... против желанието му го ръкоположил в презвитерски сан, скоро след това починал. Тогава свети Агапит бил поставен за епископ Синадски. Преподобният починал в дълбока старост.
Изповедник Синадски - Новини
Св Лъв папа Римски Св Агапит Изповедник еп Синадски Св Лъв
...... и дори със сянката на тялото си. Като завършил своя благочестив и богоугоден живот, преподобният в дълбока старост починал в Господа, нашия Спасител Иисус Христос.
Гликерия изповядвала вярата си в единния Бог затова била хвърлена
...... преживял така благочестиво и богоугодно и послужил за спасението на много души, свети Павсикакий оставил тоя живот и се преселил при възлюбения от него Господ.
Житие на св мъченица Гликерия Девицата Гликерия дъщеря на знатен римски
...... сега и винаги и во веки веков. Амин. © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Житие на св мъченица Гликерия Девицата Гликерия дъщеря на знатен римски
...... сега и винаги и во веки веков. Амин. © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Свети Лъв бил италианец Той от ранни години се посветил
...... Евтихиевата ерес. Папа Лъв вдъхнал почит и внушил милосърдие и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим. Свети Лъв Велики умрял в дълбока старост.
Преподобни Михаил бил свят и мъдър йерарх Той от детство
...... докрай останал верен на православието. © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Преподобни Агапит се родил в Кападокия при царуването на императорите
...... Агапит се отнася към IV век, бел.ред. © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Преподобни Михаил бил свят и мъдър йерарх Той от детство
...... докрай останал верен на православието. © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).









