„Разбрахме се, че в 4:30 часа ще се съберем тук и ще отидем на жълтите павета. Така стана, че са се разбрали двама-трима между тях да си отидат в хотелите, да се наспят и да дойдат в 10 часа, да ни излъжат пак нещо“, каза пред Нова представител на зеленчукопроизводители по повод представители на браншовите организации.

Според него: „Никой тук не знае какво се случва“.

Трябва да сме единни, а не да се делим на някакви групи. Гърчихме се цяла нощ в тракторите”, заяви още той.

По план в 5:00 часа тази сутрин тракторите трябваше да тръгнат към жълтите павета, но малко преди полунощ стана ясно, че тежките машини ще останат на паркинга на Долни Богров до подписването на меморандум с властта.

Очаква се това да се случи днес.

Вижте обяснението на Симеон Караколев от Българска аграрна камара за обстановката след земеделците: Изслушахме предложенията на правителството, обсъдихме ги. Снощи до полунощ продължаваха дискусиите. Очакваме всичко да бъде представено под формата на меморандум, с точни параметри. Чакаме финансовият министър да даде бюджет по програмата de minimis и да се изясни периодът, за който ще бъде наложена забрана за внос на определени култури, докато се изработи квотен режим. В 10 ч. се събира Инициативният комитет, за да решим как ще процедираме“, заяви той, съобщи Нова телевизия.

Това заяви пред Българската национална телевизия депутатът от ПП-ДБ Йордан Терзийски. 

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. 

“Правителството предприема мерки за обезщетение на производителите. За да бъдат постигнати правилните решения, е редно протестиращите да седнат на маса с правителството, защото когато се поставят ултиматуми и се държат за заложници стабилността, спокойствието и цените, се навежда на мисълта, че има и друго", посочи Терзийски. 

В края на миналата седмица премиерът акад. Николай Денков определи този подход като “терористичен” и нарече тъкмо така протестиращите зърнопроизводители - квалификация, която предизвика недоволство.

"Призивите за оставка на земеделския министър започват да пораждат съмнения, че този протест не е за проблемите на самите производители, а политически. Трябва да водим разговор за начина, по който са субсидирани производителите".

Според Терзийски подобно напрежение се насажда и по темата с мините и дроновете и исканата оставка на военния министър.

"Пак се използва един случай (дронът край Тюленово), който очевидно е рутинен за армията. Всяването на страх в населението е подсъдно и страховете на хората, било то за тяхната сигурност или за техния хляб, не трябва да се използват за политически дивиденти", каза депутатът.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Според информацията проверката е срещу кмета Ешреф Ешрефов. Ешрефов е кмет на Омуртаг вече втори мандат. Той беше издигнат от ДПС. През април тази година той и общинските съветници от Движението за права и свободи напуснаха партията. 

Очаквайте подробности.