Виждат се транспаранти със зачеркнат символ Z, с надпис "Вън Митрофанова и руските агенти", "Демонтаж на петата колона", "Импийчмънт на Радев", както и знамена на ЕС.

Освен представители на БОЕЦ, в проявата се включиха украински граждани и жители и гости на София.

От БОЕЦ обявиха, че следващите им протести ще са пред президентството и пред парламента.

Демонстрацията пред руското посолство протича  при засилено полицейско присъствие.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Всичко започва през 2020 г., когато испанските власти забелязват серия от подозрителни онлайн спортни залози за турнир по тенис на маса, предават от Българската национална телевизия. Разследването ги отвежда до престъпна мрежа, съставена предимно от българи и румънци. Групата е следена в продължение на 3 години и било установено, че чрез фалшиви самоличности или подставени лица правят залози за всякакви спортове и в различни части на света - от тенис на маса до футбол на най-високо ниво.

Членове на групата уреждали мачове извън Испания, като според Франс прес - подкупвали спортисти - основно в България и Румъния.

"23-ма души са арестувани след съвместна операция на Испанската национална полиция, Испанската данъчна агенция, Европол и Интерпол, които в сътрудничество са разбили международна мрежа за черно тото", се казва в официалното съобщение на Интерпол.

Сред задържаните са лидерът на организацията, както и букмейкър от една от най-големите компании за онлайн залози, който подсигурявал дейността на групата. Иззети са мобилни телефони, устройства за сателитен сигнал, крупни суми в брой и десетки кредитни и дебитни карти.

Освен, че манипулирала мачове, групата използвала и свръхмодерна сателитна технология, с която получавала телевизионния сигнал директно от стадиона или спортната зала благодарение на която е имала предимство пред букмейкърите.

"Организираните престъпни групи използват всяка възможност, която им се отвори и се възползват и от най-малкия пробив в сигурността. В случая става дума за 20-30 секундно преимущество, което е водело до огромни печалби, каза Юрген Сток, генерален секретар на Интерпол.

Секундите забавяне между случващото се на терена и достигането на картината до телевизионните зрители, били достатъчно, за да могат членовете на групата светкавично да заложат за резултат, който вече им е известен. Схемата е прилагана по време на Световното по футбол в Катар, Лига на нациите, Бундеслигата, мачове от азиатски и южноамерикански първенства, а също и при престижни тенис-турнири, включително тези от ATP.

Очаква се в следващите дни да бъдат извършени още арести, предстои да бъдат установени и спортистите, замесени в престъпната схема.

Вътрешният министър Калин Стоянов посочи, че МВР разполага с осем специализирани амфибии “Тайка ТТМ”, които се използват при наводнения за спасяване на хора. Два от тях са в София. По един има в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Монтана и Добрич.

От отговора на Стоянов става ясно, че страната ни разполага с амфибии и няма нужда да преправя БТР-и за помощ при наводнения, каквито внушения правят от “Възраждане”, посочи Мирчев. 

Освен това 100-те БТР-а на вътрешното министерство още са в складовете на жандармерията и ще заминат за Украйна едва след като Киев подпише споразумението с МВР в следващите дни и парламентът го ратифицира.

“Особено гнусно е, когато руското прокси в парламента използва подобна трагедия, за да прокарва интересите на Путин - по всякакъв начин да се попречи на изпращането на помощ за Украйна. На това може да се противодейства само по един начин - оборвайки лъжите с факти. И тук фактите са ясни - амфибии има, а от "Възраждане" лъжат и жонглират със страховете на хората​”, категоричен е Ивайло Мирчев.