Ръководителят на военната администрация в Харков съобщи, че в града са избухнали поне четири взрива. По думите му руските сили обстрелват Харков от левия бряг на Днепър за втори път за последните 24 часа. При предишната атака пострадаха петима души.

За обстрел, но от страна на Украйна, съобщават в руската Белгородска област. Губернаторът Вячеслав Гладков съобщава за един ранен мъж. Има щети по няколко сгради.

Руското министерство на отбраната заяви, че тази нощ противовъздушната отбрана е свалила един украински дрон в Московска област и шест други, които са летели към Кримския полуостров. "По предварителни информации няма нито материални щети, нито жертви на мястото, на което са паднали отломките", заяви в "Телеграм" кметът на Москва Сергей Собянин. Два украински дрона са били унищожени над западния бряг на Крим, а малко по-късно - още четири дрона, над източния и северозападния бряг на полуострова, съобщава министерството на отбраната.

В късното си видеообръщение украинският президент Володимр Зеленски каза, че страната му продължава активната подготовката за Форума за отбранителната индустрия, който трябва да се състои тази есен в Киев.

"Нашата задача е абсолютно очевидна - да дадем всички възможности на Украйна да произвежда оръжие и снаряди, да осигурим съвременни технологии, така че да има надеждна защита от всички форми на агресия. И заедно с това да споделим нашия опит за отбрана сред съюзниците и партньорите. Светът трябва да стане по-силен срещу всяка заплаха за живота от който и да било агресор или терорист".

Това заяви пред bTV евродепутатът Илхан Кючук във връзка с това, че Австрия и Нидерландия повториха, че няма да одобрят разширяване на Шенген.

"Рюте няма да бъде председател на либералната партия. Ние пропуснахме възможността да говорим с обществата на тези държави. Ние дълги години говорихме само с техните правителства. Пропуснахме шанса да комуникираме нашите опити за взаимодействие. Трябва да мислим ЕС като по-близък. Трябва да обясним на българските граждани, че ЕС работи за тях. ЕС е тук с техните проблеми и участва в тяхното решение", подчерта евродепутатът.

Запитан какво липсва на българската дипломация, Кючук каза следното:

"Както успяхме да разсеем онзи скептицизъм през 2005 г., сега също трябва да се обединим. Шенген няма да дойде от само себе си. Трябва да отстояваме и защитаваме позициите си по правилния начин - това става единствено през комуникация", категоричен бе той.

По думите му българският бизнес трябва да говори със своите колеги в Австрия и Нидерландия.

"Трябва да направим делегация, да отидем там, да им дадем аргументи. Трябва да се подготви политическият терен, да се комуникират проблемите. Съществуват и проблеми, които се хиперболизират. Ние не източваме социалната система на ЕС", смята Кючук.

Скорошното сближаване на Ким с Русия провокира притеснения, свързани с военните аспекти на сътрудничеството между Москва и Пхенян, посочва АФП.

"Премиерът Кишида е готов да се срещне лице в лице" с Ким "по всяко време и без предварителни условия", заяви говорителят на японския кабинет Хирокадзу Мацуно.

"Бихме искали да организираме разговори на високо ниво" между Токио и Пхенян, които да бъдат водени "под прекия контрол на премиера, за да може да бъде договорена лидерска среща възможно най-скоро", подчерта Мацуно.

Припомняме, че севернокорейският лидер пристигна тази седмица на посещение в Русия и се срещна с руския държавен глава Владимир Путин.

Ким увери Путин, че Русия ще извоюва "голяма победа" над враговете си и обяви сближаването с Русия за "абсолютен приоритет" в севернокорейската външна политика.

Междувременно САЩ изразиха тревогата си във връзка със сближаването на Путин с Ким и предполагат, че Москва възнамерява да купи от Северна Корея оръжия, които да използва срещу Украйна.

Поддръжници на Кремъл и Путин от десет държави щели да се съберат в събота, 16 септември, на своя първа международна изява. Мероприятието е отделно от традиционната сбирка на училите и работилите в СССР, които се събират край яз. „Копринка“.

Събитието край Калофер е организирано от Национално Движение „Русофили“ и учреденото през март т.г. в Москва Международно движение на русофилите (МДР) – и на двете е председател Николай Малинов, обвинен от българската прокуратура за шпионаж в полза на Русия и награден с медал от самия Владимир Путин за заслуги към Москва. Съборът ще протече под наслов "С Русия в сърцето".

Специален гост на събора ще бъде Сергей Бабурин, президент на Международната славянска академия за наука, образование, изкуство и култура.

Бабурин е бил председател на парламентарното обединение в Държавната дума „Анти НАТО“.

Същият през 2014 г. приветства анексирането на Крим. През февруари 2022 г. в приветствено слово възхвалява решението на Путин да започне война срещу Украйна.

На тези хора ли ще пея братя Аргирови и Росица Кирилова.

Много тв зрители помнят как Благовест и Светослав даваха прекрасни примери за образованието в Норвегия, където са живели и творили, опровергаваха бруталните лъжи, как норвежци крадяли български деца, даваха за пример стандарта на живот и ценностите на норвежците. Много хора са им повярвали, но сега ще трябва да си променят мнението, защото очевидно има нещо по-силно, което е накарало известните музиканти да приемат да участват във веселата част на русофилското сборище.

Пари ли са примамливият фактор или просто Аргирови и Кирилова носят Русия и Путин в сърцата си?  А не идват ли хонорарите от Кремъл или руското посолство и посланичката Елеонора Митрофанова? Нали Кремъл обави България за "неприятелска страна"?

За сведение: Норвегия изпрати противовъздушни ракети и оборудване за обезвреждане на мини в Украйна и ще помогне на разкъсаната от война страна да осигури доставките на газ и електроенергия. Това бе оповестено от норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре. Вече няколко пъти към Киев замина норвежка помощ от по 200 млн евро.

В същото време известни руски музиканти попаднаха под ударите на Кремъл заради позицията си срещу войната в Украйна. Някои са на подсъдимата скамейка, други минаха през арестите, трети бяха осъдени на различни срокове затвор.

За да избегнат репресиите немалко творци заминаха в чужбина, а черните списъци на „чуждестранни агенти“ се множат всеки ден.

Ето някои от известните имена на музиканти, които се обявиха против агресията срещу Украйна:

Певицата Земфира, рок музикантът Андрей Макаревич, фронтмен на групата „Машина времени“.

Руският рапър Оксимирон (Мирон Федоров).

Известният в цял свят рок музикант Борис Гребенщиков.

Певицата Монеточка.

Алла Пугачова – лицето на руската поп музика по света. Съпругът й Максим Галкин.

Александър Красовицки от групата Animal Джаz

Също Юрий Шевчук и цялата група "ДДТ".

Певецът Валерий Меладзе, актьорът и певец Алексей Панин, колегата му Семьон Слепаков, Чулпан Хаматова, Татяна Лазарева, певецът Макс Покровский и групата "Ногу свело", Лия Ахеджакова, рапарът Face, поетесата и автор на песни Вера Полозкова и много други.

Те можеха и досега да пеят по официални прояви и да натрупат солидни хонорари, прославяйки войната. Но знаят, че е варварство да за година и половина да загинат на украинска земя близо 300 000 млади, умни и нужни на страната хора.

И направиха своя избор.

Очевидно братя Аргирови и Кирилова също…

Фрог нюз

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Това се посочва в анализа на Института за изследване на войната. 

От там прогнозират, че Русия по всяка вероятнос тще се опита да продължи да създава напрежене по маршрутите за износ на украинско зърно, за да засили разделението между Киев и нейните партньори в Централна Европа. 

От ISW посочват, че войските на Украйна продължават настъпателните си операции в Западно Запорожие. От там коментираха и вчерашния спор между военния зам.-министър Хана Маляр е Трета щурмова бригада около освобождаването на Андрийвка. Силите продължават постепенно да напредват в посока Мелитопол.

Коментира се още унищожаването на руската система С-400 "Триумф" близо до Евпатория. Украинските сили са поразили радара и антените на системата С-400 с дронове и са поразили стартовите комплекси с две крилати ракети "Нептун".

Руското министерство на отбраната (МО) съобщи, че руската противовъздушна отбрана е прихванала 11 украински дрона над Крим, но не споменава украински ракетни удари.

Кадри показват експлозия близо до Евпатория.

Руските сили наскоро са разположили батарея С-400 извън Евпатория и че експлозията е станала на същото място, където е била разположена руска система С-400 през август 2022 г. Украинските сили удариха руска система за противовъздушна отбрана близо до окупираната Евпатория, Крим, на 14 септември, което предполага, че може да има системни тактически грешки с руските системи за противовъздушна отбрана в окупирания Крим.