"Геополитическото напрежение нараства. Глобалните предизвикателства се увеличават. Ние изглеждаме неспособни да отговорим заедно", каза още Гутериш.

"Изправени сме пред редица екзистенциални заплахи: от климатична криза до разрушителни технологии и това става в момент на хаотичен преход", каза генералният секретар. Той уточни, че говори за прехода от Студената война, когато международните отношения бяха гледани през призмата на две свръхсили, към многополюсен свят.

Гутериш осъди инвазията на Русия в Украйна, извършена в нарушение на Устава на ООН. Той предупреди, че светът се нуждае отчаяно от хранителните продукти, които Украйна и Русия произвеждат, за да бъдат стабилизирани пазарите и да се гарантира продоволствената сигурност, предаде БТА.

По жълтите павета се проведе национален-митинг протест под надслов “За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!” в защита на въгледобива и производството на електроенергия от Стара Загора, Кюстендил и Перник. Шествието тръгна от площада пред храм-паметник "Александър Невски" и премине по централни булеварди. Протестният митинг се провежда пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

Профсъюзите категорично отхвърлят представените териториални планове за развитие на трите региона, които предвиждат затваряне на мощности.

Протестът се организира от синдикалните организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” в комплекса “Марица Изток”, Националната федерация на енергетиците към КНСБ, Национална синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, СМФ – КТ “Подкрепа”, Федерация “Енергетика” към КТ “Подкрепа”, миньори и енергетици от въгледобивния сектор.

Министър-председателят акад. Николай Денков ще се срещне с представителна група на миньорите и енергетиците от протеста „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, съобщиха от пресцентъра на МС.

Решенията за закриване на мините обаче не може да се взимат само от политиците и да касаят само настоящия момент, трябва да се чуе и мнението на експертите. А то категорично е в полза на запазване на въгледобива като „добрата стара алтернатива“ на всички по-нови енергоизточници – казват енергетиците и миньорите, които отдавна стягат редиците за протест в защита на българската енергетика. По думите им, сега енергийната стабилност и независимост на страната ни е още по-важна стратегически, на фона на военния конфликт в региона и неблагоприятните промени в климата, предава БНР.

В подкрепа на „Мини Марица-изток“: Работещи и синдикати излязоха на протест в Стара Загора

Заради многото натрупани проблеми в сектор енергетика протестиращите днес искат ясна държавна стратегия, която да бъде обвързана с действащия Закон за енергетиката на страната. Казват, че засега има множество стратегически документи, които обаче не дават перспектива за развитие.

"Но има други и на тях не виждам за какво да се извинявам – това са тези, които получават „лъвския пай“ от многомилиардните помощи, дадени през последните години, с които си построиха вили, купиха си яхти и скъпи коли. Голяма част от тях са в сърцето и организацията на този протест“, подчерта министър-председателят.

Правителството никога не е отказвало диалог с аграрния сектор. Това заяви премиерът акад. Никола Денков след възникналото напрежение със зърнопроизводителите. Представители на протестиращите участваха в 5 срещи, организирани от министър Вътев. Те са в непрекъснат контакт с него. Кабинетът е готов за диалог, за да се види какви са специфичните проблеми, продължи той.

Основният проблем, който се поставя от протестиращите, вече е решен в споразумението, което е обяснено от ЕК и Украйна. Оставаме с протегната ръка и сме готови за диалог, посочи той.

В България не са допускани и няма да бъдат допускани стоки, които са извън стандартите на Европа, каза още премиерът.

Денков каза, че е разговарял и на два пъти с колегата си премиер на Украйна. Оттам щели да изготвят списък със стоки, които няма да се изнасят в ЕС. Сега България трябва да изготви наш списък. Денков съобщи, че е поканил протестиращите да изготвят този списък заедно, но земеделските производители са отказали и сега се канят да блокират страната.

Ще се преразгледа методиката на преразпределение на субсидиите, за да бъде по-справедливо разпределението към малките и средни производители, съобщи още той.

Поводът за напрежението е информация от доклад на ДАНС, според която  три фирми са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък, не са изпълнили задължението си да поддават данни към СЕСПА – Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, както и са се снабдявали с медикаменти от търговци на дребно в нарушение на закона. 

В момента липсват медикаменти за диабет, антидиабетични препарати, лекарства за деца, има проблем и с "Налоксон".

Трите фирми са обект на административно-наказателно производство.

Според Костадин Ангелов причината за липсата на лекарства се дължи на поправка в нормативната уредба, прокарана в периода, в който Асена Сербезова е здравен министър в кабинета “Петков”. Текстът на въпросния доклад на ДАНС, на който обаче се позовава самия Костадинов, го опровергава. Причината - поправката не е на Асена Сербезова, а е внесена от Даниела Дариткова, която тогава бе депутат от ГЕРБ. Законът пък е приет през 2018 г., внесен година по-рано от Министерския съвет, когато Кирил Ананиев бе здравен министър.

Самата Асена Сербезова посочи, че няма промяна във формулата, въпреки че тъкмо това посочи Костадин Ангелов пред журналисти. Тя уточни, че след установяване, че формулата е грешно приложена, в резултат на предложение от одитиращите, е разпоредила въпросната формула да бъде приведена в съответствие със закона.

"Твърдението, че спазването на закона е причина за недостиг, е внушение за неспазване и неуважение към законодателството, което не мога да приема от представител именно на законодателната власт. Като министър, когато до мен достигне доклад с констатация, че законодателството не е спазено, съм длъжна да предприема действия", подчертава Сербезова.

Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Един от вариантите, който в момента се разглежда, е да се предоставят на Украйна дефектни ракети С-300, които могат да бъдат използвани за части, обясни депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Зависи обаче какво ще поиска Киев.

“При всички положения България няма излишни ПВО комплекси. Със сигурност България няма да предостави на Украйна комплексите С-300, които пазят София и ядрената централа в Козлодуй”, отсече Мирчев и обясни, че МО трябва да каже с колко ракети разполага страната ни, има ли дефектни сред тях, които могат да бъдат предоставени.

Дефектните ракети С-300 са вариант, призна пред медиите председателят на военната комисия в НС Христо Гаджев. 

Той определи като висока сумата от 100 млн. лева за база на НАТО край Ямбол. Обясни, че става дума за политика на въздържане и разполагане до една бригада. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

От “Възраждане” обявиха идеята за предоставянето на дефектни ракети като “държавна измяна”. Според партията страната ни има нужда от още оръжия и ПВО. ИТН също считат, че на първо място е националната ни сигурност и националния интерес. Станислав Балабанов поиска военният министър да отиде в парламента и да обясни.

От ДПС засега не коментираха.

Един от вариантите, който в момента се разглежда, е да се предоставят на Украйна дефектни ракети С-300, които могат да бъдат използвани за части, обясни депутатът Ивайло Мирчев от ПП-ДБ. Зависи обаче какво ще поиска Киев.

“При всички положения България няма излишни ПВО комплекси. Със сигурност България няма да предостави на Украйна комплексите С-300, които пазят София и ядрената централа в Козлодуй”, отсече Мирчев и обясни, че МО трябва да каже с колко ракети разполага страната ни, има ли дефектни сред тях, които могат да бъдат предоставени.

Дефектните ракети С-300 са вариант, призна пред медиите председателят на военната комисия в НС Христо Гаджев. 

Той определи като висока сумата от 100 млн. лева за база на НАТО край Ямбол. Обясни, че става дума за политика на въздържане и разполагане до една бригада. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

От “Възраждане” обявиха идеята за предоставянето на дефектни ракети като “държавна измяна”. Според партията страната ни има нужда от още оръжия и ПВО. ИТН също считат, че на първо място е националната ни сигурност и националния интерес. Станислав Балабанов поиска военният министър да отиде в парламента и да обясни.

От ДПС засега не коментираха.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.