1 април 1916 г. – денят, който изчезна от българската история
1 април 1916 година става прочут като изчезналия ден в България. Посредством закон се взима решението след 31 март 1916 година да не следва 1 април, а 14 април 1916 г.
Това се дължи на приемането на Грегорианския календар. България е боен съдружник на Германия и заради това страната ни е трябвало да унифицира календара си.
След тридневни разногласия законът За въвеждане на Григорянския календар е признат на 14 март 1916 година (понеделник) от 17-тото национално заседание. Обнародван е на 21-ви март, а смяната е вписана в неговия член 1 (от общо 6):
От първий априль, хилядо деветстотин и шестнадесета година, времеброението въ Царство България става по новия стилъ – Григорянския календаръ. Денътъ тридесетъ и първий мартъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, остава финален денъ, броенъ по остарелия календаръ, и на идващия след него денъ незабавно влиза в действие новиятъ съ дата четиринадесетий априлъ хилядо деветстотин и шестнадесета година, като начало на номото времеброение въ Царството.
Още при започване на закона обаче участва абсурд, който законодателят не е съумял да избегне. Законът стартира с От първий априлъ 1916-а година, а това значи, че законодателят се е позовал на дата, която няма да съществува.
Въпреки че България публично приема Григорианския календар през 1916 година, Православната черква в страната продължава да се води от Юлиянския календар чак до 1968 година През тази година се минава към тъй наречените „ поправен Юлиански “ календар със особено Послание до клира и всички рожби на Българската православна черква № 5953.
От този миг църковните празници трансформират своите дати и стартират да се честват по новия стила, а преносимите празници, като Възкресение Христово и всички свързани с него празници, се празнуват съгласно Юлиянския календар т.е. по остарял жанр.
