„Контраофанзивата започна от около 2 месеца и се развива сравнително бавно, основна причина, според мен, е липсата на достатъчно оръжие. Имайки тези лимитирани средства, настъпателната операция е бавна, но напредва“, посочи още Минчев по повод военните действия в Украйна.

Много е важно ние да наситим украинската армия с оръжия. България също може да помогне, ние имаме много ракети. Тези ракети имат срок на годност и той се променя, имаме ракети, които са в края на срока си и може да се използват. Тези елементи трябва да се дадат, те така или иначе няма да се използват, каза още той.

Той очаквал зимните месеци да са трудни за всички.

Относно падналия край Тюленово дрон, който в понеделник бе обезвреден от военноморските сили, Минчев коментира, че „не е въпрос в страха, а във вниманието, което трябва да се отделя за намиране на подобни дронове“.

Божидар Колев, анализатор от De Re Militari, коментира от своя страна, че като оръжия в бойни действия може да се „използват и детски колички с дистанционно управление“.

По думите му от 2014 г. от Близкия изток дроновете започват да поемат все по-голяма роля за разузнаване и военни действия.

Дроновете не са магическо оръжие, за малките дронове загубите са около 90 процента. Руската и украинската страна използват масово дронове и ударите с тях са изключително ожесточени.

Относно контраофанзивата на Киев, той коментира, че „до голяма степен наблюдаваме, че руските сили са изпратили по-елитните си формирования, което означава, че пълнят дупките в линията“. „Украинците се опитаха да използват тактика от Европа и САЩ, но това е трудно, сега сме преминали към етап на изтощение, за да видим коя ще поддаде първа“, смята експертът.

"Военните действия на Азербайджан трябва незабавно да бъдат прекратени, за да се даде възможност за истински диалог между Баку и арменците от Карабах", написа Мишел в социалната мрежа X.

По последна информация азербайджанските сили се опитват да навлязат в Нагорни Карабах. Арменският премиер Никол Пашинян свика спешно заседание на Съвета за сигурност по повод на азербайджанската "антитерористична операция".

Армения от своя страна отправи остри критики към Азербайджан, че е генерирал огромна агресия срещу населената с арменци сепаратистка област и заяви, че Баку се опитва да осъществи "етническо прочистване" в региона.

„На 19 септември Азербайджан разгърна поредния мащабен акт на агресия срещу народа на Нагорни Карабах с цел да завърши политиката си на етническо прочистване", посочиха от външното министерство на Армения.

Devastating news coming from former Nagorno-Karabakh oblast today.

Military actions of Azerbaijan must be immediately halted to allow for a genuine dialogue between Baku and Karabakh Armenians.

— Charles Michel (@CharlesMichel) September 19, 2023

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

След получения сигнал военнослужещите са извършили оглед на място, при който е установено, че към останките на дрона е прикрепен 82-мм минохвъргачен осколъчно-фугасен боеприпас.

Преценено е, че поради силно увреденото му състояние, преместването и превозването на боеприпаса до полигон или друго, подходящо за обезвреждане място е невъзможно.

Взето е решение минохвъргачният осколъчно-фугасен боеприпас да бъде унищожен на място, с контролиран взрив в обезопасен район с радиус 150 м.

Хората, обитаващи намиращите се в близост сгради, са предупредени за стриктно спазване на указаните им мерки за безопасност.

В Евпатория сутринта на 14 септември се чуха експлозии, очевидци разказаха за нападение срещу кримския град от няколко дрона . А окупационните власти блокираха движението по Кримския мост.

По-късно медиите уточниха, че взривовете са били чути в района на село Уютное, Сакски район, където се намира военно поделение № 85683.

Впоследствие се оказа, че контраразузнаването на СБУ и ВМС на Украйна са провели уникална спецоперация – унищожили са системата за противовъздушна отбрана С-400 "Триумф" на руската армия на стойност 1,2 милиарда долара. Безпилотните самолети на СБУ първо поразиха радарите и антените на комплекса, а след това военноморските части изстреляха две крилати ракети "Нептун".

Анализатори от Defence Express пишат , че в покрайнините на Евпатория има позиции на 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация, който е разположен на нос Тарханкут и вече е бил обект на атака от страна на украинските сили .

В Евпатория две скъпи радарни станции са разположени под радиопрозрачни куполи, а друго радарно оборудване за инспекция е разположено на открити площи. В близост до града има позиции на 12-ти зенитно-ракетен полк, който е въоръжен със система за противовъздушна отбрана С-400.

"Обектите се намират източно от Евпатория и са от ключово значение за осигуряване на противовъздушната отбрана на този район на Крим. Поразяването на тези цели ни позволява да "прорежем" прозорец в противовъздушната отбрана на противника и да улесним последващите атаки", казват експертите. посочен.

Според инженера-корабостроител и военноморски експерт Владимир Заблоцки, 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация е базиран в Севастопол. Подразделенията му са разположени в Тарханкут, Евпатория и Керч.

"Техни радари стояха на кулите на Бойко и на Тарханкут. Постепенно украинската армия ги изключва. Тази верига от противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба просто завършва в Евпатория, което прави възможно преминаването на нашата авиация. Защото Например, реалистично е в бъдеще да се изстрелят ракети по Севастопол и други градове на Крим“, коментира той пред Фокус.

Заблоцки добавя, че към Крим има и източна посока. Ако украинските въоръжени сили достигнат Азовско море в близко бъдеще, полуостровът ще бъде притиснат от двете страни.

„Основната цел е да се разруши Кримският мост и да се прекъснат комуникациите в Азовско море“, заключава анализаторът.

Припомняме, че в нощта на 13 септември дронове и ракети атакуваха Севастопол . Снарядите поразиха Севастополския морски завод, като повредиха десантния кораб "Минск" и подводницата "Ростов на Дон". Според експерти ракетата "Нептун" може да бъде адаптирана за авиация .

Фокус по-рано писа, че подводница от проект 636, която изстрелва крилати ракети "Калибър", може да бъде ударена в Севастопол .

Превод от украински сайтове: ФрогНюз

В доклада, който ще подготвят в следвашщите 2-3 седмици, те ще представят своето становище и своите препоръки, добави той.

Важното е, че внесените текстове в парламента следват много плътно получаваните досега препоръки от Венецианската комисия. Когато сме работили по законовите промени, сме се опитвали да следваме много плътно тези препоръки, посочи Славов.

С предложените промени ще има служебно правителство, като президентът ще трябва да избира за премиер от следните трима – председателя на парламента, председателя на БНБ и председателя на Конституционния съд. Избраният за премиер предлага на президента състав на правителство. Предлага се, ако в едносемичен срок президентът не назначи служебно правителство, то да бъде назначено от парламента, поясни правосъдният министър.

Европейският модел е, когато едно правителство е в оставка и няма избрано редовно правителството, правителството в оставка да остава до избирането на редовно правителство. Избраният от депутатите вариант е по-сложен, но може би ще си го подкрепят, отбеляза Атанас Славов.

От Венецианската комисия разбраха, че България иска да запази парламентаризма, тъй като служебните правителства в последните 2 г. създадоха определни проблеми в това отношение, заяви министърът на правосъдието.

Той коментира, че свързаните с Висшия съдебен съвет законови промени целят да се постигне отчетност на ВСС. По думите му във ВСС трябва да влязат професионалисти без зависимости, с авторитет, с достатъчно стаж и опит, които са и високо морални.

Има такива хора, въпросът е мнозинството, което ги избира, да има волята да ги селектира, подчерта Славов.

Работим за това да има добри закони, въпреки че има проблеми с процедурата, и вярвам, че резултатът ще е добър, каза още правосъдният министър.

Инцидентът е от септември миналата година, а от Москва заявиха, че става дума за "техническа грешка". Министерството на отбраната (MO) на Обединеното кралство публично прие руското обяснение. Но сега трима високопоставени западни източници от отбраната, запознати с инцидента, твърдят пред BBC, че руските комуникации, прихванати от самолета RC-135 Rivet Joint на RAF, дават много различна информация от официалната версия.

Самолетът на RAF - с екипаж до 30 души зпълняваше мисия за наблюдение над Черно море в международното въздушно пространство на 29 септември миналата година, когато се натъкна на два руски изтребителя SU-27. Прихванатите комуникации показват, че един от руските пилоти е смятал, че е получил разрешение да се прицели в британския самолет, следвайки двусмислена команда от руска наземна станция. Вторият обаче не го е направил, защото според разкритията от комуникацията между двамата пилоти, не е имало разрешение за това.

Първият пилот е изстрелял ракета въздух-въздух, която обаче не е успяла да фиксира целта си. Последвал е и втори изстрел, въпреки противоречията между двамата пилоти. Втората пакета просто е паднала от крилото, което предполага, че оръжието или е било неизправно, или че изстрелването е било прекратено преждевременно.