Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

Очаква се до два месеца от обнародването на промените в "Държавен вестник" да бъде одобрен и първият експерт, който ще заеме тази длъжност след избор от Народното събрание.

Опозицията остро разкритикува промяната и видя в това действие политически ход на "сглобката" за осигуряване на постове.

Вносителите от своя страна обосноваха промяната с необходимостта от повече прозрачност в Здравната каса.

Агенцията посочва, че това се случва по-малко от два месеца, след като шведската екоактивистка бе осъдена и глобена за същото престъпление.

На 24 юли тази година 20-годишната Тунберг беше глобена с 1500 шведски крони (134 долара) от съд в Швеция за това, че не е напуснала протест след нареждане на полицията. Веднага след произнасянето на присъдата тя и други активисти от екологичната група "Върнете бъдещето" блокираха пътя на петролните цистерни в пристанището на шведския град Малмьо и отново бяха отстранени със сила от полицията.

"Демонстрацията не беше разрешена и това доведе до блокиране на движението на автомобили. Жената отказа да се подчини на полицията да напусне мястото на инцидента", отбелязват от прокуратурата.

Тунберг, която се превърна в емблема на младите екоактивисти от цял свят, след като организира ежеседмични протести пред шведския парламент, може да получи по-тежко наказание, ако бъде осъдена за втори път.

За неизпълнение на полицейско разпореждане в Швеция се предвижда максимална присъда от шест месеца затвор.

“От месеци има безпардонна медийна атака на всички нива към всички държавни учреждения, неправителствени и правителствени организации. Целта е една – да се уязви ръководството на “Майчин дом” и да се овладее болницата заради някакви лични и конюнктурни желание”, заяви пред Нова телевизия управителят д-р Иван Диков, който бе обвинен, че е “назначен като марионетка на директора проф. Костов”. 

Той посочва, че е бил назначен след конкурс и е утвърден от Съвета на директорите.

Още преди месеци бяха разкрити скандалните практики в управлението на болницата от директора й проф. Иван Костов. Бившият здравен министър Христо Хинков каза, че на този етап обаче все още няма основания да освободи Костов. Срещу него са подадени три сигнала в прокуратурата. Все още не е ясно докъде са стигнали проверките. 

Междувременно екипът на болницата се раздели на две, а противопоставянето продължава да ескалира. Противниците на Костов говорят за заплати, по-високи от печалбата на лечебното заведение, оплакват се от липса на адекватни действия от страна на управляващите вече три месеца и говорят за “пасивност” от страна на здравното министерство. Зад сигналите срещу Костов застават 23-ма служители. Има и други, но те се страхуват да застанат с имената си. 

Зад директора застанаха някои близки до него лекари, които обвиниха недоволните в клеветническа кампания. Зад Костов застанаха и съсловни организации.

Коментарът на Николов дойде след като правителството реши да прекрати дерогацията, която бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия.

Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Премиерът акад. Николай Денков заяви, че служебния кабинет не е свършил нищо, за да се излезе от дерогацията, но Стоянов не се съгласи с него: 

“Плановете бяха преди дерогацията, която ЕС даде на България, за две години това да може да се случи и до края на 2024 г. “Лукойл“ да може да работи изцяло без руски петрол. Това е ясно и така трябва да се случи. Не зная с какъв контекст го е казал, може би в контекста на това, че за пред последните два месеца горивата са поскъпнали с над 20%. Много е страшно да се правят някакви стъпки, без да се прави анализ”, обясни бившият министър на икономиката.

Стоянов предупреди за вакуум и недостиг на горива, който обаче предположи, че ще бъде наваксан бързо, тъй като сме в пазарна икономика. Въпросът обаче е, че цената на литър според него ще скочи до 4 лева. 

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook дипломатът Илиян Василев. Вижте и целия текст:

"Неслучайно всеки протест срещу добива на газ в Североизточна България се спонсорира от същите тези зърнопроизводители, които развавят заплахата, че отива житницата. За сведение за един сондаш при проучване се изисква няколко декара, а за добив 40 квадратни метра. От години се знае, че този бизнес има намесени руски или на бг бизнесмени свързани с Русия пари. За това и те се включиха активно в кампанията против Украйна, в частност украинското зърно. 

Още по-странно е, че решението се взема в Народното събрание, но не протестират пред него, а хулят правителството, което ще изпълни решение на НС, за него друг вариант няма.

Същото е и с атаките срещу закриването на въгледобива - решението се взема от НС, протестите пред МС.

В случая има и предизборен елемент - кой е загрижен за регионите. Денков правилно казва, че тези решения са стратегически и трябва да се вземат от Народното събрание."