Христов обясни, че решението на депутатите да одобрят вдигането на забраната за внос на украинско зърно е било най-вече с цел да се удовлетворят производителите, преработвателите и потребителите.

Лидерът на СДС прогнориза, че Унгария, Полша и Словакия, които отказаха да премахнат забраната за внос на украинска продукция, най-вероятно ще бъдат санкционирани от ЕК заради решението им.

Министър Вътев отиде при зърнопроизводителите: Обясни им, че и той идва от полето

Румен Христов беше категоричен, че Народното събрание не отмени забраната, за да предизвика толкова мащабни протести в страната.

Не очаквахме толкова силна реакция от страна на зърнопроизводителите, явно подценихме ситуацията, отбеляза депутатът от ГЕРБ-СДС.

Той също така призова да спре да се спекулира с качеството на украинската продукция, която влиза в България, и напомни, че същите стоки от Украйна се пласират и в другите държави-членки на ЕС.

В края на разговора Румен Христов обяви, че в четвъртък от ГЕРБ-СДС ще обявят името на своя кандидат за кмет на София.

"Военните действия на Азербайджан трябва незабавно да бъдат прекратени, за да се даде възможност за истински диалог между Баку и арменците от Карабах", написа Мишел в социалната мрежа X.

По последна информация азербайджанските сили се опитват да навлязат в Нагорни Карабах. Арменският премиер Никол Пашинян свика спешно заседание на Съвета за сигурност по повод на азербайджанската "антитерористична операция".

Армения от своя страна отправи остри критики към Азербайджан, че е генерирал огромна агресия срещу населената с арменци сепаратистка област и заяви, че Баку се опитва да осъществи "етническо прочистване" в региона.

„На 19 септември Азербайджан разгърна поредния мащабен акт на агресия срещу народа на Нагорни Карабах с цел да завърши политиката си на етническо прочистване", посочиха от външното министерство на Армения.

Devastating news coming from former Nagorno-Karabakh oblast today.

Military actions of Azerbaijan must be immediately halted to allow for a genuine dialogue between Baku and Karabakh Armenians.

— Charles Michel (@CharlesMichel) September 19, 2023

Това заяви пред Българската национална телевизия депутатът от ПП-ДБ Йордан Терзийски. 

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. 

“Правителството предприема мерки за обезщетение на производителите. За да бъдат постигнати правилните решения, е редно протестиращите да седнат на маса с правителството, защото когато се поставят ултиматуми и се държат за заложници стабилността, спокойствието и цените, се навежда на мисълта, че има и друго", посочи Терзийски. 

В края на миналата седмица премиерът акад. Николай Денков определи този подход като “терористичен” и нарече тъкмо така протестиращите зърнопроизводители - квалификация, която предизвика недоволство.

"Призивите за оставка на земеделския министър започват да пораждат съмнения, че този протест не е за проблемите на самите производители, а политически. Трябва да водим разговор за начина, по който са субсидирани производителите".

Според Терзийски подобно напрежение се насажда и по темата с мините и дроновете и исканата оставка на военния министър.

"Пак се използва един случай (дронът край Тюленово), който очевидно е рутинен за армията. Всяването на страх в населението е подсъдно и страховете на хората, било то за тяхната сигурност или за техния хляб, не трябва да се използват за политически дивиденти", каза депутатът.

Обявени са безрочни ефективни протестни действия за спасяване на българското земеделие. Демонстрациите избухнаха след като парламентът прие предложението на правителството да бъде премахната блокадата върху вноса на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта по примера на още четири европейски държави. Основните опасения на зърнарите и тогава, и сега е, че вноса на украинско зърно ще доведе до загуби за родните производители. 

Демонстрацията обаче е на множество земеделски сектори - пчелари, животновъди, производители на плодове и зеленчуци.

Протестиращите настояват за оставката на земеделския министър Кирил Вътев, който вчера отново призова за диалог и поиска среща с мотив, че оставката му няма да реши нищо. 

Вчера премиерът Николай Денков посочи,че според него проблемът с вносът на стоки от Украйна е решен и само трябва заедно с браншовите организации да уточнят количествата, които ще внасяме.

Колкото представители на различни организации, съсловия, институции, анализаторски центрове и партии се докопат до някоя медия, толкова различни мнения чуваме за проблемите в зърнопроизводството, претенциите на зърнарите и протестите.

Присъединиха се овцевъди, пчелари и още недоволни. Заливат ни с цифри, мрачни прогнози и заплахи за блокиране на държавата.

Как българският гражданин може да се ориентира в тази джунгла от обяснения, отрицания, нападки и взаимоизключващи се статистики? Как да отсеем сеното от плявата, като водопадът от манипулации и очевидно фалшиви аргументи не спира да ни залива?

Хората се питат: Ако в България през 2022 г. вносът на украински продукти и зърно е едва 0,2% от общия обем, защо е целият този вой? Това количество не е в състояние да повлияе да един среден град, камо ли на държавата.  

Значи има нещо друго, което никой не споменава.

Да се спрем на някои от основните версии.

Зърнарите: Украинският внос подбива цената на зърното и български зърнопроизводители не могат да си продадат продукцията и са изправени пред фалит.

Зърнарите: Излизаме на протести, за да защитим българското зърнопроизводсттво, което правителството „Денков-Габриел“ застрашава с разрешаването на внос на украинско зърно и продукти като сухо мляко, мед и пр.

Зърнари: Правителството се опитва да унищожи българското земеделие, което е национално предателство.

Статистиката на ООН и Световната банка: Украинското зърно (пшеница, царевица, слънчоглед, соя и др. съставлява 2% от общия износ за Африка). Според експерти свободни достъп на украинска продукция към африкански страни оказва влияние като понижава цените за най-нуждаещите се страни като Етиопия, Сомалия и Еритрея, например.

Статистиката: Цените на световните борси на зърно не се влияят въобще от вноса на нищожно малкия внос на украинска продукция у нас.

Статистиката: Цените на различните зърнени култури на борсите са значително по-ниски от цените, които са били миналата година. Вносът или невносът на украинско зърно не влияе на тези цени спрямо българските производители. Ако те решат да изнасят своята продукция, ще трябва да я предлагат на борсовите цени в момента. Имат вариант да изчакат няколко месеца с надежда цените да се повишат, което може да се случи, но може и да не се случи. Рискът е техен.

Експерти: Не са вярни твърденията, че украинското зърно съдържа тежки метали. Не са вярни също твърденията, че контролът на качеството е занижен. Извършените проби досега показват, че зърното от Украйна отговаря на европейските изисквания за качество, категорични са от българските институции, които отговарят за този ред и изисквания.

Експерти: Сравненията с Полша, Словакия и Унгария са некоректни – там проблемите са по-различни.

Експерти: Български производители разполагат с пълни складове с миналогодишна продукция, защото прогнозите им са били, че цената тази година ще е още по-висока от пиковите цени преди 12 месеца. Анализът им се оказва неточен и сега трябва да реализират продукцията си на минимална печалба или дори на загуба. Отговорността за ситуацията е персонална, щетите – също.

Ако автомобилопроизводител е произвел 1 млн коли, защото са се търсили много миналата година, но тази е успял да продаде само 700 хиляди, не претендира държавата да му покрие разликата от лошото предвиждане, маркетинг и още куп грешки, които е направил. Испанският Сеат е пред такава дилема в момента и обмисля фалит, а не блокира Испания, за да му изплати правителството непродадените коли.

Има и версии, които звучат като теория на конспирацията, но у нас точно такива сюжети много често се оказват в крайна сметка верни.

Възможно ли е, определени влиятелни кръгове на зърнопроизводители и такива от други земеделски отрасли, да са влезли в договорка с президента Радев? Например: Вдигате протести, блокирате пътища, мостове, граници и сваляте правителството на ПП-ДП и ГЕРБ. Най-добре е това да стане в навечерието на местните избори, за да инкасират – най-вече ПП-ДБ, загуби и да се върви към предсрочен парламентарен вот. През това време служебният кабинет ще удовлетвори исканията на съответните кръгове и ще им напълни касичките с нови милиони. Рапорт даден! Рапорт – приет! – както се казва. Разбирайте го като: Махате лошите, идваме ние, добрите и всичко става на шест.

Ако се стигне до подобен вариант, това ще изкара на преден план темата за президентска република, което от своя страна ще измести фокуса от укрепването на българската позиция по отношение на руската агресия срещу Украйна в НАТО и ЕС.

Дори планът да не успее за местния вот, натискът ще продължи.

Регистрираното сдружение „3 март“ и „народното движение“, което държавният глава обяви на Шипка през август не са ли стъпки в тази посока?

Разбира се, че който и да питате от протестиращите и от Президентството, ще ви отговорят, че това са фантасмагории. Ще отговорът също, че единственият мотив, който ги изправя срещу сегашната власт е грижа за националния интерес, за обществените ползи и чист, неподправен патриотизъм. Всички други са „безродници“, както определи Радев онези, които не  го подкрепят – в словото си за 3 март, пак на Шипка.

Преди ден по БНТ един бивш министър със зачервен нос и ехидна усмивка, пусна ироничното: Сега ще чуем за руска намеса в протестите, дългата ръка на Кремъл и прочие.

Целта очевидно бе да се неутрализира подобна логика предварително и когато се появят подобни аргументи, да се отговаря: Нали ви казахме, че ще замесят и Путин.

Ами да, замесен е Владимир Владимирович. Щафетното бягане на руската пропагандна машина прехвърля палката от 3 март, на паметника на съветската армия, оттам на зърнените протести и т.н. до победния финал на „Руский мир“ в България. Такава е целта на Вова, друг е въпросът дали планът ще се осъществи.

Нека припомня, че руският президент обеща безплатна пшеница за Африка, след като страната му излезе от Черноморското споразумение за зърното, т.нар. "зърнена сделка", преди месец и половина. "За да бъда точен, ще добавя, че в следващите 3-4 месеца ще имаме готовност да доставим на Буркина Фасо, Зимбабве, Централноафриканска република, Мали, Сомалия и Еритрея между 25 хил. и 50 хил. тона пшеница за всяка държава безплатно", - заяви Путин по време на форума Русия - Африка, който се проведе в Санкт Петербург.

Само че африканските страни не се вързаха на уловката за безплатен обяд, защото знаят, че такъв не съществува. И Африканския съюз го призова да се върне към споразумението.

В средата на юли 2023 г. Русия едностранно прекрати участието си в черноморската сделка за износ на зърно. Черноморската инициатива за зърно сключена между Русия и Украйна с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи на украинското зърно, блокирано заради руската инвазия, да бъде безопасно изнесено през черноморските пристанища и коридори.

Русия самоволно прекрати участието си, след като стана ясно, че Русия прави съблазнителни предложения на Африка с единствената цел да измести Украйна. Дори бяха засечени руски кораби, които извозваха украинско зърно, представено като руско…

Ако Путин върне Русия в Черноморската инициатива, за което турския президент Ердоган настояваше многократно пред самия него, няма да съществува въобще казус „Украйна“. Но Путин не желае.

В този ред на мисли, съвсем логично би било кръговете зърнари и други от земеделския сектор, да се обърнат към президента Радев, „Възраждане“ и БСП, например, които да използват връзките си с Москва, за да помолят Владимир Владимирович да се включи отново в инициативата.

Ако той не ги чуе, нека тогава закарат комбайните и тракторите пред руското посолство и да поискат от посланик Митрофанова, да поеме ангажимент да уговори своите началници да променят ощетяващата ни позиция на Кремъл.

Ако и това не помогне, както е сигурно, че ще се случи, нека тогава със селскостопанската техника бъдат съборени паметника на съветската армия в София, Альоша в Пловдив и няколко други в други градове. Поне малко да ги заболи онези в Москва, които продължават да ни възприемат като „Задунайская губерния“.

Става дума за пари и политика. За много пари и мръсна политика в България. За интереса на граждадните и дума не се обелва.

Това е част от войната на Русия срещу Украйна, срещу "колективния Запад" и срещу "неприятелските държави", за каквато Москва е обявила и България. Не е нужно да си зърнар, за да разбираш това. Както не е задължително да си зърнар и в проект на президента, за да милееш за страната си.

Емил Азар

 На срещата с животновъдите огромното болшинство от организациите, които участваха казаха, че са "за" отпадане на забраната, защото цената на фуража би паднала или поне не би се вдигнала повече, ако имаме внос на слънчоглед от Украйна". 

Това коментира премиерът акад. Николай Денков пред журналисти. 

Според него протестът изглежда е с искания, които не могат да бъдат решени в пожеланите срокове, защото част от тях са свързани с ЕК.

Денков коментира и борбата с дрогирани и пияни шофьори. 

"Проблем е бавното излизане на експертизи, свързани с употребата на наркотици и алкохола. Пробите се бавят и понякога могат да се използват в разследванията след 6-9 месеца, понякога и след година."

По думите му през последните години в лабораторията на ВМА над 2 милиона лева за по-бързо обработване на пробите.

"В момента има около 900 проби, които са се натрупали, подготвя се допълнителна апаратура, ще бъдат осигурени и допълнителни служители, променя се режимът. Ще се работи на три смени 24 часа в денонощието – за да може успоредно да вървят и натрупаните проби, и новите. Идеята да се правят нови лаборатории е грешна. Трябва съществуващите лаборатории да се оборудват по-добре с роботизирани системи преди техния анализ и да се подготвят кадри. Да има необходимия брой хора, така че да се използва апаратурата. Поехме ангажимент, че това, което ни трябва – ще бъде осигурено. 3-4 лаборатории са напълно достатъчно за страната, посочи Денков. 

"Тези 900 проби са натрупани от 25 април тази година досега. В момента се обработват около 50 проби седмично, като може да се увеличи поне тройно. Пробите за наличие на наркотични вещества са по-големият проблем", коментира от своя страна генерал Мутафчийски.

"Но има други и на тях не виждам за какво да се извинявам – това са тези, които получават „лъвския пай“ от многомилиардните помощи, дадени през последните години, с които си построиха вили, купиха си яхти и скъпи коли. Голяма част от тях са в сърцето и организацията на този протест“, подчерта министър-председателят.

Правителството никога не е отказвало диалог с аграрния сектор. Това заяви премиерът акад. Никола Денков след възникналото напрежение със зърнопроизводителите. Представители на протестиращите участваха в 5 срещи, организирани от министър Вътев. Те са в непрекъснат контакт с него. Кабинетът е готов за диалог, за да се види какви са специфичните проблеми, продължи той.

Основният проблем, който се поставя от протестиращите, вече е решен в споразумението, което е обяснено от ЕК и Украйна. Оставаме с протегната ръка и сме готови за диалог, посочи той.

В България не са допускани и няма да бъдат допускани стоки, които са извън стандартите на Европа, каза още премиерът.

Денков каза, че е разговарял и на два пъти с колегата си премиер на Украйна. Оттам щели да изготвят списък със стоки, които няма да се изнасят в ЕС. Сега България трябва да изготви наш списък. Денков съобщи, че е поканил протестиращите да изготвят този списък заедно, но земеделските производители са отказали и сега се канят да блокират страната.

Ще се преразгледа методиката на преразпределение на субсидиите, за да бъде по-справедливо разпределението към малките и средни производители, съобщи още той.

Основният проблем, който се поставя от протестиращите, вече е решен в споразумението, което е обяснено от ЕК и Украйна. Оставаме с протегната ръка и сме готови за диалог, посочи той.

В България не са допускани и няма да бъдат допускани стоки, които са извън стандартите на Европа, каза още премиерът.

Денков каза, че е разговарял и на два пъти с колегата си премиер на Украйна. Оттам щели да изготвят списък със стоки, които няма да се изнасят в ЕС. Сега България трябва да изготви наш списък. Денков съобщи, че е поканил протестиращите да изготвят този списък заедно, но земеделските производители са отказали и сега се канят да блокират страната.

Коментарът му идва на фона на предстоящото обсъждане на законопроекта на ПП-ДБ, с който да се отмени дерогацията за внос на руски петрол у нас.

Тя бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Самата дерогация важи до края на 2024 г. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

В края на август Министерският съвет започна да мисли върху потенциалните ефекти от отмяната на дерогацията. 

Атанасов призова да се търсят стратегически инвеститори от западния свят, чрез което да няма спекула и скок на цените, както и контрабанда. По думите му правителството има добре разработен план, за да няма инфлация. 

Съпредседателят на ДБ коментира още и недоволството на зърнопроизводителите и готвените от тях протести в понеделник заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Атанасов увери, че решението е било обсъдено внимателно и не е подходено безотговорно, а е взет предвид българският национален интерес.

Според него правителството не може да се съгласи с всичките искания на зърнарите. 

"Разбирам, че премиерът е изнервен от цялата ситуация дали са терористи, има такъв израз - с тези, които поставят ултиматуми не се преговаря", коментира Атанасов.

По думите му, вносът на украински продукти подтиска инфлацията и задържа скока на цените.

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври.