13 август е специална дата. На нея – преди цели

13 август е специфична дата. На нея – преди цели две години, освен това навръх петък 13-и – започва прелестната самодейност „ Страшен роман в две фрази “. Оттогава насетне във фейсбук страницата на състезанието се появяват десетки къси страховити истории, които сигурно си коства да прочетете.

А за какво да не се и включите в съревнованието?

През сегашния месец август тематиката е свободна, като главните правила са следните:

- разказът да е побран в две фрази или по-малко;

- да е напълно фиктивен от вас, а не от изкуствен интелект или да е изкопиран от мрежата;

- жанрът да е смут, или с други думи, творбата да провокира боязън, да подвига адреналина!

Нещо повече – „ Страшен роман в две фрази “ ще награди най-хубавата история с книга по желание от най-новите издания на Издателска къща БАРД!

И по този начин, без да губим повече време, ето ги и спечелилите в интервала август 2022 – юли 2023 (най-добрите разкази от стартирането на „ Страшен роман в две фрази “ можете да прочетете ).

***

Август ‘22

Дени Методиев
Вчера, разхождайки се в гората, си открих страхотни ръкавици! Проблемът е, че не знам какво да върша с ръцете, които бяха в тях.
 
***
 
Дени Методиев
Седем дни - толкоз време ми лиши да те преглътна. А можеше и да са по-малко, в случай че не беше толкоз жилава!

***
 
Дени Методиев
Той беше най-малкият член на племето и към момента не знаеше, че човешката храна няма да го засища по този начин, както човешката плът.
 ***
 
Иван Пасков
Гъделичкането по кожата ѝ, което в началото ѝ създаваше единствено лек дискомфорт, прерастна в умопомрачаваща болежка, когато на стотици места под нея тя усети по какъв начин нещо като че ли се пробва да я изгризе от вътрешната страна. С последните проблясъци от съзнанието си, тя си спомни за странното насекомо, което я беше ужилило преди две седмици, и в този момент, преди да поеме мирис за финален път през късия си живот, с смут видя по какъв начин кожата по цялото ѝ тяло се разцепва и хиляди ларви се засипаха по земята.
 
***
 
Иван Пасков
Трупът на масата за аутопсии изглеждаше като всеки един различен мъртвец – посивял, леден, с изцъклени очи и почернял език. Това, което го правеше друг, се намираше в него – паразит, незнаен на хората до този миг, който - както ще стане известно по-късно, ще бъде повода за заличаването на 90% от популацията на човечеството…

Септември ‘22

Morgan Chipikov
Очи, толкоз доста очи от предишното на племето го следиха от стените. Прекарвайки пръсти през празните си към този момент очни кухини, новият шаман зае мястото си в залата на духовете след ритуала на посвещаване, при който, с цел да можеш да виждаш в бъдещето и да общуваш с предците, очите са единствено спънка.

Октомври  ‘22

Иван Пасков
Когато принтерът в офиса за трети следващ път разпечата бял лист хартия с огромен надпис в средата " тN ТPRБвA dА YМРЕɯ̯ " вместо скучния отчет за шефа, който пишех от няколко дни, бях по-скоро нервиран, в сравнение с обезпокоен. Но малко се разтревожих, откакто тъпата машина се опита да откъсне ръката ми, до момента в който ѝ зареждах нов пакет хартия...

Ноември  ‘22

Радина Ангелова
Продавам кожа, мека, бледа, гладка, без белези, 20 годишна и прясно одрана, има алтернатива за цената и на парче - прегледах обявата си и натиснах публикувай. Гледах с изкуствените си очи към натрупа на сестра ми с идеални пропорции и мускули, завършени от фитнес, кръвта ѝ мокреше чорапите ми, червата ѝ продължаваха своята перисталтика, а зелените ѝ очи ме гледаха изцъклено, като че ли не предполагаше, че щях да убия личната си сестра, задето отхвърли да ми даде пари, само че не знаеше, че първо си продадох сърцето.

Декември  ‘22

Дени Методиев
Той крачеше решително в гората, изпълнена с полюляващи се трупове, а стъпките му потъваха в меката почва, напоена с телесни течности. След последната международна рецесия, в гората на самоубийците бе извънредно мъчно да откиеш свободен клон, на който да завържеш примката си.
 
***
 
Дени Методиев
Насочи се към две манатарки, сгушени в шумата до остарял полуизгнил пън, само че внезапно чу тракване и мощна болежка в глезена замъгли съзнанието му. На сутринта кракът му още беше в клопката, само че от тялото нямаше и диря.

***
 
Дени Методиев
Дървото го обгърна, а клоните му се впиха в него безжалостно, пробивайки плътта му и разкъсвайки вътрешностите му, а по-късно го изхвърлиха върху голямо листо, което го загърна в пашкул и стартира лакомо да го изсмуква. Дървосекачите намаляваха, а гората растеше.

Януари  ‘23

Peter Vlaikov
Когато нещото, в което се бе трансформирала сестра ми, изтръгна ножа от гърлото си, облиза кръвта и потегли към мен, под паника се трансферирах във времето с последния заряд на хрономодулатора. Вселената се пръсна на пиксели и пресътвори, а щом отворих очи да схвана по кое време съм, видях по какъв начин нещото, в което се бе трансформирала сестра ми, изтръгна ножа от гърлото си, облиза кръвта и потегли към мен.
 
***
 
Димитър Цолов Доктора
„ Мисля, че имаш потребност от още едно пиво “ – съобщи мъжът пред умивалника и отвори ново пакетче с препарат за отпушване на канали. Другият мъж, пристегнат с ремъци по тил върху плота на кухненската маса жално измуча, а от фунията, забучена в гърлото му, се надигна кървава пяна...
 
***
 
Filip Zuberski
След като жена ми токсини личната ни щерка от ревнивост към мен, взех решение да я удавя във ваната, в която бяхме прекарвали незабравими мигове дружно. Натиснах главата й под водата, гледах по какъв начин гейзер от балончета се пукат над нея, до момента в който тя маха упорито с ръце, като че ли желае да каже нещо, единствено за секунда, „ обичам те “ може би, поради това я извадих и се заслушах, а тя единствено се изплю и сподели твърдо: „ Пак! “.

Февруари  ‘23

Peter Vlaikov
Бунтът на човеколюбеца Луцифер беше съвсем сполучлив - поради него се наложи да натисне бутона и потопи под вода целия хилядолетен опит. Сега щеше да го накара да си заплати - затворен в Геена, да посреща любимците си - хората, и с еони да ги гледа по какъв начин горят, да слуша писъците им и да сънува недостъпния Еден!
 
***
 
Peter Vlaikov
Бутонът, който лекар Нойер откри в медицинския отсек на тежкия полярен ледоразбивач, беше напълно елементарен, като се изключи любопитния надпис " Рестарт ". Когато мисълта " какво пък толкоз " надви и той го щракна, двойките лабораторни животни внезапно полудяха в клетките си - закрещяха, заудряха се в решетките и изцяло заглушиха първите дъждовни капки на набиращия мощ потоп.
 
***
 
Peter Vlaikov
Насили се още веднъж да огледа към това, което бяха избавили докторите от мъжа ѝ - хриптящите дробове в отворения торс, опакованата в маски и тръби глава, единствената ръка и рамото, което свързваше тези късчета човек. Натисна бутона за изключване на животоподдържащата система и не след дълго даже равното " пиу " на мониторите се измори и спря, само че хрипът на дробовете продължи, а умоляващият взор срещна нейният.

Март  ‘23

Ridensium
Санитарят паркира колата за спешна помощ до магазинa с табела “Кукли ” и влезе, мъкнейки с охкане хладилната чанта.
“Брат ми, споделих ти - носи ги след 7-я месец, че виж по какъв начин им е набръчкана кожата на тези! ”
 
***
 
Ridensium
Животът е прелестен, нещастията в обществото са минало, имаме къща с басейн в спретнат и озеленен квартал и със жена ми организираме идилични неделни барбекюта със съседите.
Така замислен, приготвяйки салатата, се порязах без да желая и изтръпнах - кожата при разреза неотложно се слепи назад, изумен натиснах деликатно с ножа, след това повторих със размах, и отново, и отново … животът е прелестен, нещастията в обществото са минало.

Април  ‘23

O b S c U r I a
Миризмата на разлагаща се плът ме преследваше с дни, само че колкото и да се пробвах, не можех да открия произхода ѝ. Докато не подвигнах жалейното було на едно от огледалата в салона и гледката на черна слуз, пълзяща по костите под окапващите ми меса ме хвърли в бездънен размисъл.
 
***
 
O b S c U r I a
Парфюмът галеше тялото ѝ под черната дантелена рокля, насищаше вечерния въздух с уханието на жасмин, майски рози и трета, мистериозна съставна част, която сензитивният ѝ нос не можеше да разпознае. Обърканият ѝ мозък имаше едвам секунда с цел да записва болката, когато кожата ѝ първо се покри с мехури, а след това се свлече дружно с плътта, образувайки локва воняща гнилоч; избледняваща мисъл се стрелна през умиращото ѝ схващане - в никакъв случай повече нямаше да купи нищо от магазина за левче.

Май  ‘23

Desislava Deller
Загарът по месото прелестно червенееше под светлината на огнището. Ястието в ъгъла се разсъни от наркотичния ступор, и забелязвайки напоената с кръв прясна превръзка на мястото на изчезналия му прасец, отвори уста в безмълвен стон, разкривайки отстранен език.
 
***
 
Elica Liubomirova
Мъжът стартира да се съвзема от упойката, а поглъщащата го мрачевина внесе ужас в мозъка му. Направи опит да отвори очи и да зърне светлината, само че клепачите му бяха зашити, а болката, която му аргументи това изпитание го изтощи, само че когато раздра плътта, пред него се разкри ужасяваща действителност - крайниците му бяха ампутирани, а отсреща му се хилеше създание, което дояждаше с приятност последните хапки от крайници му.

Юни  ‘23

Дени Методиев
2073-та година - 45 години откакто изкуственият разсъдък осъзна, че човечеството е пагубно за планетата и стартира целенасоченото му заличаване, а в отговор управляващите се принудиха да заличат производството на електрическа енергия във всичките ѝ форми, с цел да го спрат. Настана международен апетит и войни, в които починаха доста хора, останалите губеха живота си в неравностойна борба с бързо размножаващите се хищници, а дребното оживели имаха вяра, че ще намерят метод да се спасят, дращейки по черни екрани - някакъв табиет, останал от предишното.

Юли  ‘23

Ivo Nikolov
За пръв път му се случваше и чувството за непосредствен неуспех се прокрадваше в душата му, до момента в който почистваше инструментите си с мъчителна придирчивост – беше го измъчвал 18 часа и 13 минути, и към този момент съвсем се беше отчаял, когато най-сетне отвлеченият се пречупи и му сподели тайното място. Докато изливаше бетоновите обувки на тялото за последна разходка към езерното дъно, получи известие на телефона: " Не прибирай инструментите, не е похитен верният човек! ".