгиев Александров - български юрист, следовател и политик, министър на защитата в държавното управление на Любен Беров сред 1992 и 1994 година
Работи като юрист и следовател, през 1975-1977 година е на специализация в Дипломатическата академия при външното министерство на Австрия. След това е аспирант в Института за политически проучвания, като през 1982 година пази кандидатска дисертация. През този интервал има изявления в пресата, основно по отношение на военната и политическа интеграция в Европа.[1] От 1976 до 1987 година Валентин Александров е сътрудник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност под псевдонимите „ Дипломат “ и „ Александров “, като през 1990 година е поискано материалите за него да бъдат унищожени.
През 1990-1991 година Александров е консултант в Комисията по национална сигурност в Народното събрание, консултант и държавен секретар в Министерството на защитата. От 1991 година до края на живота си е чиновник на Института за правни науки. До 1992 година членува в Демократическата партия, която по това време е част от Съюза на демократичните сили. През 1992 година става министър на защитата в кабинета на Любен Беров.Заради приносите му в провеждането на промените в Българската войска и работата по консолидираното ѝ в структурите на НАТО е почетен с редица български и задгранични награди.
1989 година
Умира художникът проф. Марин Върбанов 1932 - 1989). Върбанов е водеща фигура в художествения текстил в международен мащаб. Роден е в Оряхово на 20 септември 1932 година Завършва Академия за приложни изкуства в Пекин. Дългогодишен учител е в Художествената академия в София. Творбите му (килими, гоблени, пана и т. н.) са излагани в Москва, Париж, Пекин, Вашингтон, Шанхай и други В Китай е прочут като “учителя Ван Ман ”.
1976 година
Умира Иван Петров Пейчев – български стихотворец, драматург. Роден е в Шумен на 16 декември 1916 година Живее в София, Шумен и Калофер. От 1964 година се открива непрекъснато в София. Драматург е на Сатиричен спектакъл (1968 г.). Член е на Съюз на българските писатели. С лирика дебютира през 1939 година във вестник “Шуменска поща ”. Голяма част от творбите му са отдадени на морето и любовта. Създава едни от най-хубавите произведения от по този начин наречената “лирична вълна ” в българската драматургия. През 1967 година получава звание “заслужил активист на културата ”, през 1974 година Получава Димитровска премия за пиесата “Всяка есенна вечер ”. Автор е на съчиненията “Стихотворения ” (1948 г.), “В минути пред офанзива ” (1955 г.), “Начало на деня ” (1955 г.), “Всяка есенна вечер ” (1960 г.), “Далечно корабоплаване ” (1962 г.), “Ковачи на мълнии ” (1963 г.), “Лаконично небе ” (1967 г.), “Есен на брега ” (1968 г.), “Знамената са гневни ” (1973 г.), “Лирика ” (1976 г.), “Орбити ” (1976 г.), “Стихотворения ” (1977 г.), “Сенки на крила ” (1977 г.), “Всяка есенна вечер ”, пиеса (1983 г.), “Далечно корабоплаване ” (1986 г.), “Уморени думи ” (1993 г.), “Далечна непосредственост ” (1996 г.), “Стихове ” (1996 г.).
1913 година
Умира войводата Васил Чекаларов (1874 - 1913). Чекаларов е главен челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско. Роден е през 1874 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя (дн. Кристалопиги, Гърция). Работи няколко години в България, сменяйки разнообразни занаяти - обущарство, каменоделство, зидарство. Става член на ВМОРО и през 1901 година и 1902 година на два пъти отпътува за Гърция и основава канали за закупуване на оръжие от Лариса и Атина. Ръководител на Костурското горско шефство дружно с Лазар Поптрайков през юли 1902 година На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО от април-май 1903 година е представител на Костурско.
По време на Илинденско-преображенското въстание през август 1903 година е началник на организацията в Костурско. След въстанието с Пандо Кляшев минава в Гърция и през Фиуме стига до България. Участва в зимните съвещания на управлението на ВМОРО в София. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година
По време на Балканската война (1912 - 1913) е отпред на чета, настояща в тила на турската войска. През Междусъюзническата война провежда огромна чета, която да проникне в Костурско, надълбоко в тила на гръцките елементи. Убит е в стълкновение с гръцки войски край село Бел камен (дн. Дросопиги). Главата му е отрязана и разнасяна по улиците на Лерин.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
1861 година - от 9 до 18 юли Георги Раковски е в Одеса, с цел да изследва ситуацията на българските преселници.
2013 година
Умира Кирил Варненски и Великопреславски - върховен български православен свещеник, Варненски и Великопреславски митрополит митрополит.
В края на 1980 година е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в ранг архимандрит. През 1981 година се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тематика " Участието на съветската черква в национално-освободителното придвижване на българския народ през XIX в. ", поради което получава научната степен " претендент на богословските науки ", което през днешния ден се равнява на " лекар на богословието ". До 1 септември 1986 година е представител на Българската православна черква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за свещеник на Троянската св. Обител. От декември 1987 година е назначен за основен секретар на Светия синод и на 26 юни 1988 година е хиротонисан за Стобийски свещеник. За Варненски и Великопреславски митрополит е определен на 26 февруари 1989 година От 1992 година е член на Намаления състав на Св. Синод, а в интервала 1994-2001 година е Представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България „ Настолен православен календар “(2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009). По негова самодейност за първи път донася персонално Свещения плодороден ерусалимски огън в България през 2005г. във Варна.
2012 година
Президентът на Република България връчва Орден Стара планина първа степен на Георги Костадинов „ за извънредно огромните му заслуги към Република България в региона на физическото образование и спорта “.
2012 година
Президентът на Република България връчва Орден Стара планина първа степен на Тове Скарстейн, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Норвегия в Република България - първа степен - за извънредно огромните ѝ заслуги за развиването и укрепването на българо-норвежките връзки и във връзка окончателното ѝ тръгване от страната “.
2012 година
Президентът на Република България връчва медал „ Св. св. Кирил и Методий “ на проф. Иван Лалов - първа степен - „ за огромните му заслуги в региона на образованието и науката “.
2012 година
Президентът на Република България връчва медал „ Св. св. Кирил и Методий “ огърлие на Димитър Коруджиев „ за изключително значимите му заслуги в региона на културата.
1999 година
Българският парламент (с 1 глас “против ” и 1 “въздържал се ”) дава въздушни коридори за прекосяване на съветски омиротворители за Косово.
1995 година
Учредява се Български социалистически юношески съюз (БСМС) от сливането на Социалистическия юношески съюз (СМС) и Федерацията на българската социалистическа юноша (ФБСМ). За ръководител е определен Димитър Георгиев.
1973 година
От 9 до 22 юли 1973 година в зала “България ” в София се организира втори конгрес на Съюза на българските художници.
1971 година
Съставя се държавно управление отпред със Станко Тодоров. За първи заместник-председатели на Министерския съвет са определени Тано Цолов и Петър Танчев, а за заместник-председатели – Пенчо Кубадински, Живко Живков, Иван Попов, Сава Дълбоков и Мако Даков.
Станко Тодоров е роден на 10 декември 1920 година в село Кленовик (днес Колош), Радомирско. Той е политически и държавен деятел. Кандидат-член е и е член на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1961 година – 1988 г.). Заема виновни държавни постове: министър на земеделието (1952 г.– 1957 г.), ръководител на Държавната планова комисия (1959 година – 1962 г.), заместител ръководител (от 1959 г.) и ръководител на Министерския съвет (1971 година – 1981 г.), Председател е на Народното събрание (1981 година – 1990 г.). Умира на 17 декември 1996 година
1964 година
В Атина се подписват поредност от спогодби сред България и Гърция, които уреждат финансови и имуществени въпроси сред двете прилежащи страни, останали нерешени от края на Втората международна война. Най-важна е финансовата конвенция, с която България урежда метода на погашение на дължимите по Парижкия кротичък контракт от 1947 година репарации за Гърция. Важна е и спогодбата за съдействие при потреблението на водите на реките, протичащи през територията на двете страни. Спогодбите плануват още увеличение на стокообмена сред тях, даване на взаимни привилегии при прекосяване на директни транспорти през техните територии, опростяване на митническите формалности и други Договарящите се страни се съгласяват да възстановят директните шосейни и въздушни известия, а по този начин също и директните телефонни и телеграфни връзки. Предвиждат се и ограничения за възстановяване на съдействието в региона на мореплаването, туризма, културните и научните институти.
1949 година
Провежда се шести ( “траурен ”) пленум на Централния комитет на Съюза на националната юноша, на който съюзът се преименува в Димитровски съюз на националната юноша (ДСНМ).
1947 година
В София, като посетители на държавното управление, идват видните френски писатели Елза Триоле и Луи Арагон. Френската писателка Елза Триоле е приключила архитектура в Москва. От средата на `20-те години на ХХ в. живее във Франция. През 1928 се омъжва за Луи Арагон. Първите й литературни изяви са на съветски език ( “В Таити ”, 1925); а първото й произведение на френски език е романът “Добър вечер, Тереза! ” (1938). По време на Втората международна война взе участие във френската опозиция. Романът й “Въоръжените призраци ” (1947) е предизвестие за заплахата от възобновление на фашизма. Темата за превъзмогването на самотата и отчуждението е заложена в романите й “Никой не ме обича ” (1946) и “Инспекторът на руините ” (1948). В полуфантастичния разказ “Червеният кон ” (1953) е подложен казусът за предотвратяването на атомната война. В “Рози на заем ” (1959), “Лунапарк ” (1959) и “Душа ” (1963), включени в цикъла “Найлоновият век ”, показва естествения блян и битката за човешко благополучие. Романите “Паметник ” (1957), “Никога велико ” (1965), “Послушайте, погледайте ” (1968) засягат проблемите за преобразяващата роля на изкуството в актуалния свят. През 1970 година разгласява лирическия разказ “Славеят замлъква на смрачаване ”. Превежда на френски език творбите на Н. В. Гогол, Чехов, Маяковски, сформира антология на съветската класическа и модерна лирика.
1934 година
В София умира Иван Хаджиниколов (1861 - 1934), един от основателите на ВМОРО. Роден е в Кукуш на 24 декември 1861 година След идването си в България, се занимава с книжарска и книгоиздателска активност.
1923 година
От 9 до 10 юли 1923 година се организира първо съвещание на новоучредения Висш икономически съвет към Министерството на финансите. Частният капитал стачкува срещу рестриктивните мерки върху валутната търговия от 30 юни и през декември провокира внезапно намаляване на курса на лв.. Кабинетът вкарва предварителни разрешителни от Българска национална банка и затваря Софийската фондова борса. От 2 май 1924 година системата е узаконена.
1918 година
Щабът на Моравска военноинспекционна област се дислоцира в София.
Моравската военноинспекционна област е военноадминистративно ръководство на Поморавието и Тимошко по време на Първата международна война (1914 - 1918). Сформира се 6 декември 1915 година със седалище Ниш. Разформирована е на 31 декември с. година
1911 година
В интервала 9 юни – 9 юли V Велико Народно заседание, под председателството на Стоян Данев, променя Конституцията. С измененията се утвърждава царската купа, ускоряват се пълномощията на монарха във външната политика, вкарва се възбрана за основаване на изключителни съдилища, понижава се мандатът на Народното събрание на четири години, министерствата стават 10.
1905 година
Сключва се българо-сръбски митнически съюз – контракт, съгласно който територията на двете страни става обща комерсиална област. Подписан е на 9 юли и е утвърден на 19 декември от тринадесетото Обикновено Народно заседание. Според него стокообменът сред двете страни се прави свободно без митнически и други вземания. Сключен е за 12 години, след което може да бъде възобновен, като се позволява и присъединението на други страни към него. Под натиска на Австро-Унгария този съюз не се реализира.
1861 година
От 9 до 18 юли Георги Раковски е в Одеса, с цел да изследва ситуацията на българските преселници.
Георги Стойков Раковски е пръв идеолог на националното революционно придвижване, публицист, журналист, етнограф. Роден е в Котел през февруари 1821 година в будно търговско-занаятчийско семейство. Учи в родния си град, в Карлово и в гръцкото учебно заведение в Куручешме край Цариград. Там се свързва с дейци на придвижването за църковна независимост. През 1841 година в Браила приготвя всеобщо въоръжено навлизане в България. На 10 февруари 1842 година протестът е оголен от румънската полиция, другарите му са задържани, а той съумява да се укрие. След като научава за арестите, той се предава на съветския консул в Браила, който от своя страна го предава на румънските управляващи. На 14 юли е наказан на гибел, само че тъй като е гръцки гражданин, би трябвало да бъде изпратен през Цариград в Атина, с цел да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият дипломат в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина скрито го изпраща във Франция – Марсилия. През 1860 година се открива в Белград. Там сформира “План за освобождението на България ” и “Статут за едно Привременно българско шефство в Белград ”. В проекта застъпва концепцията за всеобщо въстание на всички българи. Според проекта в България би трябвало да бъдат основани секрети комитети. Поради това той провежда и управлява в Белград Първата българска легия (1862 г.). Работи за основаване на съюз на балканските християнски нации за битка против турското иго (1863 г.), основава измежду българските емигранти революционна организация “Върховно национално българско скрито гражданско шефство ” (1866 г.), създава “Привременен закон за националните горски чети за 1867-о лето ”. Умира през 1867 година от туберкулоза край Букурещ.
1860 година
Вестник “Српски дневник ” оповестява, че българите в Охрид ликуват, заради скъсването с Цариградската патриаршия. ”Няма български патриот, комуто сърцето да не е затрептяло от наслада, като е видял, че българите са се пробудили от дългия и бездънен сън и че желаят своя подчиненост. В Охрид, остарялата столица на българските патриарси, българите са били възхитени, като чули за постъпката (Великденските събития) на цариградските си сънародници... ", написа вестникът.
1831 година
Петър Берон (1800 - 1871) пази сполучливо докторска дисертация по медицина в Мюнхенския университет и получава купата лекар. Дисертацията е написана на латински език.
Д-р Петър Берон (Петър Хаджиберович) е изтъкнат възрожденски образован деятел, роден в Котел през 1800 година Учи в родния си град, в килийното учебно заведение при поп Стойко Владиславов (по-късно Софроний Врачански), а по-късно и в гръцкото учебно заведение в Букурещ. От 1821 година до 1825 година учителства в Брашов, а от 1825 година до 1831 година следва медицина в Мюнхен (Германия). След това от 1832 година до 1841 година работи като доктор в Крайова. От 1843 година до края на живота си доктор Петър Берон се занимава най-вече с научна активност. Тя се простира в разнообразни области: медицина, естествознание и философия. Най-големи са неговите заслуги в региона на българското просветно дело. Като преподавател в Брашов през 1824 година сформира първия български учебник – “Буквар с разнообразни поуки ”, наименуван още и “Рибен буквар ”, под което заглавие придобива необятна популярност. В него са наранени въпроси от разнообразни области на знанието и това му придава темперамент на дребна енциклопедия. Рибният буквар е написан на жив, приказваме български език и това го прави леснодостъпен за децата. С него доктор Петър Берон се изявява като първия български възпитател, който уверено се афишира за светско обучение. С “Рибен буквар ” той слага началото на нов стадий в българското просветно дело. Подпомага просветителното дело в българските земи, като дава средства за разкриване на всемирски учебни заведения в другите краища на страната. Умира на 21 март 1871 година в имението си покрай Крайова. През 1964 година сърцето му (балсамирано още при гибелта му) е пренесено в Котел.
На тази дата са родени:
1967 година
В Стралджа е роден футболистът Йордан Лечков, един от “Златното потомство ” на българския футбол. На 10 години стартира да тренира футбол, във Футболен клуб " Сливен " под управлението на треньора Боян Кирчев. Дебютът му в професионалния футбол е на 18 години. Влиза в първия състав на ФК " Сливен ", с който реализира най-големия триумф в историята на клуба - притежател на Купата на България (1990). През 1991 година минава в ЦСКА и става първенец на България през 1992 година Същата година облича фланелката на немския тим от град Хамбург " Хамбургер Шпортферайн " и става първият българин, който се е наложил в Бундеслигата. В " Хамбургер Шпортферайн " Лечков остава 4 години. През този интервал е и най-големият му триумф, който реализира дружно с националния тим по футбол на България. През 1994 година на Световното състезание по футбол в Съединените щати стават четвърти в света. Заради високите триумфи дружно с целия народен тим е награден с медал " Стара планина ". Почетен жител е на Сливен. След приключването на престоя му в " Хамбургер Шпортферайн ", през 1996 година Лечков минава във френския футболен тим " Олимпик Марсилия ", където остава една година. Оттам облича фланелката на " Бешикташ ", Турция, където остава до февруари 1998 година С това поставя завършек на футболната си кариера. Започва личен бизнес в Сливен. Йордан Лечков е определен за кмет на Община Сливен на локалните избори през 2003 година и 2007 година През 2005 година е определен за вицепрезидент на Българския футболен съюз.
1850 година
Роден е Иван Минчов Вазов (стар жанр 27 юни) – български публицист, стихотворец, драматург, журналист, почетен член на Българската академия на науките (1921 г.), почетен доктор на филологическите науки. Роден е в Сопот. Брат е на Георги Вазов и Владимир Вазов. Учи при Партений Белчев и Ботьо Петков, а по-късно в Пловдивската гимназия, ръководена от Й. Груев. През 1870 година е изпратен в Румъния да практикува търговия при чичо си, от където бяга в Браила. Попада в средите на българските хъшове. В България известно време учителства (1872 година – 1873 г.). През 1875 година става член на революционния комитет в родния си град. След експлоадирането на Априлското въстание (1876 г.) емигрира през Цариград в Румъния. От този интервал е първата му стихосбирка “Пряпорец и гусла ” (1871 г.), последвана от “Тъгите на България ” (1877 г.). През Руско-турската война (1877 година – 1878 г.) написа третата си стихосбирка “Избавление ”. Работи в Берковския областен съд (1880 г.) и същата година се реалокира в Пловдив, където развива дейна обществено-политическа. и публицистична активност. Заедно с Константин Величков списва в продължение на 5 години вестник “Народний глас ”. Той е основен редактор на списание “Наука ”. През 1885 година е съставител на литературното списание “Зора ”. Отново с Константин Величков взе участие в съставителството на двутомната “Българска христоматия ” (1884 г.). От това време са поетичният цикъл “Епопея на забравените ”, повестта “Чичовци ” и други През есента на 1886 година напуща България и се открива в Одеса. През 1894 година излиза романът “Под игото ”, последван от драмата “Хъшове ” (1894 г.) и романа “Нова земя ” (1896 г.). От 1889 година живее в София. Издава списание “Денница ” (1890 година – 1892 г.). От 1897 година до 1899 година е министър на националната култура в кабинета на К. Стоилов. По време на войните основава патриотични песни, с които възпява героизма на българския боец. Автор е на многочислени пътеписи, есета, публикации, исторически повести. Обявен е за национален стихотворец. Награден е с ордена “Св. равноапостоли Кирил и Методий ” (1920 г.) и с доста други български ордени. Произведенията му са преведени на към 50 езика. Умира в София на 22 септември 1921 година
На тази дата умират:
2013 година
Умира Кирил Варненски и Великопреславски - върховен български православен свещеник, Варненски и Великопреславски митрополит митрополит.
В края на 1980 година е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в ранг архимандрит. През 1981 година се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тематика " Участието на съветската черква в национално-освободителното придвижване на българския народ през XIX в. ", поради което получава научната степен " претендент на богословските науки ", което през днешния ден се равнява на " лекар на богословието ". До 1 септември 1986 година е представител на Българската православна черква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за свещеник на Троянската св. Обител. От декември 1987 година е назначен за основен секретар на Светия синод и на 26 юни 1988 година е хиротонисан за Стобийски свещеник. За Варненски и Великопреславски митрополит е определен на 26 февруари 1989 година От 1992 година е член на Намаления състав на Св. Синод, а в интервала 1994-2001 година е Представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България „ Настолен православен календар “(2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009). По негова самодейност за първи път донася персонално Свещения плодороден ерусалимски огън в България през 2005г. във Варна.
2008 година
Умира Валентин Георгиев Александров - български юрист, следовател и политик, министър на защитата в държавното управление на Любен Беров сред 1992 и 1994 година
Работи като юрист и следовател, през 1975-1977 година е на специализация в Дипломатическата академия при външното министерство на Австрия. След това е аспирант в Института за политически проучвания, като през 1982 година пази кандидатска дисертация. През този интервал има изявления в пресата, основно по отношение на военната и политическа интеграция в Европа.[1] От 1976 до 1987 година Валентин Александров е сътрудник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност под псевдонимите „ Дипломат “ и „ Александров “, като през 1990 година е поискано материалите за него да бъдат унищожени.
През 1990-1991 година Александров е консултант в Комисията по национална сигурност в Народното събрание, консултант и държавен секретар в Министерството на защитата. От 1991 година до края на живота си е чиновник на Института за правни науки. До 1992 година членува в Демократическата партия, която по това време е част от Съюза на демократичните сили. През 1992 година става министър на защитата в кабинета на Любен Беров.Заради приносите му в провеждането на промените в Българската войска и работата по консолидираното ѝ в структурите на НАТО е почетен с редица български и задгранични награди.
1989 година
Умира художникът проф. Марин Върбанов 1932 - 1989). Върбанов е водеща фигура в художествения текстил в международен мащаб. Роден е в Оряхово на 20 септември 1932 година Завършва Академия за приложни изкуства в Пекин. Дългогодишен учител е в Художествената академия в София. Творбите му (килими, гоблени, пана и т. н.) са излагани в Москва, Париж, Пекин, Вашингтон, Шанхай и други В Китай е прочут като “учителя Ван Ман ”.
1976 година
Умира Иван Петров Пейчев – български стихотворец, драматург. Роден е в Шумен на 16 декември 1916 година Живее в София, Шумен и Калофер. От 1964 година се открива непрекъснато в София. Драматург е на Сатиричен спектакъл (1968 г.). Член е на Съюз на българските писатели. С лирика дебютира през 1939 година във вестник “Шуменска поща ”. Голяма част от творбите му са отдадени на морето и любовта. Създава едни от най-хубавите произведения от по този начин наречената “лирична вълна ” в българската драматургия. През 1967 година получава звание “заслужил активист на културата ”, през 1974 година Получава Димитровска премия за пиесата “Всяка есенна вечер ”. Автор е на съчиненията “Стихотворения ” (1948 г.), “В минути пред офанзива ” (1955 г.), “Начало на деня ” (1955 г.), “Всяка есенна вечер ” (1960 г.), “Далечно корабоплаване ” (1962 г.), “Ковачи на мълнии ” (1963 г.), “Лаконично небе ” (1967 г.), “Есен на брега ” (1968 г.), “Знамената са гневни ” (1973 г.), “Лирика ” (1976 г.), “Орбити ” (1976 г.), “Стихотворения ” (1977 г.), “Сенки на крила ” (1977 г.), “Всяка есенна вечер ”, пиеса (1983 г.), “Далечно корабоплаване ” (1986 г.), “Уморени думи ” (1993 г.), “Далечна непосредственост ” (1996 г.), “Стихове ” (1996 г.).
1913 година
Умира войводата Васил Чекаларов (1874 - 1913). Чекаларов е главен челник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско. Роден е през 1874 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя (дн. Кристалопиги, Гърция). Работи няколко години в България, сменяйки разнообразни занаяти - обущарство, каменоделство, зидарство. Става член на ВМОРО и през 1901 година и 1902 година на два пъти отпътува за Гърция и основава канали за закупуване на оръжие от Лариса и Атина. Ръководител на Костурското горско шефство дружно с Лазар Поптрайков през юли 1902 година На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО от април-май 1903 година е представител на Костурско.
По време на Илинденско-преображенското въстание през август 1903 година е началник на организацията в Костурско. След въстанието с Пандо Кляшев минава в Гърция и през Фиуме стига до България. Участва в зимните съвещания на управлението на ВМОРО в София. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година
По време на Балканската война (1912 - 1913) е отпред на чета, настояща в тила на турската войска. През Междусъюзническата война провежда огромна чета, която да проникне в Костурско, надълбоко в тила на гръцките елементи. Убит е в стълкновение с гръцки войски край село Бел камен (дн. Дросопиги). Главата му е отрязана и разнасяна по улиците на Лерин.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ