Капитализмът под демографска заплаха?
Юлиан Войнов
Според създадените досега политики за развиването на света, популацията на земята непрестанно пораства, т.е. предпочитано би трябвало да бъдат решавани тези проблеми, които увеличението на човешката популация основава. Един от тези проблеми са така наречен климатични промени, битката против които върви по същия "сценарий ": откакто няма по какъв начин размножаването на хората да бъде лимитирано (или спряно за едно-две десетилетия), напъните би трябвало да бъдат ориентирани против антропологичните фактори, водещи до смяната на климата. Дали обаче тази антиутопична визия е съответна на сегашната реалност?
През по-голямата част от човешката история международното население нараства толкоз постепенно, че хората са го приемали за статично положение. От началото на новата епоха до 1700 година, то се усилва от 200 милиона до 600 милиона, а при започване на XIX в. е съвсем милиард. Към края на 20-те години на предишния век на земята живеят към този момент 2 милиарда индивида, през 60-те години - 3 милиарда, а в средата на 70-те - 4 милиарда. Оттогава популацията съвсем се е удвоило и сега на планетата живеят към 7.6 милиарда души. Според прогнозите на Организация на обединените нации,
до 2050 година жителите на Синята планета ще доближат 10 милиарда.
Според Международният институт за прибавен систематичен разбор (IIASA), през 2100 година има 80% възможност размерът на световното население да е сред 6.2 и 11.1 милиарда души и се чака бройка в края на интервала от 8.4 милиарда. Пикът ще бъде преди 2050 година.
Дали това в действителност е по този начин и дали тези прогнози не са съществено надценени?
Големият проблем е, че държавните и интернационалните статистически организации употребяват формули и допускания, лишили години, с цел да се формализират и ще лишават също години, с цел да се трансформират. Обръщането на тренда, както на раждаемостта, по този начин и на абсолютния приръст на популацията се случва прекомерно бързо, с цел да могат моделите да бъдат приспособени и прилагани в действително време. Дали Организация на обединените нации не употребява нереалистичен модел, учреден на догатки, работили в предишното и неприложими в бъдеще време?
Проблемът с потреблението на тези модели е, че
учените и анализаторите си основават нереалистична визия за развиването на света.
Сериозна част от прогнозите са за войни и спорове - заради привършване на наличните лимитирани запаси. Опасенията се базират на прогнозите за новопоявилата се междинна класа, наброяваща милиарди, която изисква електричество, храна и всички останали атрибути на актуалния живот, чието произвеждане е съпроводено с повече нездравословни излъчвания, с изтощение на почвите и с понижаване на водните ресурси. В композиция с провокираните от климатичните промени засушавания, проливни превалявания, снежни стихии и така нататък (тоест - постепенната смяна на познатите метеорологични модели), тези трендове основават много неприятни упования за бъдещето.
Всъщност, огромният въпросът е дали човечеството е изправено не пред популационна бомба, а пред популационен срив?
Жокерите, водещи към правилният отговор се виждат ясно. Почти всяка страна в Европа има коефициент на фертилност под 2.1 на жена, т.е. под нужният най-малко, допускащ поддържането на непрекъснат брой на популацията. Организация на обединените нации отбелязва, че в някои европейски страни раждаемостта се е нараснала през последното десетилетие, само че това просто усилва общата европейска раждаемост от 1.5 до 1.6 пункта. Обяснено с думи елементарни, става въпрос за следното:
през идващите десетилетия популацията на Европа ще остарее и ще намалее,
защото новите раждания не съумяват да компенсират броя на умиращите.
Поразителното е, че понижението на популацията се развива световно и съвсем толкоз бързо, колкото и взривът на популацията през ХХ век. Коефициентът на плодовитост в Китай и Индия, които дружно съставляват близо 40 % от хората на планетата, към този момент са "паднали " до равнищата на заменяне и не престават да "падат ".
Такива са и нивата на фертилност в други високонаселени страни - Бразилия, Малайзия, Мексико и Тайланд.
Африка - на юг от Сахара - остава по-скоро изключение във връзка с демографията, както и някои страни в Близкия Изток и Южна Азия - като Пакистан, да вземем за пример. Но обръщането на тренда и в тези региони е единствено въпрос на време.
Ако приемем, че днешната наклонност - че популацията на света ще продължи да застарява и да понижава - е трайна, то тази прогноза сама по себе си може да е в основата за справяне и с климатичните промени. Защото, в случай че едно увеличаващо се население има потребност от от ден на ден неща, то едно застаряващо и намаляващо население ще използва по-малко, което неизбежно ще облекчи голямото напрежение върху околната среда.
Едновременно с това обаче бъдещето на свят с непрестанно застаряващо и свиващо се население по никакъв начин не наподобява розово. Причината е, че сходно развиване може да докара до съществено напрежение в съществуващата икономическа система. Не би трябвало да се не помни, че главната цел на капитализма е максимизиране на изгодите – повече продукция, повече артикули, повече услуги.
Сегашната икономическа система не може да работи с презумпцията, че ще има нулев или негативен напредък. Никой не употребява капиталов капитал или заеми, когато чака по-малко на следващия ден в сравнение с през днешния ден. Но в свят на застаряващо и свиващо се население, това е най-вероятният сюжет.
Нулевият или негативният приръст води след себе си нулев или негативен стопански напредък, тъй като възрастните хора употребяват по-малко. И когато възрастните са доста... до преобръщането на съществуващите финансови и стопански системи има единствено една-две крачки.
В подобен свят
индустриалният потенциал надвишава потребностите за произвеждане
и предстоящата финансова възвръщаемост става негативна. А това може да провокира редица финансови рецесии.
Разбира се, не всички страни ще изпитат казуса с намаляващото население по едно и също време. В днешните времена демографското понижение се случва в богатите общества, които са в положение да понесат разноските за по-бавен или негативен напредък, употребявайки насъбрания ресурс от благосъстояние.
Що се отнася до милиардите хора в развиващия се свят, вярата е, че те ще станат богати, преди да остареят. Алтернативата евентуално няма да е приятна: без задоволително благосъстояние на глава от популацията, за разрастващите се страни ще бъде извънредно мъчно да поддържат застаряващото население.
Така че демографското бъдеще би могло да бъде оптимистично - посредством облекчение на най-лошите последствия от изменението на климата и изчерпването на ресурсите, или песимистично - в което капитализмът не е подобен, какъвто го познаваме.
Така или другояче, смисъла на разбирането, че трендовете във връзка с популацията се е трансформирала, е съвсем изцяло непризнато.
Ние изразходваме сериозен запас, с цел да се подготвим за свят с повече хора, само че сме извънредно неподготвени за свят с по-малко. Това обаче е нашето бъдеще и ние все по-бързо вървим към него...
<!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--![if-->
Според създадените досега политики за развиването на света, популацията на земята непрестанно пораства, т.е. предпочитано би трябвало да бъдат решавани тези проблеми, които увеличението на човешката популация основава. Един от тези проблеми са така наречен климатични промени, битката против които върви по същия "сценарий ": откакто няма по какъв начин размножаването на хората да бъде лимитирано (или спряно за едно-две десетилетия), напъните би трябвало да бъдат ориентирани против антропологичните фактори, водещи до смяната на климата. Дали обаче тази антиутопична визия е съответна на сегашната реалност?
През по-голямата част от човешката история международното население нараства толкоз постепенно, че хората са го приемали за статично положение. От началото на новата епоха до 1700 година, то се усилва от 200 милиона до 600 милиона, а при започване на XIX в. е съвсем милиард. Към края на 20-те години на предишния век на земята живеят към този момент 2 милиарда индивида, през 60-те години - 3 милиарда, а в средата на 70-те - 4 милиарда. Оттогава популацията съвсем се е удвоило и сега на планетата живеят към 7.6 милиарда души. Според прогнозите на Организация на обединените нации,
до 2050 година жителите на Синята планета ще доближат 10 милиарда.
Според Международният институт за прибавен систематичен разбор (IIASA), през 2100 година има 80% възможност размерът на световното население да е сред 6.2 и 11.1 милиарда души и се чака бройка в края на интервала от 8.4 милиарда. Пикът ще бъде преди 2050 година.
Дали това в действителност е по този начин и дали тези прогнози не са съществено надценени?
Големият проблем е, че държавните и интернационалните статистически организации употребяват формули и допускания, лишили години, с цел да се формализират и ще лишават също години, с цел да се трансформират. Обръщането на тренда, както на раждаемостта, по този начин и на абсолютния приръст на популацията се случва прекомерно бързо, с цел да могат моделите да бъдат приспособени и прилагани в действително време. Дали Организация на обединените нации не употребява нереалистичен модел, учреден на догатки, работили в предишното и неприложими в бъдеще време?
Проблемът с потреблението на тези модели е, че
учените и анализаторите си основават нереалистична визия за развиването на света.
Сериозна част от прогнозите са за войни и спорове - заради привършване на наличните лимитирани запаси. Опасенията се базират на прогнозите за новопоявилата се междинна класа, наброяваща милиарди, която изисква електричество, храна и всички останали атрибути на актуалния живот, чието произвеждане е съпроводено с повече нездравословни излъчвания, с изтощение на почвите и с понижаване на водните ресурси. В композиция с провокираните от климатичните промени засушавания, проливни превалявания, снежни стихии и така нататък (тоест - постепенната смяна на познатите метеорологични модели), тези трендове основават много неприятни упования за бъдещето.
Всъщност, огромният въпросът е дали човечеството е изправено не пред популационна бомба, а пред популационен срив?
Жокерите, водещи към правилният отговор се виждат ясно. Почти всяка страна в Европа има коефициент на фертилност под 2.1 на жена, т.е. под нужният най-малко, допускащ поддържането на непрекъснат брой на популацията. Организация на обединените нации отбелязва, че в някои европейски страни раждаемостта се е нараснала през последното десетилетие, само че това просто усилва общата европейска раждаемост от 1.5 до 1.6 пункта. Обяснено с думи елементарни, става въпрос за следното:
през идващите десетилетия популацията на Европа ще остарее и ще намалее,
защото новите раждания не съумяват да компенсират броя на умиращите.
Поразителното е, че понижението на популацията се развива световно и съвсем толкоз бързо, колкото и взривът на популацията през ХХ век. Коефициентът на плодовитост в Китай и Индия, които дружно съставляват близо 40 % от хората на планетата, към този момент са "паднали " до равнищата на заменяне и не престават да "падат ".
Такива са и нивата на фертилност в други високонаселени страни - Бразилия, Малайзия, Мексико и Тайланд.
Африка - на юг от Сахара - остава по-скоро изключение във връзка с демографията, както и някои страни в Близкия Изток и Южна Азия - като Пакистан, да вземем за пример. Но обръщането на тренда и в тези региони е единствено въпрос на време.
Ако приемем, че днешната наклонност - че популацията на света ще продължи да застарява и да понижава - е трайна, то тази прогноза сама по себе си може да е в основата за справяне и с климатичните промени. Защото, в случай че едно увеличаващо се население има потребност от от ден на ден неща, то едно застаряващо и намаляващо население ще използва по-малко, което неизбежно ще облекчи голямото напрежение върху околната среда.
Едновременно с това обаче бъдещето на свят с непрестанно застаряващо и свиващо се население по никакъв начин не наподобява розово. Причината е, че сходно развиване може да докара до съществено напрежение в съществуващата икономическа система. Не би трябвало да се не помни, че главната цел на капитализма е максимизиране на изгодите – повече продукция, повече артикули, повече услуги.
Сегашната икономическа система не може да работи с презумпцията, че ще има нулев или негативен напредък. Никой не употребява капиталов капитал или заеми, когато чака по-малко на следващия ден в сравнение с през днешния ден. Но в свят на застаряващо и свиващо се население, това е най-вероятният сюжет.
Нулевият или негативният приръст води след себе си нулев или негативен стопански напредък, тъй като възрастните хора употребяват по-малко. И когато възрастните са доста... до преобръщането на съществуващите финансови и стопански системи има единствено една-две крачки.
В подобен свят
индустриалният потенциал надвишава потребностите за произвеждане
и предстоящата финансова възвръщаемост става негативна. А това може да провокира редица финансови рецесии.
Разбира се, не всички страни ще изпитат казуса с намаляващото население по едно и също време. В днешните времена демографското понижение се случва в богатите общества, които са в положение да понесат разноските за по-бавен или негативен напредък, употребявайки насъбрания ресурс от благосъстояние.
Що се отнася до милиардите хора в развиващия се свят, вярата е, че те ще станат богати, преди да остареят. Алтернативата евентуално няма да е приятна: без задоволително благосъстояние на глава от популацията, за разрастващите се страни ще бъде извънредно мъчно да поддържат застаряващото население.
Така че демографското бъдеще би могло да бъде оптимистично - посредством облекчение на най-лошите последствия от изменението на климата и изчерпването на ресурсите, или песимистично - в което капитализмът не е подобен, какъвто го познаваме.
Така или другояче, смисъла на разбирането, че трендовете във връзка с популацията се е трансформирала, е съвсем изцяло непризнато.
Ние изразходваме сериозен запас, с цел да се подготвим за свят с повече хора, само че сме извънредно неподготвени за свят с по-малко. Това обаче е нашето бъдеще и ние все по-бързо вървим към него...
<!--![endif]--> <!--![if--> <!--![endif]--> <!--
КОМЕНТАРИ