Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Най-голямата атомна централа в Европа беше завзета от руските сили през март миналата година. Украйна и Русия се обвиняват взаимно в обстрел в района на съоръжението, а МААЕ се опитва да установи механизъм за безопасност, с който да се предотвратяват инциденти, отбелязва агенцията.

"Досега видяхме известно подобрение, но ситуацията продължава да е изключително крехка", каза Гроси. Според него към момента няма обстрели по Запорожката АЕЦ.

"Все пак внимателно претеглям думите си", добави той.

МААЕ смята, че един от шестте реактора трябва да бъде поддържан в режим на горещо спиране, за да произвежда пара, необходима за ядрената безопасност, включително за обработката на течни радиоактивни отпадъци в резервоарите за съхранение, посочва Ройтерс.

Ръководителят на международната агенция възнамерява тази седмица да се срещне с руска и с украинска делегация в кулоарите на Общото събрание на ООН, за да дискутира с тях безопасността на атомната централа.

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във връзка с падналия дрон с взривно устройство край с. Тюленово.

"Това, което виждам, прилича на мина от 82-милиметрова минохвъргачка. По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", категоричен бе той.

По думите му отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат.

"Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", подчерта експертът.

Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение, посочи Шаламанов и допълни, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона. Технически е възможно да бъде изгубено управлението на дрона, изрази мнение той.

Велизар Шаламанов коментира и какво трябва да се направи в конкретния случай:

"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.

Ръководителят на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) Кирило Буданов заяви, че през последния месец КНДР доставя на Русия боеприпаси, включително 122 мм и 152 мм артилерийски боеприпаси, ракети за Град MLRS и танкови снаряди.

ISW отбеляза и успеха на украинските войски в района на Бахмут и освобождението на Андрийвка. Там продължават настъпателните операции. Сражения има и в западна Запорожка област.

В дневния си анализ Институтът за изследване на войната (ISW) потвърждава украинските удари с морски дронове срещу руски кораби в Черно море, извършени между 13 и 15 септември. Украинското командване съобщи, че украинските сили са причинили неуточнени щети на два руски патрулни кораба от клас "Василий Биков" от проект 22160 в югозападната част на Черно море на 14 септември. Има твърдения и за значителна повреда на руската корвета, макар и руското МО да отрича щетите.

Освен това се посочва, че руското министерство на отбраната (МО) продължава усилията си да поеме контрол над операциите на ЧВК "Вагнер" в Северна Африка и може да е възложило на тази задача бившия командир на Въздушно-космическите сили (ВКС) Сергей Суровикин.