Академик Денков взе много правилна позиция, той се опитва да разговаря, опитва се най-вече да разчлени тези проблеми, които различните браншове дават, различните типове производители - и да реши за всеки един от тях по-отделно. Докато популистите, от друга страна, се опитват да тотализират, да го представят като едно цяло и да искат, разбира се, оставки. Това заяви в предаването „Пресечна точка” антропологът професор Ивайло Дичев по повод  ситуацията с протестите на земеделците, които блокираха страната. 

Той коментира и думите на премиера Денков, който сравни земеделците с терористи. "Вече стана някаква традиция у нас да обсъждаме кой какво казал, кой се извинил, кой му отговорил. Това сега не знам доколко е важно. Терористи в случая е някаква фигура. Може би премиерът е малко изнервен, доста тежко му е в момента, но това, което правят протестирищите, е точно тероризъм. Те щантажират правителството, като взимат за заложници всички нас - гражданите на държавата. Не мога да разбера защо в тази страна се позволява на някакви хора да протестират с тежки машини. Нека да протестират, нека да излязат на площада, както всички ние сме излизали, да скандират, да издигат лозунги. Но това да отидеш там с трактори, с комбайни.

Откъде накъде е това нещо? Мисля, че това с машини да се протестира е малко на границата на демокрацията", подчерта антропологът.

По думите му в случая с коментарите за това какви коли карали земеделните - не става въпрос за пари, изкарани с частен бизнес. "Това може да е подразнило земеделците, но става дума за хора, които разчитат на огромни държавни субсидии, за облекчения. Ако следите медиите, виждате какви само невероятни неща има за тях. Примерно намаление на ДДС, връщане на акцизите за гориво и какво ли не. И затова и казах, тотализиране. Популистите превръщат всичко това в един тотален проблем. А вътре в него има най-различни интереси и най-различни хора, най-различни видове хора. Академик Денков това се опита да покаже. Има няколко, не знам колко фамилии са те, които владеят огромната част от зърнодобива у нас", посочи Дичев. 

На въпрос каква е ролята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който от началото на протестите  критикува подхода на премиера, че не бил достатъчно диалогичен с протестиращите земеделци, Дичев беше категоричен: "В момента просто му се вдига, както се казва, топка на воле. Точно преди изборите. Нинова дори за подозря, че той лично е организирал тези протести. Аз не знам такова нещо, не мога да прецена. Но в момента от него зависи дали ще устои тази ротационна коалиция. И той, особено ако получи добри резултати на местните избори, което е доста вероятно, ще започне да иска някакви неща - министри, преформулиране на управлението. Тоест  цялата коалиция в момента се държи на добрата воля на Бойко Борисов, който между другото се представя като един добронамерен човек, диалогичен. Ние много добре си спомняме как управляваше той. Той отстъпваше всеки път, когато трима души излязат на площада". 

Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври.