Отбранителна политика за 10 години, 15 милиарда и 20 проекта, предлага Демократична България
10 години, 15 милиарда, 20 съществени плана за съществени качества – основа на единодушието е увеличение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт от 2020 година, ангажиране на над 20% от тях за придобиване на нови качества и проучвания и най-малко 20% за подготовка и поддръжка на качествата. Такъв публичен контракт за отбранителната политика до 2030 година предлага ”Демократична България ”.
Целта на този контракт е да се завоюва социална поддръжка за вложения в модернизацията на защитата.
България повече не може да се самозаблуждава, че е допустима рационализация на въоръжението и техниката от времето на Варшавския контракт. Необходимо е уверено изцяло модернизиране, без което ще се доближи до софтуерен колапс.
Вижте цялостния текст на предлагания публичен контракт:
Военната теория от 1999 година бе първият публичен контракт за отбранителна политика, трасирал пътя ни към НАТО и Европейски Съюз в края на 20-ти век.
2. Днес, 20 години по-късно, България е изправена пред съществени провокации в областта на сигурността и защитата, като част от тези два съюза:
2.1. Средата за сигурност е надалеч по-сложна, изключително след 2014 година:
на юг/югоизток, даже след военното проваляне на по този начин наречената " Ислямска страна “ развиването на обстановката в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия е източник на неустановеност за Европа и в частност за България;
на Изток, нападателната политика на Русия с анексирането на Крим и поддръжката на сепаратистите в Източна Украйна, дружно с историята на спора в Грузия, Молдова, както и напрежението Армения-Азербайджан си остава доста сериозен риск за сигурността;
на Запад, макар желанието на България да има още един постоянен и либерален комшия, член на НАТО и Европейски Съюз, Сърбия следва двойствена политика, която е евентуален източник на неустойчивост за района.
2.2. НАТО се развива в посока нови командвания, нови детайли на конструкция на силите, по-висока подготвеност и ново измерение на бойното поле – кибер-пространството.
2.3. Общата европейска защита, въпреки и постепенно, придобива контури и модел.
3. Необходимо е разработване на ясна национална позиция за реализиране на единодушие в НАТО за нова стратегическа идея или дълготрайна визия при идната среща на върха на Алианса, както и за нашето присъединяване и развиване на Общата европейска защита.
4. Предстоят решения, които изискват национално единодушие и огромна стратегия за развиване на отбранителните качества. Необходимо е да притеглим във въоръжените сили стимулирани млади българи, които да бъдат готови по модерни стандарти, с цел да дадат своя принос за защитата на страната ни. Необходимо е прекосяване на ново софтуерно ниво посредством стратегия за рационализация на армията. Критично належащо е разпространяването на разбирането, че обособеният жител, посредством своето непринудено присъединяване или посредством своите налози има директен принос и отговорност за защитата на страната.
5. Стълбовете, на които се основава бъдещото развиване на българската защита са четири: Хората, Модернизацията на въоръжените сили, Съюзната интеграция, Системата за ръководство и Гражданската поддръжка и надзор.
6. Въоръжените сили се нуждаят от стимулирани младежи, които да изберат военната специалност и да станат гръбнака на българската защита.
6.1. Подготовката за защита в учебно заведение, във висшите учебни заведения, специфичните стратегии в областта на националната сигурност и защита следва да се интегрират в единна система, дружно с развиването на запаса на въоръжените сили, както и реализация на други хрумвания от опита на съдружниците ни от НАТО и Европейски Съюз за подготовка на жителите за защита на страната ни.
6.2. В изискванията на свободния пазар на труда, опцията на въоръжените сили да притеглят и задържат нужния им човешки капацитет в съществена степен зависи от заплащането и изискванията на работа и живот, които могат да предложат. Атрактивността на изискванията зависи както от по-високите разноски за защита, по този начин и от освобождението от ненужни функционалности, които не способстват директно за боеспособността на армията.
6.3. Важна роля за мотивацията и боеспособността заема опцията хората в защитата да се съсредоточат върху главното си предопределение – бойната подготовка. Това изисква въвеждането на модерни осведомителни технологии, отпадане на несвойствените отговорности и облекчение на системата за ръководство.
6.4. Издигането на боеспособността, готовността и професионалната подготовка изисква присъединяване в многонационални формирования и заемането на интернационална служба да се трансформира от изключение в процедура за всички управителни длъжности от Началника на защитата до най-ниско тактическо ниво.
7. България повече не може да се самозаблуждава, че е допустима рационализация на въоръжението и техниката от времето на Варшавския контракт. Необходимо е уверено изцяло модернизиране, без което ще се доближи до софтуерен колапс. Модернизацията би трябвало да ни разреши да преминем на ново софтуерно ниво, да бъдем оперативно съвместими със съдружниците ни и да превърнем българската отбранителна промишленост в интегрална част от евроатлантическата софтуерна база.
7.1. 10 години, 15 милиарда, 20 съществени плана за съществени качества – основа на единодушието е увеличение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт от 2020 година, ангажиране на над 20% от тях за придобиване на нови качества и проучвания и най-малко 20% за подготовка и поддръжка на качествата. Това е среда, в която може да се употребява по най-хубавия метод човешкият капацитет в защитата – най-ценният съставен елемент в тази сфера.
7.2. Развитие на изследователско-индустриален клъстер “Отбрана и Сигурност” и Индустриалния форум;
7.3. Ускорено извеждане на остарялата техника и утилизацията ѝ в съдействие с производителите и съдружниците от НАТО и ЕС;
7.4. Развитие на капацитет за придобиване и поддържане на качества, с потребление на организациите на НАТО и ЕС;
7.5. Развитие на системата за придобиване и поддръжка за покриване на целия бранш за сигурност.
8. Постигането на действителна интеграция изисква предприемането на редица съответни ограничения:
8.1. Развитие на присъединяване ни в многонационален корпус на НАТО в Солун, многонационална дивизия на НАТО в Букурещ и домакинстване на най-малко една многонационална механизирана бригада и бригада Специални сили, което значително ще увеличи отбранителния капацитет и ще показва солидарността в НАТО. Национален приоритет ще бъде и присъединяване ни в многонационални подразделения от Общата европейска защита на територията на България или Европейски Съюз (Европейска самодейност за интервенция).
8.2. Последователни дейности за реализиране на домакинство на Агенцията за гражданска отбрана на Европейски Съюз.
8.3. Важността на Черно море за Европейски Съюз ни разрешава дружно да търсим опция за общи европейски военноморски сили с разширено натовско наличие, на ротационен принцип, както в района, по този начин и по морските граници на Европейски Съюз. Изграждането на взаимна система за морско наблюдаване, наблюдаване, опознаване и ръководство ще усъвършенства уверено сигурността в Черно море и ще разшири опциите за съдействие със съдружниците от НАТО, Европейски Съюз и сътрудниците ни, а координационният център Варна към НАТО и Европейски Съюз ще е взаимен български принос към напъните на Румъния и Турция за сигурност в района.
8.4. Усилване на военновъздушните качества на НАТО и Европейски Съюз в региона на Черно море при лимитираните благоприятни условия на България изисква основаване и на взаимна ескадрила от самодейността за подготвеност със съюзно ротационно присъединяване.
8.5. Отбраната към този момент публично включва и кибер-пространството, а хибридните закани постановат съгласуваност на всички детайли на държавното управление и администрацията. Министерство на защитата с детайла за интеграция на силите на НАТО (и ЕС) и останалите организации от системата за национална сигурност би трябвало да развие национална система за кибер–отбрана и отбрана от хибридни опасности, интегрирана в мрежата на НАТО и Европейски Съюз.
8.6. Модулът за връзка и информация на НАТО в България ще е модел за развиване на полева система за ръководство с опция за бързо федериране при учения, интервенции, задачи и отбранителни действия в целевите мрежи на НАТО и Европейски Съюз.
8.7. Структура на българските въоръжени сили с многонационални детайли на наша територия и присъединяване ни в структурите на силите на НАТО и Европейски Съюз дефинират както националните качества, по този начин и специализацията на въоръжените ни сили и главните цели в превъоръжаването. То ще се прави посредством присъединяване в многонационални планове, за осъществяване на изгодите от взаимно финансиране и посредством организациите на НАТО и Европейски Съюз, при ангажимент за интеграция на промишлеността и изследователския бранш на България в европейската и натовската индустриални и проучвателен бази за защита.
9. Решенията по тези три въпроса ще дефинират числеността и специализацията на армията ни, както и балансирането на бранша за сигурност като цяло в съюзна среда, според от равнището ни на упоритост, наличните запаси, взаимоотношението със съдружниците и добитата техника и съоръжение.
9.1. Необходимо е основаване на организация за промяна на защитата и бранша за сигурност, която да сплотява изследователските звена, просветителните институции и подготвителните центрове, интегрирани в границите на Съюзното командване по промяна и Европейската организация за защита, по този начин както структурата на силите е интегрирана в НАТО и Европейски Съюз (Общата европейска система за отбрана).
9.2. За придобиване и поддържане на качества ни е нужна организация, близка по задания и потенциал на организациите на НАТО – Агенция по поддръжка и придобиване на НАТО (NSPA – Support and Procurement Agency), Агенция по връзки и информация на НАТО (NCIA – Communications and Information Agency), както и Агенция за взаимно съдействие по въоръженията (OCCAR – Organisation for Joint Armament Cooperation) на Европейски Съюз, с опция за взаимна работа по стратегиите за превъоръжаване.
10. Гражданска поддръжка и надзор. Съгласието по наличието на този публичен контракт за отбранителната политика на България в НАТО и Общата европейската защита до 2030 година е належащо изискване за триумф в трансформацията. Съгласие би трябвало да се търси освен с политическите сили, само че и с неправителствените организации, университетски институции, промишлеността, жителите, гражданските организации, синдикатите, професионалните и браншовите организации и не на последно място с специалистите в областта на защитата от администрацията и въоръжените сили. Без решителната поддръжка на българското общество нашата защита ще продължава да остава в плен на краткосрочни популистки решения, които подкопават нашата самостоятелност и суверенитет и носят риск за сигурността на всеки жител и всяко семейство.
10.1. Национално единодушие е належащо, както за резултати у нас, по този начин и за развиване на националните ни позиции в границите на НАТО и Европейски Съюз (Европейска самодейност за интервенция) и в районни формати за съдействие, изключително с страните от района сред Балтийско, Черно и Адриатическо море.
10.2. Българските жители би трябвало да бъдат уверени, че разноските за въоръжените сили ще бъдат употребявани за повишението на потенциала на националната защита и тяхната и на техните фамилии сигурност.
10.3. Не на последно място – публичната поддръжка се показва освен посредством готовността за промени и отделянето на финансови запаси, само че и посредством директното присъединяване на жителите. На българските жители, които не са подготвени да изберат военната специалност или службата в запаса, би трябвало да бъде обезпечена опция за предоставяне на персонален принос към защитата на страната. Така, под прецизен законов надзор ще бъде прибавен на процедура демократичният принцип, че всеки жител, посредством своите налози или персоналното си присъединяване способства за защитата на страната.
Целта на този контракт е да се завоюва социална поддръжка за вложения в модернизацията на защитата.
България повече не може да се самозаблуждава, че е допустима рационализация на въоръжението и техниката от времето на Варшавския контракт. Необходимо е уверено изцяло модернизиране, без което ще се доближи до софтуерен колапс.
Вижте цялостния текст на предлагания публичен контракт:
Военната теория от 1999 година бе първият публичен контракт за отбранителна политика, трасирал пътя ни към НАТО и Европейски Съюз в края на 20-ти век.
2. Днес, 20 години по-късно, България е изправена пред съществени провокации в областта на сигурността и защитата, като част от тези два съюза:
2.1. Средата за сигурност е надалеч по-сложна, изключително след 2014 година:
на юг/югоизток, даже след военното проваляне на по този начин наречената " Ислямска страна “ развиването на обстановката в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия е източник на неустановеност за Европа и в частност за България;
на Изток, нападателната политика на Русия с анексирането на Крим и поддръжката на сепаратистите в Източна Украйна, дружно с историята на спора в Грузия, Молдова, както и напрежението Армения-Азербайджан си остава доста сериозен риск за сигурността;
на Запад, макар желанието на България да има още един постоянен и либерален комшия, член на НАТО и Европейски Съюз, Сърбия следва двойствена политика, която е евентуален източник на неустойчивост за района.
2.2. НАТО се развива в посока нови командвания, нови детайли на конструкция на силите, по-висока подготвеност и ново измерение на бойното поле – кибер-пространството.
2.3. Общата европейска защита, въпреки и постепенно, придобива контури и модел.
3. Необходимо е разработване на ясна национална позиция за реализиране на единодушие в НАТО за нова стратегическа идея или дълготрайна визия при идната среща на върха на Алианса, както и за нашето присъединяване и развиване на Общата европейска защита.
4. Предстоят решения, които изискват национално единодушие и огромна стратегия за развиване на отбранителните качества. Необходимо е да притеглим във въоръжените сили стимулирани млади българи, които да бъдат готови по модерни стандарти, с цел да дадат своя принос за защитата на страната ни. Необходимо е прекосяване на ново софтуерно ниво посредством стратегия за рационализация на армията. Критично належащо е разпространяването на разбирането, че обособеният жител, посредством своето непринудено присъединяване или посредством своите налози има директен принос и отговорност за защитата на страната.
5. Стълбовете, на които се основава бъдещото развиване на българската защита са четири: Хората, Модернизацията на въоръжените сили, Съюзната интеграция, Системата за ръководство и Гражданската поддръжка и надзор.
6. Въоръжените сили се нуждаят от стимулирани младежи, които да изберат военната специалност и да станат гръбнака на българската защита.
6.1. Подготовката за защита в учебно заведение, във висшите учебни заведения, специфичните стратегии в областта на националната сигурност и защита следва да се интегрират в единна система, дружно с развиването на запаса на въоръжените сили, както и реализация на други хрумвания от опита на съдружниците ни от НАТО и Европейски Съюз за подготовка на жителите за защита на страната ни.
6.2. В изискванията на свободния пазар на труда, опцията на въоръжените сили да притеглят и задържат нужния им човешки капацитет в съществена степен зависи от заплащането и изискванията на работа и живот, които могат да предложат. Атрактивността на изискванията зависи както от по-високите разноски за защита, по този начин и от освобождението от ненужни функционалности, които не способстват директно за боеспособността на армията.
6.3. Важна роля за мотивацията и боеспособността заема опцията хората в защитата да се съсредоточат върху главното си предопределение – бойната подготовка. Това изисква въвеждането на модерни осведомителни технологии, отпадане на несвойствените отговорности и облекчение на системата за ръководство.
6.4. Издигането на боеспособността, готовността и професионалната подготовка изисква присъединяване в многонационални формирования и заемането на интернационална служба да се трансформира от изключение в процедура за всички управителни длъжности от Началника на защитата до най-ниско тактическо ниво.
7. България повече не може да се самозаблуждава, че е допустима рационализация на въоръжението и техниката от времето на Варшавския контракт. Необходимо е уверено изцяло модернизиране, без което ще се доближи до софтуерен колапс. Модернизацията би трябвало да ни разреши да преминем на ново софтуерно ниво, да бъдем оперативно съвместими със съдружниците ни и да превърнем българската отбранителна промишленост в интегрална част от евроатлантическата софтуерна база.
7.1. 10 години, 15 милиарда, 20 съществени плана за съществени качества – основа на единодушието е увеличение на разноските за защита на 2% от Брутният вътрешен продукт от 2020 година, ангажиране на над 20% от тях за придобиване на нови качества и проучвания и най-малко 20% за подготовка и поддръжка на качествата. Това е среда, в която може да се употребява по най-хубавия метод човешкият капацитет в защитата – най-ценният съставен елемент в тази сфера.
7.2. Развитие на изследователско-индустриален клъстер “Отбрана и Сигурност” и Индустриалния форум;
7.3. Ускорено извеждане на остарялата техника и утилизацията ѝ в съдействие с производителите и съдружниците от НАТО и ЕС;
7.4. Развитие на капацитет за придобиване и поддържане на качества, с потребление на организациите на НАТО и ЕС;
7.5. Развитие на системата за придобиване и поддръжка за покриване на целия бранш за сигурност.
8. Постигането на действителна интеграция изисква предприемането на редица съответни ограничения:
8.1. Развитие на присъединяване ни в многонационален корпус на НАТО в Солун, многонационална дивизия на НАТО в Букурещ и домакинстване на най-малко една многонационална механизирана бригада и бригада Специални сили, което значително ще увеличи отбранителния капацитет и ще показва солидарността в НАТО. Национален приоритет ще бъде и присъединяване ни в многонационални подразделения от Общата европейска защита на територията на България или Европейски Съюз (Европейска самодейност за интервенция).
8.2. Последователни дейности за реализиране на домакинство на Агенцията за гражданска отбрана на Европейски Съюз.
8.3. Важността на Черно море за Европейски Съюз ни разрешава дружно да търсим опция за общи европейски военноморски сили с разширено натовско наличие, на ротационен принцип, както в района, по този начин и по морските граници на Европейски Съюз. Изграждането на взаимна система за морско наблюдаване, наблюдаване, опознаване и ръководство ще усъвършенства уверено сигурността в Черно море и ще разшири опциите за съдействие със съдружниците от НАТО, Европейски Съюз и сътрудниците ни, а координационният център Варна към НАТО и Европейски Съюз ще е взаимен български принос към напъните на Румъния и Турция за сигурност в района.
8.4. Усилване на военновъздушните качества на НАТО и Европейски Съюз в региона на Черно море при лимитираните благоприятни условия на България изисква основаване и на взаимна ескадрила от самодейността за подготвеност със съюзно ротационно присъединяване.
8.5. Отбраната към този момент публично включва и кибер-пространството, а хибридните закани постановат съгласуваност на всички детайли на държавното управление и администрацията. Министерство на защитата с детайла за интеграция на силите на НАТО (и ЕС) и останалите организации от системата за национална сигурност би трябвало да развие национална система за кибер–отбрана и отбрана от хибридни опасности, интегрирана в мрежата на НАТО и Европейски Съюз.
8.6. Модулът за връзка и информация на НАТО в България ще е модел за развиване на полева система за ръководство с опция за бързо федериране при учения, интервенции, задачи и отбранителни действия в целевите мрежи на НАТО и Европейски Съюз.
8.7. Структура на българските въоръжени сили с многонационални детайли на наша територия и присъединяване ни в структурите на силите на НАТО и Европейски Съюз дефинират както националните качества, по този начин и специализацията на въоръжените ни сили и главните цели в превъоръжаването. То ще се прави посредством присъединяване в многонационални планове, за осъществяване на изгодите от взаимно финансиране и посредством организациите на НАТО и Европейски Съюз, при ангажимент за интеграция на промишлеността и изследователския бранш на България в европейската и натовската индустриални и проучвателен бази за защита.
9. Решенията по тези три въпроса ще дефинират числеността и специализацията на армията ни, както и балансирането на бранша за сигурност като цяло в съюзна среда, според от равнището ни на упоритост, наличните запаси, взаимоотношението със съдружниците и добитата техника и съоръжение.
9.1. Необходимо е основаване на организация за промяна на защитата и бранша за сигурност, която да сплотява изследователските звена, просветителните институции и подготвителните центрове, интегрирани в границите на Съюзното командване по промяна и Европейската организация за защита, по този начин както структурата на силите е интегрирана в НАТО и Европейски Съюз (Общата европейска система за отбрана).
9.2. За придобиване и поддържане на качества ни е нужна организация, близка по задания и потенциал на организациите на НАТО – Агенция по поддръжка и придобиване на НАТО (NSPA – Support and Procurement Agency), Агенция по връзки и информация на НАТО (NCIA – Communications and Information Agency), както и Агенция за взаимно съдействие по въоръженията (OCCAR – Organisation for Joint Armament Cooperation) на Европейски Съюз, с опция за взаимна работа по стратегиите за превъоръжаване.
10. Гражданска поддръжка и надзор. Съгласието по наличието на този публичен контракт за отбранителната политика на България в НАТО и Общата европейската защита до 2030 година е належащо изискване за триумф в трансформацията. Съгласие би трябвало да се търси освен с политическите сили, само че и с неправителствените организации, университетски институции, промишлеността, жителите, гражданските организации, синдикатите, професионалните и браншовите организации и не на последно място с специалистите в областта на защитата от администрацията и въоръжените сили. Без решителната поддръжка на българското общество нашата защита ще продължава да остава в плен на краткосрочни популистки решения, които подкопават нашата самостоятелност и суверенитет и носят риск за сигурността на всеки жител и всяко семейство.
10.1. Национално единодушие е належащо, както за резултати у нас, по този начин и за развиване на националните ни позиции в границите на НАТО и Европейски Съюз (Европейска самодейност за интервенция) и в районни формати за съдействие, изключително с страните от района сред Балтийско, Черно и Адриатическо море.
10.2. Българските жители би трябвало да бъдат уверени, че разноските за въоръжените сили ще бъдат употребявани за повишението на потенциала на националната защита и тяхната и на техните фамилии сигурност.
10.3. Не на последно място – публичната поддръжка се показва освен посредством готовността за промени и отделянето на финансови запаси, само че и посредством директното присъединяване на жителите. На българските жители, които не са подготвени да изберат военната специалност или службата в запаса, би трябвало да бъде обезпечена опция за предоставяне на персонален принос към защитата на страната. Така, под прецизен законов надзор ще бъде прибавен на процедура демократичният принцип, че всеки жител, посредством своите налози или персоналното си присъединяване способства за защитата на страната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ