Това написа Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната"-"Демократична България" в своя профил във Фейсбук във връзка с протестите на земеделците у нас.

"Протестите са организирани от ГЕРБ, за да поискат незабавна ротация. Б.Б. се издаде с действията си!", гласи друг негов пост.

Той заявява пълна подкрепа за премиера акад. Николай Денков.

На днешното си заседание правителството ще отпусне още 63 милиона лева компенсации на земеделците. След като 150 милиона бяха отпуснати преди седмици за тях, до 30 септември ще бъдат изплатени и останалите компенсации за повишените разходи за производство вследствие на войната в Украйна. 

Земеделските производители останаха в стачна готовност заедно с тежката техника, която докараха на входа на София вчера. След 4 часа преговори с правителството и още толкова в спорове между браншовите организации, инициаторите на протеста заявиха, че днес ще стане ясно дали продължават с протестните действия или не.

Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Искането е направено въз основа на проверка на работата на прокурора, извършена от отдел „Административен“ на ВКП, която е установила забавяне на прокурорски преписки в периода 01.01.2022 г.-12.07.2023 г.

Според констатациите в доклада прокурор Колев се е произнесъл или предприел действия със закъснение в срок до 2 месеца по 34 случая, а със закъснение над 6 месеца - по 69 случая, като в 22 от тях забавянето е от и над 1 година. Преписките са му били възложени, докато е бил в отдел „Специализиран“, и по-конкретно в групата, която разследва корупционни престъпления. Към момента той е в екипа на отдел „Съдебен“ към ВКП.

В специализирания отдел прокурорът е наблюдавал преписки с фактическа и правна сложност при значителна натовареност, която е надвишавала близо два пъти средната натовареност на прокурорите там.

При разпоредена допълнителна проверка са установени 103 случая, свързани с 98 прокурорски преписки, по които в периода 01.01.2022 г.-12.07.2023 г. Максим Колев се е произнесъл не само извън законоустановените, но и извън разумните срокове с оглед на спецификата на работата, с която е бил натоварен.

Конкретните преписки и констатациите за всяка от тях са изброени детайлно в предложението до Прокурорската колегия на ВСС, като се посочва, че забавеното произнасяне по тях „представлява системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони“ и е нарушение на Закона за съдебната власт.

То е извършено предишната нощ от момчетата на 15 и на 17 години. И при него те са използвали сила. Този път става дума за кражба на 35 лв. от млад мъж.

Двамата непълнолетни ударили с юмрук в лицето пострадалия, неустановено лице му нанесло и два удара с палка по крака. По случая е образувано досъдебно производство.

Вчера съдът реши да остави двамата младежи в ареста за друга кражба. Именно след нея се стигна до стрелбата, при която полицай застреля 18-годишен мъж, който почина от огнестрелната рана.

След десетките сигнали, от регионалната екоинспекция са направили проверка, при която е открита колекторна тръба, от която изтича цветна вода.

Тепърва ще се установява нейното съдържание и до колко то е опасно за околната среда. На този етап не е открита мъртва риба.

При направен оглед е установено е, че в шахта за битови води, на територията на един от най-големите заводи за дървопреработка постъпват оцветени води в синьо-зелен цвят. Касае се за боя, използвана в производство, която по информация на предприятието е безвредна. Изпускането ѝ в шахтата е преустановено.

От РИОСВ - Велико Търново заявиха, че ще предприемат административно-наказателни мерки към дружеството за установеното нарушение.

Съдията мотивира решението си с обстоятелството, че е налице реална опасност двамата младежи, които са съответно на 15 и 16-годишна възраст, да се укрият от органите на досъдебното производство.

В съдебната зала стана ясно, че същите са били регистрирани в детска педагогическа стая за противообществени прояви. Има и реална опасност да извършат друго престъпление.

Съдията добави освен това, че единият от тях не се е подчинил на полицейското разпореждане и се е качил в рейса. Вторият младеж бе задържан на място в автобуса.