В началото на есенната сесия на Народното събрание беше обявено, че съгласно парламентарния правилник, Атанасов поема председателството на комисията за контрол над службите.

По непотвърдена информация оставката на Атанасов е в отговор на изявлението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви, че е против сливането на Военното разузнаване с Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР).

"Аз лично считам, че не трябва да се разделят службите", коментира вчера Борисов.

"Не може така да ми бламира реформата", заяви от своя страна Атанасов.

По жълтите павета се проведе национален-митинг протест под надслов “За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България!” в защита на въгледобива и производството на електроенергия от Стара Загора, Кюстендил и Перник. Шествието тръгна от площада пред храм-паметник "Александър Невски" и премине по централни булеварди. Протестният митинг се провежда пред сградите на Народното събрание и Министерския съвет.

Профсъюзите категорично отхвърлят представените териториални планове за развитие на трите региона, които предвиждат затваряне на мощности.

Протестът се организира от синдикалните организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” в комплекса “Марица Изток”, Националната федерация на енергетиците към КНСБ, Национална синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ, СМФ – КТ “Подкрепа”, Федерация “Енергетика” към КТ “Подкрепа”, миньори и енергетици от въгледобивния сектор.

Министър-председателят акад. Николай Денков ще се срещне с представителна група на миньорите и енергетиците от протеста „За ясно и сигурно енергийно бъдеще на България“, водена от президента на КНСБ Пламен Димитров и президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, съобщиха от пресцентъра на МС.

Решенията за закриване на мините обаче не може да се взимат само от политиците и да касаят само настоящия момент, трябва да се чуе и мнението на експертите. А то категорично е в полза на запазване на въгледобива като „добрата стара алтернатива“ на всички по-нови енергоизточници – казват енергетиците и миньорите, които отдавна стягат редиците за протест в защита на българската енергетика. По думите им, сега енергийната стабилност и независимост на страната ни е още по-важна стратегически, на фона на военния конфликт в региона и неблагоприятните промени в климата, предава БНР.

В подкрепа на „Мини Марица-изток“: Работещи и синдикати излязоха на протест в Стара Загора

Заради многото натрупани проблеми в сектор енергетика протестиращите днес искат ясна държавна стратегия, която да бъде обвързана с действащия Закон за енергетиката на страната. Казват, че засега има множество стратегически документи, които обаче не дават перспектива за развитие.

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във връзка с падналия дрон с взривно устройство край с. Тюленово.

"Това, което виждам, прилича на мина от 82-милиметрова минохвъргачка. По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", категоричен бе той.

По думите му отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат.

"Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", подчерта експертът.

Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение, посочи Шаламанов и допълни, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона. Технически е възможно да бъде изгубено управлението на дрона, изрази мнение той.

Велизар Шаламанов коментира и какво трябва да се направи в конкретния случай:

"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.

Поканата разпалва опасенията на Запада за засилващото се двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян. ФрогНюз припомня, че Ким и Путин разговаряха за сътрудничество в отбранителната индустрия. Анализатори вече посочиха, че подобно сътрудничество повдига много въпроси - и двете държави са в отчаяна ситуация и са способни да дадат всичко в замяна на онова, от което се нуждаят. Същото посочи и в интервю за медията ни дипломатът Елена Поптодорова. В същото време от Кремъл уверяват, че ядреният въпрос не е бил обсъждан. 

Не е ясно дали двамата са говорили за предполагаемата военна сделка. Ким е казал на Путин, че срещата в руския Далечен изток е издигнала двустранните връзки на ново ниво.

Путин е приел поканата на Ким Чен - ун, твърдят от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA. От Москва обаче все още няма потвърждение. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Путин рядко пътува в чужбина.

За Москва КНДР е страна-клоун, но се побратимява с Пхенян заради оръжия и противодействието на "колективния Запад". Това е мнението на световно известния специалист по Северна Корея проф. Андрей Ланков, преподавател в университета Кунмин в Сеул. Според него новата братска ориентация на Путин към северно-корейския лидер Ким Чен Ун ще доведе до още по-голяма изолация на Русия.

Путин и Ким Чен Ун ще търсят начини да заобиколят санкциите на ООН по отношение на КНДР, за да осъществят топли връзки във военната област. Това може да стане дори чрез съвместни кооперации и фирми, смята на свой ред завеждащият отдел "Корея и Монголия" на института по изучаване на Изтока в Москва. Това може да стане в преграничните зони между двете страни - общата дължина на границата е 39 километра.

Поканата разпалва опасенията на Запада за засилващото се двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян. ФрогНюз припомня, че Ким и Путин разговаряха за сътрудничество в отбранителната индустрия. Анализатори вече посочиха, че подобно сътрудничество повдига много въпроси - и двете държави са в отчаяна ситуация и са способни да дадат всичко в замяна на онова, от което се нуждаят. Същото посочи и в интервю за медията ни дипломатът Елена Поптодорова. В същото време от Кремъл уверяват, че ядреният въпрос не е бил обсъждан. 

Не е ясно дали двамата са говорили за предполагаемата военна сделка. Ким е казал на Путин, че срещата в руския Далечен изток е издигнала двустранните връзки на ново ниво.

Путин е приел поканата на Ким Чен - ун, твърдят от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA. От Москва обаче все още няма потвърждение. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Путин рядко пътува в чужбина.