Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook

Имен ден празнуват София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен и Любчо.

Празникът отдава почит на добродетелите, които крепят християните - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Преданието разказва, че в края на първи и началото на втори век в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това, император Адриан заповядал да ги заведат при него. Всички присъстващи се изумили от спокойствието им, когато застанали пред императора. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, и Любов - на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките страдания на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време. Момичетата не издържали мъченията и умрели, а императорът разрешил на света София да вземе телата им и да ги погребе. Три дни по-късно самата тя починала и била погребана при дъщерите си.

Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.