Ранното детско развитие: Къде се намира България на картата на Европа?
16 години след приемането на България в Европейски Съюз страната ни продължава да изостава в редица аспекти от другите държави-членки. За елементарните жители разликите се усещат най-много в обществените сфери като обучение и опазване на здравето. Особен контрастност личи при практиките при ранното детско развиване. Около това мнение се сплотяват редица специалисти, както и родители, които имат взор върху системата у нас и в чужбина.
Такъв е казусът с Антония Петков, която емигрира в Дания през 2017 година и ражда двете си деца там. По думите ѝ, в Дания майките имат избор – да дадат децата си на детегледачка, която в домашни условия се грижи за най-вече четирима малчугани, или пък да запише детето на така наречен „ вугестуе “.
„ Вугестуето е това нещо, което ние познаваме като ясла с 15, 16, 17 дечица, които четири или пет индивида, които дават отговор за тях. Двама са съществени педагози, а другите са асистенти “, изяснява нашата сънародничка.
Антония счита, че главните разлики са в метода, по който минава един ден на детето в яслата.
Това, което е доста друго от България е първо, че откакто се мине тази фаза на яслите и детето отиде в детската градина родителите подготвят да вземем за пример обяда на децата си в кутийки за обяд. Това несъмнено спомагателни отговорности за мен, само че пък аз доста добре знам какво децата ми ядат. Слагам им водичка, торбичка с плодове. И децата могат да преценяват по кое време да ядат. Доста по-свободно е, по същия метод е със спането. По никакъв метод не притискат децата да спят, те имат право да вземат решение сами дали желаят да играят на открито в двора, където е единият помощник, а другият е вътре в стаята където е групата. Детето може да влезе и да си легне, там има камери, където в случай че се разсъни или уплаши, възпитател ще го види и ще го прибере.
Антония Петков, българка в Дания
Дигиталните устройства не са табу в градините в Дания, само че се употребяват с просветителна цел. Таблети се дават, в случай че детето е смутено, само че педагозите извеждат на открито децата при всяка опция.
Понякога една група от 16 деца бива разделяна на две дребни. Едните да вземем за пример вършат кошнички, а другата група ги хващат с едни огромни датски колела и ги водят до близкия парк. Там преоткриват природата преглеждат червейчета, бръмбарчета, вървят до къщурка, където ще се хранят. Отиват с кутийките си за обяд, хранят се и след това се прибират в детската градина.
Антония Петков, българка в Дания
Системата в Дания, а и в доста други страни в Европа, е такава, че за децата в яслите се грижат единствено педагози. Идеята в България на тези позиции да не са единствено медицински сестри пази Антонина Кенова от Инициатива за качествена и новаторска просветителна система.
Няма нито едно проучване, което да ни покаже къде се намираме. Но пък имаме редица разлики, като да вземем за пример, че у нас за децата се грижат само медицински лица. Но през миналата година има прогрес – при липса на мед. Сестра да може да я замести детски преподавател. Това се постанова за неналичието на мед. Специалисти. Ние сме единствената страна в Европа останала с този „ медицински модел “.
Антонина Кенова, Инициатива за качествена и новаторска просветителна система
Психологът и член на Асоциация „ Родители “ Яна Алексиева, също вижда прогрес у нас по една значима тематика – а точно акомодацията на децата в яслите.
" Има детски градини и ясли, които в действителност работят в посока един родител, една майка, един татко, да приспособяват детето си по-лесно. Заедно с тях, по проект. Но имаме и други, които са доста надалеч и са скептични ", изяснява тя.
Липсата тук-там в яслите и детските градини у нас сякаш напълно измества фокуса на публичното внимание от практиките при ранното детско развиване в детските заведения.
Докато приказваме единствено за градеж и здания, това измести всички други тематики обратно и то не за месеци, а за години. Говорим единствено за това. Не можем даже да стигнем до това по какъв начин да бъде издигната една детска градина. Така че това да не бъде просто една постройка, а да бъде оптимално красиво и разрастващо интелектуално място. Защото практиките по света са невероятни
Яна Алексиева, психолог, член на Асоциация „ Родители “
И Алексиева и Кенова приказват за неналичието на личен състав.
„ Желанието за видеонаблюдение е в действителност страха на родителя и потребността той да е спокоен против това в детската градина да имаш задоволително личен състав – учители, логопеди, учители, психолози. Ключово значимо е да помислим по какъв начин се развива една детска градина “, показва Алексиева.
Темата „ акомодация “ повдига и Антонина Кенова, която с изключение на деятел е и майка на три деца.
“В последните години се поотвори системата, даже тази на яслите. Вече се позволява родител по време на акомодация на детето вътре. Някъде към момента са на правилото, че не го практикуват, само че променяме се с дребни стъпки “, споделя Кенова.
Близо 60% от медицинските сестри в яслите са над 60 години и на процедура са пенсионери.
„ Идеята е да имаме експерти по ранно детско развиване в яслите, каквито ние в действителност нямаме. Медицинските сестри не могат да бъдат сменени, тъй като няма с кого “, уверена е Кенова.
И трите дами са единомислещи, че родителите в България би трябвало да имат правото на избор, би трябвало да разполагат с други възможности и независимост да вземат решение къде и по какъв начин да бъдат гледани децата им в яслите и детските градини.
Там са признали различните форми на грижа. Имат доста по-голямо многообразие. Не са единствено общински и частни детски градини. Имат разнообразни типове сдружения на родителите, кооперативи, детегледачки. В България въпреки всичко сме с най-дългото майчинство, на открито не е по този начин и децата потеглят доста по-рано. Някой се грижи за тях на доста по-ранно възраст.
Антонина Кенова, Инициатива за качествена и новаторска просветителна система
Нещото, което желая да подчертая е свободата на родителя да избере в каква форма да се образова детето му. Което пък значи нашата страна да премисли и даде независимост на ранното детско обучение. Нека да спрем всичко друго от държавната детска градина – различни услуги. Да има кооперативи, детски центрове. Говоря за Германия, само че освен там. Една жена, която гледа няколко деца, тя е подготвена за това.
Яна Алексиева, психолог, член на асоциация „ Родители “
Образованието и грижите в ранна детска възраст са избрани от Европейски Съюз като предпочитана област за съдействие сред държавите-членки в границите на самодейността " Европейско просветително пространство " за интервала 2021-2030 година И по този начин - упованията страната ни да интегрира от ден на ден положителни практики от другите страни в Общността през идващите седем години се ускоряват. А родители и специалисти се надяват тематиката за детските градини да надскочи нормалния фокус за градеж на здания и повече свободни места за малчуганите.
Такъв е казусът с Антония Петков, която емигрира в Дания през 2017 година и ражда двете си деца там. По думите ѝ, в Дания майките имат избор – да дадат децата си на детегледачка, която в домашни условия се грижи за най-вече четирима малчугани, или пък да запише детето на така наречен „ вугестуе “.
„ Вугестуето е това нещо, което ние познаваме като ясла с 15, 16, 17 дечица, които четири или пет индивида, които дават отговор за тях. Двама са съществени педагози, а другите са асистенти “, изяснява нашата сънародничка.
Антония счита, че главните разлики са в метода, по който минава един ден на детето в яслата.
Това, което е доста друго от България е първо, че откакто се мине тази фаза на яслите и детето отиде в детската градина родителите подготвят да вземем за пример обяда на децата си в кутийки за обяд. Това несъмнено спомагателни отговорности за мен, само че пък аз доста добре знам какво децата ми ядат. Слагам им водичка, торбичка с плодове. И децата могат да преценяват по кое време да ядат. Доста по-свободно е, по същия метод е със спането. По никакъв метод не притискат децата да спят, те имат право да вземат решение сами дали желаят да играят на открито в двора, където е единият помощник, а другият е вътре в стаята където е групата. Детето може да влезе и да си легне, там има камери, където в случай че се разсъни или уплаши, възпитател ще го види и ще го прибере.
Антония Петков, българка в Дания
Дигиталните устройства не са табу в градините в Дания, само че се употребяват с просветителна цел. Таблети се дават, в случай че детето е смутено, само че педагозите извеждат на открито децата при всяка опция.
Понякога една група от 16 деца бива разделяна на две дребни. Едните да вземем за пример вършат кошнички, а другата група ги хващат с едни огромни датски колела и ги водят до близкия парк. Там преоткриват природата преглеждат червейчета, бръмбарчета, вървят до къщурка, където ще се хранят. Отиват с кутийките си за обяд, хранят се и след това се прибират в детската градина.
Антония Петков, българка в Дания
Системата в Дания, а и в доста други страни в Европа, е такава, че за децата в яслите се грижат единствено педагози. Идеята в България на тези позиции да не са единствено медицински сестри пази Антонина Кенова от Инициатива за качествена и новаторска просветителна система.
Няма нито едно проучване, което да ни покаже къде се намираме. Но пък имаме редица разлики, като да вземем за пример, че у нас за децата се грижат само медицински лица. Но през миналата година има прогрес – при липса на мед. Сестра да може да я замести детски преподавател. Това се постанова за неналичието на мед. Специалисти. Ние сме единствената страна в Европа останала с този „ медицински модел “.
Антонина Кенова, Инициатива за качествена и новаторска просветителна система
Психологът и член на Асоциация „ Родители “ Яна Алексиева, също вижда прогрес у нас по една значима тематика – а точно акомодацията на децата в яслите.
" Има детски градини и ясли, които в действителност работят в посока един родител, една майка, един татко, да приспособяват детето си по-лесно. Заедно с тях, по проект. Но имаме и други, които са доста надалеч и са скептични ", изяснява тя.
Липсата тук-там в яслите и детските градини у нас сякаш напълно измества фокуса на публичното внимание от практиките при ранното детско развиване в детските заведения.
Докато приказваме единствено за градеж и здания, това измести всички други тематики обратно и то не за месеци, а за години. Говорим единствено за това. Не можем даже да стигнем до това по какъв начин да бъде издигната една детска градина. Така че това да не бъде просто една постройка, а да бъде оптимално красиво и разрастващо интелектуално място. Защото практиките по света са невероятни
Яна Алексиева, психолог, член на Асоциация „ Родители “
И Алексиева и Кенова приказват за неналичието на личен състав.
„ Желанието за видеонаблюдение е в действителност страха на родителя и потребността той да е спокоен против това в детската градина да имаш задоволително личен състав – учители, логопеди, учители, психолози. Ключово значимо е да помислим по какъв начин се развива една детска градина “, показва Алексиева.
Темата „ акомодация “ повдига и Антонина Кенова, която с изключение на деятел е и майка на три деца.
“В последните години се поотвори системата, даже тази на яслите. Вече се позволява родител по време на акомодация на детето вътре. Някъде към момента са на правилото, че не го практикуват, само че променяме се с дребни стъпки “, споделя Кенова.
Близо 60% от медицинските сестри в яслите са над 60 години и на процедура са пенсионери.
„ Идеята е да имаме експерти по ранно детско развиване в яслите, каквито ние в действителност нямаме. Медицинските сестри не могат да бъдат сменени, тъй като няма с кого “, уверена е Кенова.
И трите дами са единомислещи, че родителите в България би трябвало да имат правото на избор, би трябвало да разполагат с други възможности и независимост да вземат решение къде и по какъв начин да бъдат гледани децата им в яслите и детските градини.
Там са признали различните форми на грижа. Имат доста по-голямо многообразие. Не са единствено общински и частни детски градини. Имат разнообразни типове сдружения на родителите, кооперативи, детегледачки. В България въпреки всичко сме с най-дългото майчинство, на открито не е по този начин и децата потеглят доста по-рано. Някой се грижи за тях на доста по-ранно възраст.
Антонина Кенова, Инициатива за качествена и новаторска просветителна система
Нещото, което желая да подчертая е свободата на родителя да избере в каква форма да се образова детето му. Което пък значи нашата страна да премисли и даде независимост на ранното детско обучение. Нека да спрем всичко друго от държавната детска градина – различни услуги. Да има кооперативи, детски центрове. Говоря за Германия, само че освен там. Една жена, която гледа няколко деца, тя е подготвена за това.
Яна Алексиева, психолог, член на асоциация „ Родители “
Образованието и грижите в ранна детска възраст са избрани от Европейски Съюз като предпочитана област за съдействие сред държавите-членки в границите на самодейността " Европейско просветително пространство " за интервала 2021-2030 година И по този начин - упованията страната ни да интегрира от ден на ден положителни практики от другите страни в Общността през идващите седем години се ускоряват. А родители и специалисти се надяват тематиката за детските градини да надскочи нормалния фокус за градеж на здания и повече свободни места за малчуганите.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ