Китай Предприема - Новини

По оценки на мозъчния тръст SIPRI Китай разполага с около 350 ядрени бойни глави - малко в сравнение със САЩ и Русия. Но той се разраства бързо и до 2035 г. може да разполага с 1500 бойни глави, според оценка на Пентагона, публикувана през ноември.

"Изглежда, че Китай вече не се задоволява само с няколкостотин ядрени оръжия, за да гарантира сигурността си", казва Мат Корда от Федерацията на американските учени пред АФП.

След първия си ядрен опит през 1964 г. Китай се задоволява да поддържа сравнително скромен арсенал и твърди, че никога няма да бъде първият, който ще използва ядрени оръжия в конфликт.

Но през последните години, под ръководството на президента Си Дзинпин, Китай започна мащабна военна модернизация, която включва и усъвършенстване на ядрените оръжия, за да може не само да възпира враговете, но и да може да контраатакува, ако възпирането се провали.

"Китай предприема най-значителното разширяване и модернизиране на ядрените си сили в историята на страната", заяви пред АФП Дейвид Логан, доцент във Военноморския колеж на САЩ. Това включва не само увеличаване на производството на бойни глави, но и модернизиране на способността за доставянето им с ядрена триада: ракети, самолети и подводници.

"Промените, които се случват или са в ход, са много значителни и ще превърнат Китай от държава, която има ядрен потенциал за отмъщение, в държава, която е третата по големина ядрена сила в света", заяви Ерик Хегинботъм, главен научен сътрудник в Центъра за международни изследвания към Масачузетския технологичен институт. "За първи път в историята големите ядрени сили ще трябва да вземат предвид не един, а двама потенциални ядрени конкуренти и това ще се отрази на ядреното планиране и стабилността навсякъде по света."

По данни на Пентагона от миналата година Китай "бързо" изгражда съоръжения за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети, като общият брой на силозите е над 300.

"Най-ниско необходимо ниво"

Китай подчертава, че поддържа "ядрените си сили на най-ниското ниво, необходимо за националната сигурност". А в съвместно изявление с руския лидер Владимир Путин миналия месец Си заяви, че ядрената война "никога не трябва да бъде разпалвана".

Данните не са публично достъпни, но Международната кампания за премахване на ядрените оръжия е изчислила, че през 2021 г. Китай е похарчил 11,7 млрд. долара за ядрената си програма - по-малко от една трета от това, което се смята, че са похарчили Съединените щати. Освен това експертите твърдят, че съществуват пречки пред бързото натрупване на атомни запаси на Китай -- най-вече ограничените му средства за производство на делящи се материали, необходими за бойни глави.

Възможна помощ може да дойде от Русия.