На днешната дата през 1497 г. : Николай Коперник извършва и описва първите си астрономически наблюдения
1497 година Николай Коперник прави и разказва първите си астрономически наблюдения. Той е първият Ренесансов академик, който предлага хелиоцентричната система и с това измества Земята от центъра на Вселената.
От 1491 до 1495 година Коперник посещава университета в Краков, където е възпитаник на Войчех Брудзевски - професор по астрономия и философия. През 1495 година с поддръжката на вуйчо си получава длъжността каноник, която му дава публично състояние, финансова непоклатимост и време за научни занимания.
През 1496 година още веднъж Ватценроде се намесва и го изпраща дружно с неговия брат Анджей в университета в Болоня, където Николай се записва да учи канонично право. В Болоня с изключение на по право той посещава лекции по астрономия и учи при астронома Доменико Мария Новара най-новите теории за придвижването на планетите.
Най-важното съчинение на Коперник, „ За въртенето на небесните сфери ”, оповестено малко преди неговата гибел през 1543 година, постоянно е одобрявано за началото на актуалната астрономия и на общата научна гражданска война. Работата на Коперник подтиква последвалите научни проучвания, трансформирайки се в основен миг от историята на науката.
Един от универсалистите на Ренесанса, с изключение на астроном Коперник е и математик, доктор, полиглот, лингвист, преводач, художник, католически свещеник, правист, държавен чиновник, офицер, посланик и икономист.
Коперник се демонстрира и като админ - по негов план е въведена нова монетна система в Полша. За задачата основава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни писания върху парите.
През 1499 година получава магистърска степен in utroque jure. По-късно следва медицина в университета в Падуа и в същото време прави астрономични наблюдения. През лятото на 1503 година във Ферара Коперник получава научна степен лекар по канонично право. Същата година се връща в Полша - в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се основно с астрономични наблюдения и извършва административни поръчения.
През 1510 година се преселва във Фромборк - дребен град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като извършва длъжността си на католически каноник, а през свободното си време учи и развива астрономията и лекува заболели.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1074 година — Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което дефинитивно утвърждава целибата в католическата черква.
1230 година — В Битката при Клокотница българският цар Иван Асен II разрушава войските на епирския диктатор Теодор Комнин.
1500 година — От Португалия за Америка потегля експедицията на Бартоломео Диаш и Педро Кабрала, която открива Бразилия.
1831 година — В Алжир е основан Френският Чуждестранен легион.
1842 година — В театъра Ла Скала в Милано се показва за първи път операта Набуко на италианския композитор Джузепе Верди.
1854 година — В Букурещ е основано Средоточно настойничество — бъдещата Добродетелна тайфа.
1916 година — Мексиканският въстаник Панчо Виля атакува щата Ню Мексико.
1923 година — Владимир Ленин получава инсулт за трети път, остава прикрепен на легло и е некадърен да приказва, заради което дефинитивно напуща всички публични постове, които заема.
1933 година — Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са задържани и упрекнати за подпалването на Райхстага.
1941 година — Втората международна война: По границите на България с Югославия и Гърция е настанена 680 хиляди немска войска.
1945 година — Втората международна война: Американската авиация прави огромни Бомбардировки на Токио, при която е разрушена огромна част от постройките в града и умират над 80 хиляди души.
1953 година — Инцидент и суматоха стават причина за загиването на стотици хора по време на церемонията по погребението на Йосиф Сталин.
1959 година — Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в Съединени американски щати.
1967 година — Дъщерята на Сталин Светлана Алилуева, желае политическо леговище и емигрира в Съединени американски щати.
1977 година — В Съединени американски щати и Канада е неразрешено потреблението на захарин в питателните артикули и медикаментите.
1985 година — В Народна република България е осъществен атентат на гара Буново, при който умират 7 души.
1991 година — В Белград се организират огромни демонстрации срещу Слободан Милошевич. Двама души са убити, а на улицата са изкарани танкове.
2006 година — Открита е течна вода на луната Енцелад, сателит на Сатурн.
2008 година — Осъществен е първият полет на АТК.
Родени
1454 година — Америго Веспучи, италиански мореплавател († 1512 г.)
1564 година — Давид Фабрициус, фризийзки астроном († 1617 г.)
1721 година — Каролина декор Пфалц-Цвайбрюкен, ландграфиня на Хесен-Дармщат († 1774 г.)
1758 година — Франц Йозеф Гал, немски доктор (* 1828 г.)
1814 година — Тарас Шевченко, украински стихотворец († 1861 г.)
1859 година — Петер Алтенберг, австрийски публицист († 1919 г.)
1870 година — Христо Чаракчиев, български боен деятел (†? г.)
1873 година — Тане Николов, български бунтовник († 1947 г.)
1874 година — Иван Ботушанов, български бунтовник († 1919 г.)
1878 година — Иван Сматракалев, български бунтовник († 1946 г.)
1882 година — Коста Лулчев, български политик († 1965 г.)
1889 година — Григорий Левенфиш, съветски шахматист († 1961 г.)
1890 година — Вячеслав Молотов, руски политик († 1986 г.)
1898 година — Асен Павлов, български политик († 1977 г.)
1907 година — Мирча Елиаде, историк на религиите († 1986 г.)
1911 година — Здравко Александров, български живописец († 1998 г.)
1918 година — Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист († 1967 г.)
1918 година — Мики Спилейн, американски публицист († 1918 г.)
1926 година — Иван Давидков, български стихотворец († 1990 г.)
1933 година — Панайот Щерев, български академик
1933 година — Филип Рот, американски публицист
1934 година — Юрий Гагарин, руски космовант († 1968 г.)
1943 година — Боби Фишер, американски шахматист († 2008 г.)
1943 година — Енчо Мутафов, български критик († 2009 г.)
1950 година — Йордан Кичеков, български футболист
1955 година — Орнела Мути, италианска актриса
1958 година — Руси Гочев, български футболист
1963 година — Маркос Соарес Татагиба, бразилски хирург
1964 година — Жюлиет Бинош, френска актриса
1967 година — Елена Бойчева, българска актриса
1974 година — Армен Назарян, български герой
1974 година — Лео Бианки, италиански и български артист
1982 година — Жан-Франсоа Есига, френски волейболист
1983 година — Маите Перони, мексиканска певица
1986 година — Фахрадин Фахрадинов, български артист
Починали
1403 година — Баязид I, султан на Османската империя (* ок. 1354)
1661 година — Кардинал Мазарини, френски политик (* 1602 г.)
1851 година — Ханс Кристиан Оерстед, датски физик (* 1777 г.)
1888 година — Вилхелм I, пруски крал, немски император (* 1797 г.)
1907 година — Иван Соколов, български бунтовник (* 1844 г.)
1926 година — Микао Усуи, създател на Рейки (* 1865 г.)
1944 година — Карел Шкорпил, чешко-български археолог (* 1859 г.)
1946 година — Стефан Ватев, български доктор (* 1866 г.)
1964 година — Паул декор Летов-Форбек, немски военачалник (* 1870 г.)
1988 година — Курт Георг Кизингер, немски политик (* 1904 г.)
1992 година — Менахем Бегин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат (* 1913 г.)
1993 година — Ваня Войнова, българска баскетболистка (* 1934 г.)
1994 година — Фернандо Рей, испански артист (* 1917 г.)
1994 година — Чарлз Буковски, американски публицист (* 1920 г.)
1995 година — Едуард Бернайс, американски социолог (* 1891 г.)
1996 година — Джордж Бърнс, американски артист (* 1896 г.)
1997 година — The Notorious B.I.G., хип-хоп музикант (* 1972 г.)
2000 година — Пенчо Богданов, български инженер (* 1931 г.)
2008 година — Александър Лепавцов, политик от Република Македония (* 1935 г.)
2011 година — Давид Попов, български футболист (* 1927 г.)
2014 година — Валентин Фъртунов, български публицист и публицист (* 1957 г.)
Празници
Международен ден на DJ-я — отбелязва се от 2002 година по самодейност на Световния ди-джей фонд и организацията " Нордоф Робинс мюзик терапи "
Българска православна черква — Свети Четиридесет мъченици Севастийски
Белиз — Ден на Барон Блис († 9 март 1926 г.)
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
От 1491 до 1495 година Коперник посещава университета в Краков, където е възпитаник на Войчех Брудзевски - професор по астрономия и философия. През 1495 година с поддръжката на вуйчо си получава длъжността каноник, която му дава публично състояние, финансова непоклатимост и време за научни занимания.
През 1496 година още веднъж Ватценроде се намесва и го изпраща дружно с неговия брат Анджей в университета в Болоня, където Николай се записва да учи канонично право. В Болоня с изключение на по право той посещава лекции по астрономия и учи при астронома Доменико Мария Новара най-новите теории за придвижването на планетите.
Най-важното съчинение на Коперник, „ За въртенето на небесните сфери ”, оповестено малко преди неговата гибел през 1543 година, постоянно е одобрявано за началото на актуалната астрономия и на общата научна гражданска война. Работата на Коперник подтиква последвалите научни проучвания, трансформирайки се в основен миг от историята на науката.
Един от универсалистите на Ренесанса, с изключение на астроном Коперник е и математик, доктор, полиглот, лингвист, преводач, художник, католически свещеник, правист, държавен чиновник, офицер, посланик и икономист.
Коперник се демонстрира и като админ - по негов план е въведена нова монетна система в Полша. За задачата основава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни писания върху парите.
През 1499 година получава магистърска степен in utroque jure. По-късно следва медицина в университета в Падуа и в същото време прави астрономични наблюдения. През лятото на 1503 година във Ферара Коперник получава научна степен лекар по канонично право. Същата година се връща в Полша - в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се основно с астрономични наблюдения и извършва административни поръчения.
През 1510 година се преселва във Фромборк - дребен град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като извършва длъжността си на католически каноник, а през свободното си време учи и развива астрономията и лекува заболели.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1074 година — Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което дефинитивно утвърждава целибата в католическата черква.
1230 година — В Битката при Клокотница българският цар Иван Асен II разрушава войските на епирския диктатор Теодор Комнин.
1500 година — От Португалия за Америка потегля експедицията на Бартоломео Диаш и Педро Кабрала, която открива Бразилия.
1831 година — В Алжир е основан Френският Чуждестранен легион.
1842 година — В театъра Ла Скала в Милано се показва за първи път операта Набуко на италианския композитор Джузепе Верди.
1854 година — В Букурещ е основано Средоточно настойничество — бъдещата Добродетелна тайфа.
1916 година — Мексиканският въстаник Панчо Виля атакува щата Ню Мексико.
1923 година — Владимир Ленин получава инсулт за трети път, остава прикрепен на легло и е некадърен да приказва, заради което дефинитивно напуща всички публични постове, които заема.
1933 година — Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са задържани и упрекнати за подпалването на Райхстага.
1941 година — Втората международна война: По границите на България с Югославия и Гърция е настанена 680 хиляди немска войска.
1945 година — Втората международна война: Американската авиация прави огромни Бомбардировки на Токио, при която е разрушена огромна част от постройките в града и умират над 80 хиляди души.
1953 година — Инцидент и суматоха стават причина за загиването на стотици хора по време на церемонията по погребението на Йосиф Сталин.
1959 година — Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в Съединени американски щати.
1967 година — Дъщерята на Сталин Светлана Алилуева, желае политическо леговище и емигрира в Съединени американски щати.
1977 година — В Съединени американски щати и Канада е неразрешено потреблението на захарин в питателните артикули и медикаментите.
1985 година — В Народна република България е осъществен атентат на гара Буново, при който умират 7 души.
1991 година — В Белград се организират огромни демонстрации срещу Слободан Милошевич. Двама души са убити, а на улицата са изкарани танкове.
2006 година — Открита е течна вода на луната Енцелад, сателит на Сатурн.
2008 година — Осъществен е първият полет на АТК.
Родени
1454 година — Америго Веспучи, италиански мореплавател († 1512 г.)
1564 година — Давид Фабрициус, фризийзки астроном († 1617 г.)
1721 година — Каролина декор Пфалц-Цвайбрюкен, ландграфиня на Хесен-Дармщат († 1774 г.)
1758 година — Франц Йозеф Гал, немски доктор (* 1828 г.)
1814 година — Тарас Шевченко, украински стихотворец († 1861 г.)
1859 година — Петер Алтенберг, австрийски публицист († 1919 г.)
1870 година — Христо Чаракчиев, български боен деятел (†? г.)
1873 година — Тане Николов, български бунтовник († 1947 г.)
1874 година — Иван Ботушанов, български бунтовник († 1919 г.)
1878 година — Иван Сматракалев, български бунтовник († 1946 г.)
1882 година — Коста Лулчев, български политик († 1965 г.)
1889 година — Григорий Левенфиш, съветски шахматист († 1961 г.)
1890 година — Вячеслав Молотов, руски политик († 1986 г.)
1898 година — Асен Павлов, български политик († 1977 г.)
1907 година — Мирча Елиаде, историк на религиите († 1986 г.)
1911 година — Здравко Александров, български живописец († 1998 г.)
1918 година — Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист († 1967 г.)
1918 година — Мики Спилейн, американски публицист († 1918 г.)
1926 година — Иван Давидков, български стихотворец († 1990 г.)
1933 година — Панайот Щерев, български академик
1933 година — Филип Рот, американски публицист
1934 година — Юрий Гагарин, руски космовант († 1968 г.)
1943 година — Боби Фишер, американски шахматист († 2008 г.)
1943 година — Енчо Мутафов, български критик († 2009 г.)
1950 година — Йордан Кичеков, български футболист
1955 година — Орнела Мути, италианска актриса
1958 година — Руси Гочев, български футболист
1963 година — Маркос Соарес Татагиба, бразилски хирург
1964 година — Жюлиет Бинош, френска актриса
1967 година — Елена Бойчева, българска актриса
1974 година — Армен Назарян, български герой
1974 година — Лео Бианки, италиански и български артист
1982 година — Жан-Франсоа Есига, френски волейболист
1983 година — Маите Перони, мексиканска певица
1986 година — Фахрадин Фахрадинов, български артист
Починали
1403 година — Баязид I, султан на Османската империя (* ок. 1354)
1661 година — Кардинал Мазарини, френски политик (* 1602 г.)
1851 година — Ханс Кристиан Оерстед, датски физик (* 1777 г.)
1888 година — Вилхелм I, пруски крал, немски император (* 1797 г.)
1907 година — Иван Соколов, български бунтовник (* 1844 г.)
1926 година — Микао Усуи, създател на Рейки (* 1865 г.)
1944 година — Карел Шкорпил, чешко-български археолог (* 1859 г.)
1946 година — Стефан Ватев, български доктор (* 1866 г.)
1964 година — Паул декор Летов-Форбек, немски военачалник (* 1870 г.)
1988 година — Курт Георг Кизингер, немски политик (* 1904 г.)
1992 година — Менахем Бегин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат (* 1913 г.)
1993 година — Ваня Войнова, българска баскетболистка (* 1934 г.)
1994 година — Фернандо Рей, испански артист (* 1917 г.)
1994 година — Чарлз Буковски, американски публицист (* 1920 г.)
1995 година — Едуард Бернайс, американски социолог (* 1891 г.)
1996 година — Джордж Бърнс, американски артист (* 1896 г.)
1997 година — The Notorious B.I.G., хип-хоп музикант (* 1972 г.)
2000 година — Пенчо Богданов, български инженер (* 1931 г.)
2008 година — Александър Лепавцов, политик от Република Македония (* 1935 г.)
2011 година — Давид Попов, български футболист (* 1927 г.)
2014 година — Валентин Фъртунов, български публицист и публицист (* 1957 г.)
Празници
Международен ден на DJ-я — отбелязва се от 2002 година по самодейност на Световния ди-джей фонд и организацията " Нордоф Робинс мюзик терапи "
Българска православна черква — Свети Четиридесет мъченици Севастийски
Белиз — Ден на Барон Блис († 9 март 1926 г.)
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ