1. Никога не можете да намерите фиби, макар че според

1. Никога не можете да намерите фиби, въпреки че съгласно вас има най-малко 300 бр. някъде из къщата.

Ако мъжете губят чорапите си (или по-точно чорапите САМИ изчезнат, тъй като мъжете в никакъв случай нищо не губят), то при дребните дами това се случва с фибите. Колкото и розови, зелени, с ягодки и микимаусчета шнолки да сте закупили, те изчезват в мига, в който престъпите прага на дома си и дъщерите ви възхитено ги сграбчен от ръцете ви. Вероятно ще ги намерите след години, грижливо събрани и забравени на мига в някоя скъпоценна розова кутийка под купа играчки в детската.

2. Разбирате, че сте не запомнили да вземете ластик, СЛЕД като сте оплели свръхсложната плитка, вид “Рибя кост ”, която разучавахте 3 часа в YouTube.

Защото майките вършат и това (докато си почиват, готвейки) – гледат клипчета в YouTube, в които сякаш майка (а в действителност най-вероятно потомствена фризьорка) леко и бързо спретва нещо като Айфеловата кула от послушни кичури на главата на ведро и умерено дете. Вие от своя страна сте наясно, че следва нескончаем, непосилен и гръмък развой, в който вие ще крещите, че веднага свършвате, а щерка ви крещи, че УЖАСНО я скубете. В момента, в който решите, че резултатът е допустим, ластикът ще е липсващ – вечно и окончателно – тъкмо както фибите нагоре.

3. Госпожата от градината прави най-хубавите прически на света.  Сутрин изпращате едно чорлаво дете, на главата на което сте закрепили нещо като опашка, а вечер ви връщат същинска принцеса с две плитки „ рибя кост “, които се съединяват в някаква разкошотия, закрепена с неоново светещи ластичета… Дъщеря Ви ви поглежда безмълвно, а вие безмълвно се вършиме, че не забелязвате укора, а в действителност мислено се изумявате – 16 момиченца са равни на 16 прически, а госпожата е имала единствено някакви си 8 часа…

4. Няма нищо по-противно от обуването на детски чорапогащник рано заран.

Защо мъжете считат, че чорапогащниците са лиготия и детето би трябвало да се калява? Защото им е мъчно да ги обуват, по тази причина!

Да обуваш чорапогащник на изнервено и въртящо се хлапе или какъвто е по-често казусът заран – отказващо да се разсъни дете, е нещо неописуемо. Докато натикаш вътре втория крайник, първият към този момент се е измъкнал. Тъкмо успееш да обуеш целия и откриваш дупка на пръстите или щерка ти към този момент се е събудила и стачкува против семплия сив цвят, тъй като:

5. Според детската мода яркорозовият чорапогащник отива на безусловно всяка дреха, във всеки сезон!

Коя майка на момиче не си е казвала: „ Моята щерка в никакъв случай няма да се облича в бонбонени цветове! “, и коя майка по-късно не е купувала розови дрехи… Има неща, които са предопределени в този живот, и цикламените чорапогащници са едни от тях.

6. Дрехите се разделят на „ Любимата ми “ и „ Това са непоносимо грозни облекла и аз в никакъв случай няма да ги облека! “. Разбира се, всеки ден става въпрос за разнообразни облекла.

  7. Баницата в градината е най-вкусната на света („ а не като твоята, мамо! “).

Ако си извършите труда да прочетете менютата на градината, ще установите, че децата ви ядат неща, които у дома не биха и помирисали – доматена чорба, печена риба, грис… Когато се опитате да повторите менюто у дома, най-ласкавият коментар, който можете да очаквате, е: „ Доматената чорба беше хубава, само че може ли другия път да е без домати? “ . Иде ви да помолите градинската готвачка за предписания, а за какво не и напряко няколко урока по готвене?

8. „ Мамо, а за какво дупето ти има бръчки? “ – и ето по какъв начин незабелязано е пристигнало времето да запознаете щерка си със стриите. След изтощителни пояснения за надебеляване и намаляване, по време на които щерка Ви ви гледа недоумяващо, най-после тя споделя: „ Аха, дано тогава ти купим едно кремче срещу бръчки с „ кютен “ и всичко ще се оправи, нали? “ . За миг обмисляте да я запознаете с невъзвратимостта на някои неща от живота, само че след това решавате да си купите крема и да се мажете – току-виж оказал помощ?

9. „ Мамо, а на кого са тези красиви лъскави обувки? “ – явно щерка ви не прави връзка сред вас и лачените обувки, с които от дълго време, в един различен живот, радостно потропвахте на път към офиса… Опитвате се да ѝ обясните, че в миналото всеки ден сте били облечена в хубави облекла и обувки и даже сте си слагали грим, от оня, който в този момент събира прахуляк в банята.  Но тя гледа формалния ви към този момент спортен екип и раздърпана блуза и не може да ви разбере, тъй като в приказките е противоположното – първо си Пепеляшка, а след това принцеса… Пак се замисляте дали да я запознаете с някои неща от живота, само че след това просто казвате: „ За теб са, моето момиче, чакат те да пораснеш “.

създател Анастасия Николова

Инфо: https://cleverbook.net