Слаб растеж и висока инфлация: прогнозата на ЕК за българската икономика
1.5% растеж на българския Брутният вътрешен продукт тази година и 2.4% идната предвижда Брюксел в новата си макропрогноза Това е внезапно закъснение и един от най-слабите резултати за последното десетилетие Инфлацията ще придължи да се намалява, само че е по-упорита от очакваното
Българската стопанска система ще нарасне с едвам 1.5% тази година на фона на закъснение на потреблението и износа. На това залага новата пролетна макроикономическа прогноза на Европейската комисия, в която растежът на Брутният вътрешен продукт е ревизиран леко нагоре с 0.1 пункта. Въпреки тази минимална промяна 2023 година се обрисува да е една от най-слабите за българската стопанска система за последното десетилетие. На този декор упованията за инфлацията за следващ път са нараснали.
1.5% растеж на българския Брутният вътрешен продукт тази година и 2.4% идната предвижда Брюксел в новата си макропрогноза Това е внезапно закъснение и един от най-слабите резултати за последното десетилетие Инфлацията ще придължи да се намалява, само че е по-упорита от предстоящото
Българската стопанска система ще нарасне с едвам 1.5% тази година на фона на закъснение на потреблението и износа. На това залага новата пролетна макроикономическа прогноза на Европейската комисия, в която растежът на Брутният вътрешен продукт е ревизиран леко нагоре с 0.1 пункта. Въпреки тази минимална промяна 2023 година се обрисува да е една от най-слабите за българската стопанска система за последното десетилетие. На този декор упованията за инфлацията за следващ път са нараснали.
Скромният напредък ще съставлява внезапно закъснение спрямо темповете от 3.4% и 7.6% през предходните две години и е най-слабият от 2014 година, като изключим спада през 2020 година поради коронавирус. Докато следпандемиченият оздравителен взрив към този момент затихва, от ден на ден се ускоряват отрицателните резултати от високата инфлация и покачващите се лихви. След като регистрира най-малък растеж през първото тримесечие стопанската система на процедура ще стагнира, предвижда Брюксел. Перспективите са за усилване до 2.4% следващата година.
Реклама Всичко се забавя
След висок растеж на износа през предходната година, подсилен от повече и по-скъпи продажби на енергийни артикули, темповете се чака отчетливо да се забавят. За това ще способства както отслабващото външно търсене, по този начин и други фактори като възбраната за експорт на съветски петролни артикули и планувани профилактики в индустриални предприятия в стоманената промишленост и енергетиката., демонстрираха данните на националната статистика.
Според разбора България е единствената страна в Европейски Съюз, където заплатите са се повишили по-бързо от цените на потребителските цени и предходната година, т.е. приходите в действително изражение са били на плюс. Тази динамичност се чака да продължи и през 2023 година Въпреки това потреблението също ще отслабва, предвижда комисията.
Въпреки че пазарът на труда е стегнат, към 2024 година България ще остане една от трите страни в Европейски Съюз, където броят на заетите към момента няма да се е възстановил до равнището отпреди пандемията, наред с Латвия и Румъния.
Реклама
Влошаване на външното търсене, по-рязко преместване на високите лихви у нас и отрицателно развиване в имотния бранш са главните опасности стопанската система да се показа по-зле от предстоящото.
Инфлацията се намалява по-трудно от предстоящото
Европейска комисия чака годишната инфлация в България, измерена по европейската методология, да се забави от 13% предходната година до 9.4% тази с помощта на спад на цените на силата. Цените на храните обаче ще продължат да се повишават, предизвестява Европейска комисия, а инфлацията при услугите също ще се форсира.
Така покачването на разноските за живот се оказва по-траен проблем, в сравнение с множеството институции смятаха. Комисията още веднъж ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията, този път с 1.6 пункта. Дори следващата година се чака тя да остане над два пъти по-висока от считаните за естествени 2%.
Въпреки заложения рекорден недостиг от 6.4% в проектобюджета на служебното държавно управление, Брюксел предвижда, че той ще доближи 4.8% от Брутният вътрешен продукт тази година, като отдръпването на коронавирус ограниченията и обезщетенията за високите цени на тока могат ще оказват помощ за неговото стесняване. По-високи приходи от налози върху приходите и Данък добавена стойност също ще поддържат приходите.
Българската стопанска система ще нарасне с едвам 1.5% тази година на фона на закъснение на потреблението и износа. На това залага новата пролетна макроикономическа прогноза на Европейската комисия, в която растежът на Брутният вътрешен продукт е ревизиран леко нагоре с 0.1 пункта. Въпреки тази минимална промяна 2023 година се обрисува да е една от най-слабите за българската стопанска система за последното десетилетие. На този декор упованията за инфлацията за следващ път са нараснали.
1.5% растеж на българския Брутният вътрешен продукт тази година и 2.4% идната предвижда Брюксел в новата си макропрогноза Това е внезапно закъснение и един от най-слабите резултати за последното десетилетие Инфлацията ще придължи да се намалява, само че е по-упорита от предстоящото
Българската стопанска система ще нарасне с едвам 1.5% тази година на фона на закъснение на потреблението и износа. На това залага новата пролетна макроикономическа прогноза на Европейската комисия, в която растежът на Брутният вътрешен продукт е ревизиран леко нагоре с 0.1 пункта. Въпреки тази минимална промяна 2023 година се обрисува да е една от най-слабите за българската стопанска система за последното десетилетие. На този декор упованията за инфлацията за следващ път са нараснали.
Скромният напредък ще съставлява внезапно закъснение спрямо темповете от 3.4% и 7.6% през предходните две години и е най-слабият от 2014 година, като изключим спада през 2020 година поради коронавирус. Докато следпандемиченият оздравителен взрив към този момент затихва, от ден на ден се ускоряват отрицателните резултати от високата инфлация и покачващите се лихви. След като регистрира най-малък растеж през първото тримесечие стопанската система на процедура ще стагнира, предвижда Брюксел. Перспективите са за усилване до 2.4% следващата година.
Реклама Всичко се забавя
След висок растеж на износа през предходната година, подсилен от повече и по-скъпи продажби на енергийни артикули, темповете се чака отчетливо да се забавят. За това ще способства както отслабващото външно търсене, по този начин и други фактори като възбраната за експорт на съветски петролни артикули и планувани профилактики в индустриални предприятия в стоманената промишленост и енергетиката., демонстрираха данните на националната статистика.
Според разбора България е единствената страна в Европейски Съюз, където заплатите са се повишили по-бързо от цените на потребителските цени и предходната година, т.е. приходите в действително изражение са били на плюс. Тази динамичност се чака да продължи и през 2023 година Въпреки това потреблението също ще отслабва, предвижда комисията.
Въпреки че пазарът на труда е стегнат, към 2024 година България ще остане една от трите страни в Европейски Съюз, където броят на заетите към момента няма да се е възстановил до равнището отпреди пандемията, наред с Латвия и Румъния.
Реклама
Влошаване на външното търсене, по-рязко преместване на високите лихви у нас и отрицателно развиване в имотния бранш са главните опасности стопанската система да се показа по-зле от предстоящото.
Инфлацията се намалява по-трудно от предстоящото
Европейска комисия чака годишната инфлация в България, измерена по европейската методология, да се забави от 13% предходната година до 9.4% тази с помощта на спад на цените на силата. Цените на храните обаче ще продължат да се повишават, предизвестява Европейска комисия, а инфлацията при услугите също ще се форсира.
Така покачването на разноските за живот се оказва по-траен проблем, в сравнение с множеството институции смятаха. Комисията още веднъж ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията, този път с 1.6 пункта. Дори следващата година се чака тя да остане над два пъти по-висока от считаните за естествени 2%.
Въпреки заложения рекорден недостиг от 6.4% в проектобюджета на служебното държавно управление, Брюксел предвижда, че той ще доближи 4.8% от Брутният вътрешен продукт тази година, като отдръпването на коронавирус ограниченията и обезщетенията за високите цени на тока могат ще оказват помощ за неговото стесняване. По-високи приходи от налози върху приходите и Данък добавена стойност също ще поддържат приходите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ