"Позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би застрашило нашите фермери", заяви Пленкович, цитиран от хърватската национална телевизия ХИНА.

Решението идва след като Европейската комисия продължи въведената забрана за внос на зърно от Украйна. Такава въведоха едностранно няколко държави - Полша, Унгария, Словакия. България обаче напусна "зърнената коалиция" и вдигна ембаргото. Киев вече започна правни действия. 

По думите на Пленкович не се изключва Хърватия също да въведе забрана. 

Хърватия предложи използването на морските си пристанища на Украйна докато достъпът на Киев до Черно море е блокиран от Русия на фона на продължаващата война. Не е известно колко зърно е изнесено през хърватските пристанища.

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

 Интересно е, че част от знаковите лица на СДС вече декларираха подкрепа за независимия кандидат за кмет на София Вили Лилков.

Сред кандидатите за районни кметове на ГЕРБ е директорът на 119-о училище Деян Стаматов, който ще се бори за район "Изгрев". Певицата Йоанна Драгнева е номинацията на ГЕРБ-СДС за район Оборище, арх Румен Русев - за "Красно село", Тодор Кръстев - за "Сердика", Милко Младенов - за "Люлин", Димитър Димов - за "Надежда", педагогът Илиян Пейчев - за "Младост", депутатът Евгения Алексиева - за "Панчарево", Анжелина Тотева - за "Лозенец", фармацевтът Борислав Борисов - за "Слатина"

Тази седмица дините поскъпват с 11,7 на сто до 0,86 лева за килограм, а пъпешите с 8,5 на сто до 1,53 лева за килограм. Ябълките от внос прибавят 0,5 на сто до 2,04 лева за килограм. Бананите поскъпват с 1,1 на сто и се търгуват по по 2,76 лева за килограм, а лимоните - с 2,4 на сто до 3,03 лева за килограм. За първа седмица от ДКСБТ проследяват и цената на гроздето, което поскъпва с 0,4 на сто в края на седмицата до 2,47 лева за килограм.

Картофите повишават стойността си с 3,1 на сто до 1,35 лева за килограм, зелето - със 7,5 на сто до 1,15 лева за килограм. Цената на доматите (оранжерийни) също се покачва - с 9,3 на сто до 2,95 лева за килограм, както и на оранжерийните краставици – с 4,4 на сто до 2,82 лева за килограм. Зелените чушки поскъпват с 3,7 на сто до 1,68 лева за килограм, а червените чушки - с 0,5 на сто до 2,20 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,8 на сто до 11,16 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" поскъпва минимално с 0,1 на сто и се продава по 17,30 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 1,9 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,10 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) отстъпва с 1,9 на сто и се продава по 2,09 лева за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 1,1 на сто и се предлага по 6,44 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 3,12 лв. за килограм. Лещата спада с 2,9 на сто до 4,04 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул - с 1,5 на сто до 3,92 лв. за килограм.

Захарта поскъпва с 0,8 на сто и се продава по 2,45 лв. за килограм, а брашното тип 500 - с 2,9 на сто до 1,44 лева за килограм. Цената на олиото се покачва с 2,1 на сто и то се търгува по 2,98 лв. за литър в пластмасова бутилка, а на кравето масло (пакетче от 125 грама) - с 1,2 на сто до 2,57 лв. за брой.

Демонстрации се готвят в цялата страна, след като правителството прие да не удължава ембаргото върху вноса на украинско зърно. Вчера Европейската комисия вдигна забраната, но държави в Източна Европа - Словакия, Унгария, Полша, заявиха, че ще продължат едностранните ограничения заради опасенията на брашна и предупрежденията за загуби. 

Днес трябваше да се състои и среща между зърнопроизводителите и изпълнителната власт по покана на премиера акад. Николай Денков, но зърнарите няма да се появят. 

Искам да апелирам към всички, които искат да се включат в протеста, да спазват стриктно правилата, да не допускат ескалиране на напрежението, да не ограничават свободното придвижване на граждани. Подготвили сме се за съответното мероприятие”, заяви Стоянов.

Вътрешният министър посочи още, че все още няма заподозрян за убийството на Алексей Петров. Бившата барета беше застреляна край столичния кв. “Драгалевци”. Стоянов заяви, че разследването върви активно, събрани са много факти, но всичко се проверява. Вътрешният министър посочи, че се надява скоро да има резултат. 

Относно подготовката за изборите вътрешният министър каза, че ще има масови акции там, където има съответната информация за евентуално подготвени нарушения на изборното законодателство.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.

Коментарът на Николов дойде след като правителството реши да прекрати дерогацията, която бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия.

Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Премиерът акад. Николай Денков заяви, че служебния кабинет не е свършил нищо, за да се излезе от дерогацията, но Стоянов не се съгласи с него: 

“Плановете бяха преди дерогацията, която ЕС даде на България, за две години това да може да се случи и до края на 2024 г. “Лукойл“ да може да работи изцяло без руски петрол. Това е ясно и така трябва да се случи. Не зная с какъв контекст го е казал, може би в контекста на това, че за пред последните два месеца горивата са поскъпнали с над 20%. Много е страшно да се правят някакви стъпки, без да се прави анализ”, обясни бившият министър на икономиката.

Стоянов предупреди за вакуум и недостиг на горива, който обаче предположи, че ще бъде наваксан бързо, тъй като сме в пазарна икономика. Въпросът обаче е, че цената на литър според него ще скочи до 4 лева.