"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

По думите му определенията на правителството като "сглобка", "некоалиция" и са работа на политолозите.

“Участваме във възможното управление на страната след дълга криза, което да започне да решава проблеми - от секторни до структурни. Всички се превърнахме в политолози. Едните интригантстват, други се упражняват, трети фантазират. Това е възможното управление. То е толкова добро, доколкото може да следва приоритетите си. Това е трудно, сложно, базирано на тежки компромиси, на ежедневно питане струва ли си, работи ли. Ето днес - като гледам акад. Денков, казвам - струва си. Като гледам оставката на ген. Атанасов - не си струва и е сериозен сигнал", заяви още Иванов.

За участието на ДПС и "стабилизиращата роля" на партията съпредседателят на ДБ посочи, че въпросът не е в участието им, а в посоката и приоритетите.

"Не съм давал оценка, защото е много рано. Ще я дам, не когато видя в Държавен вестник публикуването на конституционните промени и Закона за съдебната власт, а когато видя кои хора ще бъдат избрани в новия състав на органите на съдебната власт", допълни Иванов.

"Ние сме си сложили главата в торбата. Нямахме право да не опитаме да придвижим страната напред. Това е нещо е толкова важно политически, че дори дългогодишни наши опоненти като ДПС разбират, че е добре и за тях да застанат до тези приоритети. Те сами са си дефинирали роля", обясни съпредседателят на ДБ.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.

"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.

Очаквайте подробности.

От дни наред структурите на “Възраждане” се опитват да яхнат вълната на недоволство на земеделците, които се бунтуват заради решението на Народното събрание да вдигне блокадата върху вноса на продукти от Украйна. С публикации във Facebook представители на партията и ръководители на местните структури подкрепят протестиращите, призовават за недоволство, а лидерът Костадин Костадинов пламенно се изказва от трибуната на парламента. 

След като отиде при протестиращите обаче Костадинов не беше посрещнат с прегърди а беше изгонен. 

“Никой не го е викал, дойде сам. Лично аз го изгоних, може би и друго щях да направя, но снимахте", коментира един от протестиращите, цитиран от БНТ.

"Има хора, които имат виждания и искания, различни от тези на правителството. Не искат да се политизира протестът и затова ме помолиха да си тръгна", каза Костадинов пред журналисти.

Земеделците продължават да протестират вече трети ден. Вчера след среща с представителите на изпълнителната власт беше взето решение да не се позволява в близко бъдеще внос на слънчоглед от Украйна. Ще се обсъждат и квота за внос, но тепърва предстои да стане ясно колко голяма ще е тя. Въпреки срещата с премиера Николай Денков и министрите на финансите и земеделието, зърнопроизводителите са готови да продължават с протестите и тежката техника остава на входа на София.

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

"Днес Министерският съвет ще приеме този меморандум", категоричен бе Вътев.

"Разговори с премиера на Украйна се водят, те са перманентна практика, откакто стои темата за вноса на земеделски продукти от Украйна. Официално има решение да се продължи със забраната на четирите досега забранявани култури, да се договарят квоти. Другите три култури не ни касаят. Нас ни касае слънчогледът, нерафинираното олио, сухото мляко и мед", посочи той.

Правителството настоява за контрол на износа от Украйна на тези четири продукта – слънчоглед, нерафинирано олио, сухо мляко и пчелен мед, отбеляза още министърът на земеделието.

По думите му има период от един месец, в който да се договорят квотите за лицензионните режими.

От останалите искания на земеделците няма нищо, което да е под въпрос като изпълнение, смята Вътев.

На въпрос защо у нас е било гласувано решението за отпадане на забраната за внос на украинско зърно преди тя така или иначе да отпадне официално на европейско ниво, земеделският министър каза следното:

"Не знам дали някой го направи нарочно, дали е обмислено, дали е било толкова спешно да се направи. Това решение е взето с идеята да бъде полезно за България. Може да е "изтъргувано", може да е договорено. В кабинета няма нито един безотговорен човек", добави Вътев, според когото "Денков и Габриел са голям късмет за България".

"Най-големите нямат трактори на Долни Богров. Те са си самодостатъчни. Казвам, че ги няма на протеста. Но българското земеделие е в насипно състояние. Всеки се бори да оцелява сам. Всички средни и малки имат огромен проблем", заключи земеделският министър.

Проблемите на животновъдите, производителите на пчелен мед, както и на всички други земеделски производители са натрупани в продължение на много години, отбеляза още той, като попита "кой проблем се реши", след като толкова години се водят разговори с браншови организации.