Едва 15% от съдиите са за свобода на Полфрийман
15% от съдиите у нас се оповестиха в отбрана на решението на тричленен правосъден състав на Апелативен съд-София за предварителното условно освобождение на килъра Джок Полфрийман, оповестява "Правен свят ".
Изданието напомня, че във вторник група висши съдии, близки до управителната върхушка на Съюза на съдиите в България (ССБ), са стартирали подписка в поддръжка на ръководителя – Калин Калпакчиев, някогашната изпълнителна секретарка на организацията Весислава Иванова, която е била докладчик по делото, в опит да се опълчват на мощно отрицателния публичен отзив от акта на съда, както и против кардиналната позиция на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) на съпричастност с околните на жертвата и да изискат инспекция по проблема от Инспектората на правосъдната власт.
След близо тридневно събиране на поддръжка – от над 2200 съдии у нас към подписката са се включили по-малко от 300 от цялата страна. По този метод политизираната съдийска организация в действителност е съумяла да се преброи и да разбере каква е действителната й поддръжка измежду магистратите у нас.
Голяма част от подкрепилите Калпакчиев, Иванова и Виолета Магдалинчева са магистрати от столичните съдилища, само че под подписката не са се подписали тримата висши съдии от Наказателната гилдия, които следва да се произнесат на 23 октомври по настояването на основния прокурор за обновяване на делото за освобождението на Полфрийман. За сметка на това са се подписали цялата върхушка на ССБ, която в последните дни е заета да адвокатства на Калпакчиев, както и някогашните ръководители на организацията - Мирослава Тодорова, Атанас Атанасов, Борислав Белазелков и други съдии, взели участие в редица събития на ръководения от Калин Калпакчиев съюз.
В позицията на съдиите изцяло умишлено не са коментирани обстоятелствата и доказателствата за съществуването на спор на ползи на Калпакчиев и Иванова по делото, както и невъзможността, в случай че Джок Полфрийман напусне страната, неговото държание да бъде следено, каквото е условието при условно предварително освобождение. За сметка на това се прави опит за ограничение на свободата на изложение на жителите и за следващ път се вършат опити за затвърждаване на чувството в обществото, че съдиите не са длъжни да дават отговор за своите решения, даже и когато те са взети при съществуването на външни фактори и лобистко въздействие. Доказателство за това е и цялостното безмълвие, което другояче много медийно дейните Калин Калпакчиев и Весислава Иванова показват към този момент цяла седмица, откакто обществото научи за решението им да освободят шест години и половина предварително причинител на ликвидиране и на опит за ликвидиране.
Какво написа в позицията на съдиите, която единствено официално не идва от ръководения от Калпакчиев Съюз на съдиите в България:
"Създаденото състояние е нетърпимо в правова страна, тъй като с изключение на съмнителни краткосрочни политически дивиденти не носи никаква социална изгода – нито укрепва независимостта на съда, нито просвещава жителите за смисъла на върховенството на правото, нито повежда по този начин нужния диалог за наказателната политика и дилемите на наказателната принуда, нито – в последна сметка – носи разтуха на околните на жертвите и им оказва помощ да продължат да живеят почтено с контузията ", пишат в обръщението съдиите. Магистратите акцентират, че нямат желание да разискват правосъдния акт, тъй като нямат право. Те напомнят съществени положения, които в случай че бъдат унищожени, съдът ще се трансформира в декоративна фасада за налагане на волята на политически мощните на деня, на тези, които имат стопански и властови запас да манипулират публичното мнение в своя изгода посредством медиите или на по-агресивните публични групи.
"Предсрочното освобождение допуска влезнала в действие присъда. То не съставлява опрощение, нито инспектиране на присъдата, нито понижаване на наказването. Наказанието продължава да бъде с продължителността, с която е наложено с влязлата в действие присъда. Последицата е, че осъществяването му няма да бъде завършено в изискванията на затвор. Освобождаването от неизтърпяната част на наказването е под изискване – с изпитателен период, в който наказаният не би трябвало да извърши друго съзнателно закононарушение, за което се планува наказване отнемане от независимост. Ако изискването не бъде изпълнено, наказаният изтърпява и остатъка на наказването си ", изясняват съдиите по отношение на предварителното освобождение на пандизчии. По думите им сезонът на процедурата е категоричен: "Държавното принуждение за реализиране на коригиране на причинителите на закононарушения се лимитира в степента, в която фактически е належащо, с цел да реализира задачата на наказанието; икономисват се средства; подкрепя се с грижи и контрол вярната ресоциализация на наказания след дълги години на изолираност, с което в последна сметка се понижава заплахата от рецидив и се подсигурява публичната сигурност ".
Те акцентират, че от 1968 година до момента са постановени десетки хиляди предварителни освобождавания. Обясняват и че решението на съда е преценка по доказателствата, които наказаният е дал за своето коригиране.
"Тази преценка е законно пълномощие на съда и се прави въз основа на доказателствата по делото и тяхното правно значение ", пишат още магистратите.
„ След като правосъдният състав на Софийския апелативен съд единомислещо е упражнил свое законно пълномощие, никой няма законно съображение да упорства той да реши делото по метод, който не подхожда на вътрешното му разбиране, образувано въз основа на закона и доказателствата по делото отбелязва се в обръщението. "Противното е „ улично “ правораздаване, което няма нищо общо с върховенството на правото, не подсигурява равенството на всички хора пред закона, не носи правдивост, нито умиротворяване ", декларират магистратите. Те дефинират апелите за линч и разпра със правосъдния състав като безусловно неприемливи и сигнализират, че може да водят до рискова ескалация на напрежението и накърняват сигурността и персоналната цялост на съдиите. "Те заплашват справедливия развой, и то освен по сходни каузи – тъй като се насажда усещането, че на съда може да се влияе извънпроцесуално, в случай че бъде физически уязвен. Уважаеми жители, откакто системата на държавно ръководство не поставя никакви старания за гарантиране на независимостта на съда като главен дирек на правовата страна, се обръщаме към Вас с апел за осъзнато и отговорно държание в отбрана на главните демократични полезности, човешкото достолепие и публичния мир ", приключват своето послание магистратите.
Изданието напомня, че във вторник група висши съдии, близки до управителната върхушка на Съюза на съдиите в България (ССБ), са стартирали подписка в поддръжка на ръководителя – Калин Калпакчиев, някогашната изпълнителна секретарка на организацията Весислава Иванова, която е била докладчик по делото, в опит да се опълчват на мощно отрицателния публичен отзив от акта на съда, както и против кардиналната позиция на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС) на съпричастност с околните на жертвата и да изискат инспекция по проблема от Инспектората на правосъдната власт.
След близо тридневно събиране на поддръжка – от над 2200 съдии у нас към подписката са се включили по-малко от 300 от цялата страна. По този метод политизираната съдийска организация в действителност е съумяла да се преброи и да разбере каква е действителната й поддръжка измежду магистратите у нас.
Голяма част от подкрепилите Калпакчиев, Иванова и Виолета Магдалинчева са магистрати от столичните съдилища, само че под подписката не са се подписали тримата висши съдии от Наказателната гилдия, които следва да се произнесат на 23 октомври по настояването на основния прокурор за обновяване на делото за освобождението на Полфрийман. За сметка на това са се подписали цялата върхушка на ССБ, която в последните дни е заета да адвокатства на Калпакчиев, както и някогашните ръководители на организацията - Мирослава Тодорова, Атанас Атанасов, Борислав Белазелков и други съдии, взели участие в редица събития на ръководения от Калин Калпакчиев съюз.
В позицията на съдиите изцяло умишлено не са коментирани обстоятелствата и доказателствата за съществуването на спор на ползи на Калпакчиев и Иванова по делото, както и невъзможността, в случай че Джок Полфрийман напусне страната, неговото държание да бъде следено, каквото е условието при условно предварително освобождение. За сметка на това се прави опит за ограничение на свободата на изложение на жителите и за следващ път се вършат опити за затвърждаване на чувството в обществото, че съдиите не са длъжни да дават отговор за своите решения, даже и когато те са взети при съществуването на външни фактори и лобистко въздействие. Доказателство за това е и цялостното безмълвие, което другояче много медийно дейните Калин Калпакчиев и Весислава Иванова показват към този момент цяла седмица, откакто обществото научи за решението им да освободят шест години и половина предварително причинител на ликвидиране и на опит за ликвидиране.
Какво написа в позицията на съдиите, която единствено официално не идва от ръководения от Калпакчиев Съюз на съдиите в България:
"Създаденото състояние е нетърпимо в правова страна, тъй като с изключение на съмнителни краткосрочни политически дивиденти не носи никаква социална изгода – нито укрепва независимостта на съда, нито просвещава жителите за смисъла на върховенството на правото, нито повежда по този начин нужния диалог за наказателната политика и дилемите на наказателната принуда, нито – в последна сметка – носи разтуха на околните на жертвите и им оказва помощ да продължат да живеят почтено с контузията ", пишат в обръщението съдиите. Магистратите акцентират, че нямат желание да разискват правосъдния акт, тъй като нямат право. Те напомнят съществени положения, които в случай че бъдат унищожени, съдът ще се трансформира в декоративна фасада за налагане на волята на политически мощните на деня, на тези, които имат стопански и властови запас да манипулират публичното мнение в своя изгода посредством медиите или на по-агресивните публични групи.
"Предсрочното освобождение допуска влезнала в действие присъда. То не съставлява опрощение, нито инспектиране на присъдата, нито понижаване на наказването. Наказанието продължава да бъде с продължителността, с която е наложено с влязлата в действие присъда. Последицата е, че осъществяването му няма да бъде завършено в изискванията на затвор. Освобождаването от неизтърпяната част на наказването е под изискване – с изпитателен период, в който наказаният не би трябвало да извърши друго съзнателно закононарушение, за което се планува наказване отнемане от независимост. Ако изискването не бъде изпълнено, наказаният изтърпява и остатъка на наказването си ", изясняват съдиите по отношение на предварителното освобождение на пандизчии. По думите им сезонът на процедурата е категоричен: "Държавното принуждение за реализиране на коригиране на причинителите на закононарушения се лимитира в степента, в която фактически е належащо, с цел да реализира задачата на наказанието; икономисват се средства; подкрепя се с грижи и контрол вярната ресоциализация на наказания след дълги години на изолираност, с което в последна сметка се понижава заплахата от рецидив и се подсигурява публичната сигурност ".
Те акцентират, че от 1968 година до момента са постановени десетки хиляди предварителни освобождавания. Обясняват и че решението на съда е преценка по доказателствата, които наказаният е дал за своето коригиране.
"Тази преценка е законно пълномощие на съда и се прави въз основа на доказателствата по делото и тяхното правно значение ", пишат още магистратите.
„ След като правосъдният състав на Софийския апелативен съд единомислещо е упражнил свое законно пълномощие, никой няма законно съображение да упорства той да реши делото по метод, който не подхожда на вътрешното му разбиране, образувано въз основа на закона и доказателствата по делото отбелязва се в обръщението. "Противното е „ улично “ правораздаване, което няма нищо общо с върховенството на правото, не подсигурява равенството на всички хора пред закона, не носи правдивост, нито умиротворяване ", декларират магистратите. Те дефинират апелите за линч и разпра със правосъдния състав като безусловно неприемливи и сигнализират, че може да водят до рискова ескалация на напрежението и накърняват сигурността и персоналната цялост на съдиите. "Те заплашват справедливия развой, и то освен по сходни каузи – тъй като се насажда усещането, че на съда може да се влияе извънпроцесуално, в случай че бъде физически уязвен. Уважаеми жители, откакто системата на държавно ръководство не поставя никакви старания за гарантиране на независимостта на съда като главен дирек на правовата страна, се обръщаме към Вас с апел за осъзнато и отговорно държание в отбрана на главните демократични полезности, човешкото достолепие и публичния мир ", приключват своето послание магистратите.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ