„ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА“: ВОДА ГАЗИ, ЖАДЕН ХОДИ
16 януари 2024, 16:42
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ИЗПОВЕД НА ЕДНА СЪВРЕМЕННА ЖЕНА (ГЛАВА 1)
23 януари 2024, 09:50
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: ВЪВЛЕЧЕНИ (ГЛАВА 2)
30 януари 2024, 14:27
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: СТО ГОДИНИ ГОВОРЕНЕ (ГЛАВА 3)
07 февруари 2024, 14:16
„ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “: НАЙ-МИЛИТЕ ВЪПРОСИ (ГЛАВА 4)
Застанал над бара, Шефът бършеше изпотените бутилки бира за поръчката на Папи. Старателно обхващаше гърлото и плъзгаше ръката си надолу. Една, втора, трета... Гледаше я предизвикателно с оня необикновен искра в очите и едвам доловимо се усмихваше. Папи втренчена в придвижванията му към този момент не виждаше бутилка... Той улави погледа ѝ и се засмя:
– „ Ще те санкционира ти да бършеш бутилките! “
– „ О, не! Искам да виждам по какъв начин го правиш ти, Шеф... “
Борката лукаво изви крайчеца на устните си.
– „ Ти това ли си мислиш за мене – шефът осъден да бърше бутилките, или в действителност нещо друго... “
– „ Няма нещо, което да не мога да си го помисля за теб “ – прошепна по-скоро на себе си, отнасяйки поръчката на клиента с въпросната бира.
И двамата жонглираха с възприятията, играта беше „ всичко коз “ и пасуващи нямаше!
Рационалното ѝ мислене беше построило облика му на мъж, който надълбоко, точно и аналитично умееше да прави дисекция на характера и държанието на заобикалящите го. Чувстваше се неудобно да прави забележки на личния състав, тъй като разчиташе на персоналната отговорност на всеки. Когато липсваше, се дразнеше, че би трябвало да приказва за явни неща, които не би трябвало да подлежат на коментар. Притиснеше ли го мрънкането на някой от екипа, даваше препоръки по какъв начин човек да се оправи самичък. Ако се постановяваше да се включи, беше финален и нормално в ролята на съдия.
Папи все по-настойчиво се тревожеше от мисълта дали с диалозите поддържаше интереса му към себе си, или бяха словесна демонстрация на еднопосочна обич, която в никакъв случай нямаше да му признае. Понякога сипеше реплики с възторг и убеденост, само че от време на време съмненията ѝ секваха оптимизма, който героичен успяваше да самоопази от госпожа Критична. В такива моменти не отчиташе тази несигурност да е симптом на възходящ разсъдък, а по-скоро форма на срамежлива колебливост. Започваха да я раздират подозрения кое я плашеше повече: защитаваната загадка на изгарящата я пристрастеност или дали ще бъде отблъсната.
Това я приучаваше на действителност. Даваше си сметка, че разговорите им бяха предизвикателни, само че не загубваха ли някъде по зигзагообразните си пътеки естествения ход на топлия любовен диалог...?
В предутринния здрач на късен септемврийски ден, сезонът на нейната мъдрост, прозря заблудата, че живее пълноценно. Активно живееше само нейното работещо Аз, до момента в който влюбеното ѝ Аз седеше, облечено в затворнически облекла и неудовлетворено.
Като призрачно привидение Боре сновеше към тичащата нагоре-надолу Папи, енергизиращото му наличие я поощряваше, въодушевяваше, караше я да реагира до лимита на силите си, които ѝ вливаше. Нощем си възвръщаше всички пристрастености, а заран се събуждаше размазана от изтощителната битка със сънищата и от време на време не можеше да се надигне от леглото.
Едноседмичната отмора която взе, с цел да боядисва коридора в жилището, ѝ се стори най-блаженото време за труд и размисъл. Излезе да купи четки и лепило за тапетите. Вървеше и изброяваше мислено още някои дреболии, които да не пропусне. Телефонът в джоба ѝ завибрира, майка ѝ искаше да се видят следобяд и да ѝ помогне най-малко в преместването и почистването. Изведнъж го видя: стоеше на отсрещната страна на огромния открит базар, гледаше я и се смееше... Краката ѝ се подкосиха, гласът ѝ затрептя, съвсем се пресипна... Отвърна му с въздушна целувка, небрежно отпрати майка си и се вторачи в лепилата за тапети, с цел да приключи нервност на възприятията. Е, да, но ръцете и трепереха! Дрезгавият глас на продавача внезапно я приземи:
– „ Лошо ли Ви е, госпожо? “
Дали ѝ е неприятно?! Не усещаше нищо. Огледа се и се видя подпряна на ръба на вратата на магазинчето. Разгневи се от личната си уязвимост заради непреодолимата власт, която един мъж имаше над нея. Всички негови изображения я връхлетяха и на всички места виждаше Шефа. Почувства се като малко дресирано пухкаво кученце, което чакаше обичания си стопанин да го закачи на каишка!... най-сетне! Това беше основанието да се опита да подреди събитията, станали до този следобяд на първия ден от почивната ѝ седмица. След като пропиля деня и не стартира ремонта, трансформира и нощта в безкрайна полемика на тематика КАК: Как се стигна дотук и по какъв начин да продължи?
След последното изтезателно бодърствуване, настъпи слънчева заран в септемврийски ден, който ѝ предвещаваше смяна. Край! След тази седмица отмора и ремонт, ставаше друга! Нямаше да може да бъде изцяло друга, само че щеше да внесе фрапантна смяна в държанието си, което можеше да измести ставащото в друга посока и да осветли по различен метод бъдещето ѝ.
На балкона, седнала с вторачен взор в залеза отпиваше дребни глътки от следобедното си кафе. Трябваше да стане и да почисти хаоса от частите тапети, да лъсне пода в коридора та да се види най-сетне по какъв начин е завършила акцията по ободряване на антрето. Удоволствието от добре свършената работа ѝ повдигна настроението. „ Вода цопам – жадна вървя! ” – засмя се сама на себе си Драгостина. Много от приятелките ѝ нямаха даже къде да нагазят. Хубави девойки, работни, изкарващи парите си сами, които си лягаха вечер с телефон в ръка с цел да гледат филм или да заспят с музика. Знаеше, че ще ѝ мине, ще прегори страстта, ще се успокои и след пика на адреналин – ще заспива и тя с телефон в ръка.
„ До тогава? - ще го допира, ей по този начин, …случайно и бързо ” – и заспа с телефон в ръка и слушалки в ушите…
Какво ще се случи с Папи и Борката...
Глава 6 от романа на Елени Сидера „ ДИАЛОЗИ НА ЛЮБОВТА “ очаквайте на 21 февруари единствено в Tribune.b g.
FaceBookTwitterPinterest
