Лебедовата шийка, която обичала рисуването, астрономията и модата ~ Любопитно за Елисавета БАГРЯНА
1. Елисавета Багряна е първата българска поетеса, родена в столицата.
2. Багряна напуща дома на брачна половинка си, капитан Иван Шапкарев, основно поради свекърва си, четвъртата брачна половинка на фолклориста Кузман Шапкарев, която внася разкол в фамилията.
3. Синът на Багряна – Любомир – схваща едвам на 16-годишна възраст, че известната поетеса е негова майка. Семейството дълго го лъже, че майка му следва в Париж, само че това е съглашение сред родителите му.
4. Вторият брачен партньор на Елисавета Багряна – дипломатът Александър Ликов – е бил благоприятен за Дора Габе, когато се среща с Багряна. Ликов и Багряна са венчани в дома на общи познати персонално от патриарх Кирил.
5. В книгата „ Дни черни и бели “ поетесата признава, че няма ненаситност да пише стихове за деца. Отново там тя твърди, че в случай че не е било настояването на Ран Босилек, тя в никакъв случай не би почнала да написа стихове за деца.
6. И в двата рода на поетесата (бащиния и майчиния) има по едни духовник и две лели учителки.
7. В гимназията Багряна е рисувала изключително доста, считала е, че ще стане художничка. Умеела е да рисува изключително изтънчено на дърво.
8. Багряна обичала хубавите тоалети, шиела си е безусловно всичко, даже и зимни палта. В спомените си съвсем постоянно отбелязва метода, по който се облича индивидът, впечатлява се от усета му при подбора на облекла и обувки, при стилизирането на косата. С елементи си спомня и личните си тоалети, които е носела по един или различен мотив: рокли, костюми, обувки. Майката на Багряна шиела театрални костюми за децата си от пердета. Самата Багряна по време на Първата международна война си шиела рокли от недодялан войнишки плат, гарнирани с ресни.
9. Увличала се е и от астрономия, рисувала е етапите на луната, слънцето, съзвездията.
10. Поради характерната мелодика на Багрянината лирика някои от най-големите ни композитори (Димитър Ненов, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Иван Спасов, Тодор Попов) виждат в нея източник на текстове за музикални творби.
11. По думите на Богомил Нонев Багряна съвсем в никакъв случай не дава характерности или оценки за свои връстници в поезията или за настъпващото младо потомство: „ В мемоари и анкети, в изявленията и диалози Багряна загатва доста имена от публичния и литературния свят, само че в никакъв случай не прави оценки на това, което й харесва, или това, което не й харесва. “
12. След като приключва университета, на 22-годишна възраст, Багряна отива да преподава във Врачанската гимназия, където се събирали най-непослушните, изключени отвред възпитаници. Въпреки нежната си възраст тя, за разлика от останалите учители, съумява да им наложи дисциплинираност и да внуши почит – през цялото време стартира да им приказва на „ Вие “ и „ Господа “. В часовете си тя преподава посредством полемика.
13. Във Враца Багряна се оказва обградена от настойчиви обожатели – всяка вечер под прозорците й се устройват серенади, комендантът се пробва да се възползва от служебното си състояние при периодическото издаване на открит лист, с който младата учителка да пътува през ваканциите при фамилията си в София. Унгарски доктор от краткотрайно открита във Враца болница се влюбва в нея и упорито я преследва с големи букети, табли със сладкиши и торти.
14. През лятото на 1917 година във Враца Багряна контактува с Константин Константинов и Георги Стаматов, мобилизирани в съда. К. Константинов е създател на първия критически отзвук за Багряна във „ Вестник на дамата “.
15. С врачанските си възпитаници Багряна драматизира „ В царството на самодивите “. Сред ученичките й във Враца е и Цола Драгойчева. Години по-късно, откакто поетесата към този момент се подписва с псевдонима „ Багряна “, неин някогашен възпитаник от Враца, обожател на излъчването и гения й, кръщава щерка си с името „ Багряна “.
16. Иван Шапкарев бяга от военната си част, и то във военно време, единствено и единствено с цел да види за час обичаната си във Враца.
17. Инспектор, който идва на инспекция на работата на младата учителка във Враца, й отправя една-единствена забележка – да идва в мъжката гимназия в рокля с навратник.
18. Лиза Белчева се явява „ за кураж “ – дружно с Цвета Ленкова, в която е влюбен Владимир Василев, на конкурс в Свободния спектакъл в София. И двете печелят – Елисавета Белчева за трагична актриса, Цвета Ленкова – за певица в операта.
19. Ученичките на Елисавета Белчева в Кюстендил й измислят прякор – Лебедовата шийка.
20. Багряна признава, че се дами за първия си брачен партньор – Иван Шапкарев – без да бъде мощно влюбена.
21. Багряна ражда сина си Любомир доста мъчно: в края на декември е, родилката занасят с одеяла до Майчин дом, а докторът, който е израждал детето, признава, че за 33 години процедура не е виждал такова раждане: „ Детето се роди едро, а Лиза не охнала, търпелива “, спомня си Ив. Шапкарев. И продължава: „ Търпелива е освен на болежка. Майка ми все със свити вежди, намръщена. Но Лиза в никакъв случай не се е оплакала. “
22. Лиза си спомня, че свекърва й била изключително ревностна. Макар и младоженци, брачният партньор й отивал и сядал при майка си. Особено доста се дразнела свекървата, когато снахата пишела. И все повтаряла: „ Няма ли за тази жена работа! “. В същото време я подлагала на критика, че постоянно и щедро мие пода на къщата. Стояла непрекъснато на прозореца, дебнейки снаха си по кое време ще излезе и по кое време ще се върне. Веднъж забелязала, че снахата излиза през прозореца, и го затворила след нея – Лиза останала на открито и обикаляла в тъмното цяла нощ. Свекървата постоянно карала Лиза да вземе бебето и да обикаля по съседите, да плетат чорапи и да клюкарстват пред портите. „ Пишех в кухнята, до момента в който сготвям “, спомня си поетесата.
23. Самият Шапкарев е също ревностен към литературната работа на брачната половинка си, още в самото начало на брака им изгаря тетрадката й със стихове, а по-нататък, откакто тя стартира да печата във „ Вестник на дамата “ с псевдонима Елизабета Б, той помества преводи от френски, подписвайки се „ Жан Ш “.
24. Именно Елисавета Белчева довежда Константин Константинов в редакцията на „ Вестник на дамата “.
25. Псевдонимът на Багряна има забавна история. Багряна си спомня, че защото семейството й – Белчева – се дублирала с тази на Мара Белчева, също сътрудничка на „ Златорог “, Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник се събират и вършат лист с вероятни псевдоними за Лиза. Тя обаче не харесва нито един. В идващия брой на „ Златорог “ вижда стиховете си подписани с името „ Багряна “ и с изненада схваща, че „ новата поетеса “ е самата тя.
26. При едно посещаване на брачна половинка й, командирован в Свети Врач, Багряна без малко не умира – подхлъзва се в басейна на публичната баня, удря главата си в ръба и изгубва схващане, а лицето й остава под водата. Благодарение на писъците на дребния й син прислужниците идват и я избавят.
27. „ Изобличител “ на поетичната й дарба е Йордан Йовков (според книгите „ Младостта на Багряна “ на Блага Димитрова и Йордан Василев и „ Играещата със стихиите “ на Катя Зографова). С Йовков я среща през 1913 г. Георги Райчев; през май 1915 година Багряна му демонстрира тетрадка със стиховете си; Йовков упорства да помести няколко в сп. „ Съвременна мисъл “ (в кн. 33 от 1915 година се появява първото й стихотворение). Когато един път в компания попитали Йовков за какво е престанал да написа стихове, той отвърнал: „ Когато Багряна стартира да написа, аз стопирах. “ От фронта Йовков й праща дълги писма с изсушени цветя. През всичките години на десетилетната им дружба те си приказват на „ Вие “.
Отношенията им охладняват след спонтанното предложение на сестрата на Багряна да й кумуват (според тогавашните закони на кум и кума се не разрешава да се женят между тях, в случай че не са към този момент съпрузи).
28. Багряна и Ахматова превеждат взаимно стиховете си. През 1963 година двете се срещат. Руската поетеса надписва своя фотография на българската – половин век след първите преводи на нейни стихове от „ Елизабета Б “ във „ Вестник на дамата “ през 1922 година
29. Багряна превежда стихове на Марина Цветаева, в архива на Цветаева са открити непубликувани преводи на Багрянината „ Потомка “.
30. Багряна, както и останалите няколко поетеси, които сътрудничат на „ Вестник на дамата “ (Дора Габе и Мара Белчева) се подписват с разнообразни псевдоними, с цел да оставят усещането, че има доста пишещи дами.
31. Багряна е измежду ревностните членки на Клуба на българските писателки, учреден през 1930 година, стиховете й са преди всичко в издадените от Клуба два сборника „ Сноп “.
32. Пръв Иван Мешеков вкарва понятието „ самодивско “ в разбора на стиховете на Багряна.
33. Много поети и фенове на Багряна й посвещават стихове; един обожател, изпратил й стихове, даже се извинява, че е „ поокрал “ от нейни. В архива й се открива и писмо от колекционер на подписи на известни български писатели с молба да му изпрати и своя подпис върху особено изпратена картичка. На Багряна са отдадени и есеистични публикации. Архивът й съдържа и писма от трудови колективи с молба за изпращане на нейни стихосбирки за вечеринки. Почитатели на Багряна й изпращат и свои стихове за мнение, както и ноти на песни, писани по нейни стихове.
34. Към Багряна постоянно са се обръщали с молби за подпомагане по отношение на издаване на книги или приемане в организации; в архива й се съхраняват дори писма за подпомагане за облекчение на присъди.
Автор: Александра Антонова
Източник и фотоси: bglitarchives.org
