Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

„Действащите процедури и законът за МВР предвиждат този начин за полицейско предупреждение - предупредителните изстрели да са в безопасна посока. Няма нещо извънредно, че полицаят е стрелял във въздуха. Най-вероятно после е стрелял по извършителя“.

Това каза в предаването „Тази сутрин“ доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.

На 18 септември в полицията е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета. На място са изпратени полицейски екипи. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели. При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен. Незабавно е откаран в болница, но по-късно е починал.

„Полицейските служители не използват оръжия само при непосредствена заплаха за тях. Законът казва две неща - чл. 12 е за неизбежната отбрана, която се простира и за трети лица. Полицаят е длъжен да използва оръжие, когато са застрашени трети лица. Втората хипотеза е, че не е обществено опасно нанасянето на вреди на лице, ако то е извършило престъпление“, посочи той.

„Абсолютната необходимост е институт, който предвижда използването на животозастрашаваща сила от страна на полицаи при определени ситуации – извършителят е извършил престъпление, свързано с насилие и се опитва да се укрие или укривайки се, създава опасност да извърши друго престъпление с насилие“, обясни Иванов.

„Провеждани са заградителни мероприятия с цел издирване на извършителите на грабеж. Това е грабеж с повече от едно лице. Тежко престъпление с до 15 години затвор“, обясни бившият зам.-ректор на Академията на МВР.

„При задържане на лице полицаят е длъжен да съобщи ясно, че е полицай, че има правомощия, след което да отдаде полицейско предупреждение. Ако лицето на изпълни разпорежданията, полицаят може да даде предупредителен изстрел във въздуха и ако прецени, да използва оръжието към този, който не изпълнява разпорежданията“, добави доц. Милен Иванов.

"Основание ни дава чл. 87, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, където е ясно посочено, че след предупреждение, което се е случило, полицейският орган може да използва оръжие при преследване на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, когато оказва съпротива или не се подчинява. Тази норма преди години не включваше оказването на съпротива", заяви той пред Българската национална телевизия. 

Трима маскирани младежи, заподозрени за обир и грабеж над две момичета, са започнали да бягат от полицията. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не са спрели. Един от заподозрените е бил ранен при последващ изстрел. Бил е транспортиран до болницата, но по-късно е починал.

При такива действия, уточнява проф. Тимчев, няма никакво значение дали младежът е бил въоръжен, или не, а дали е извършил престъпление и оказва съпротива. По думите му в закона има норми, които не са издържани: 

"Ако я променят в стил да се говори за тежко престъпление, за оказване на въоръжена съпротива, тогава носенето на оръжие ще има значение, но в случая не. Това не е инцидент, това е част от полицейската професия, за съжаление".

Това е само временно решение на проблема, тъй като остават другите задължения от един милион лева на лечебното заведение, включително и за заплати.

Общо 1,3 млн. лв. са задълженията на лечебното заведение. Част от тях трябваше да бъдат изплатени спешно, тъй като утре изтича срокът, в който болницата да се разплати с доставчика на лекарства за болничната аптека. Наложен е и запор на сметките.

В хода на предприетите оперативно-издирвателни действия, около 5.15 часа охранител в столичен бизнес център подал сигнал за трима маскирани, които прескачат оградата на обекта, носейки някакъв багаж.

На място са изпратени полицейски екипи, които последвали тримата, опитали се да се качат в автобус на масовия градски транспорт. 15-годишен е задържан на място, а двама, скочили от автобуса и побегнали пеша. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели.

При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен.

Незабавно е откаран в болница и по-късно е починал. Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства около случаите продължава.