„Мога да кажа точните суми. За целия сектор това са над 1,8 млрд. лева за юридическите лица и над 600 млн. лева за еднолични търговци и физически лица. Това е печалбата“, поясни той в отговор на въпроса дали потвърждава думите на премиера, че през миналата година зърнопроизводителите са отчели 25% по-голяма печалба спрямо 2021 г.

Той отбеляза също така, че с прекратяването на забраната за внос на украинско зърно е свързан с изискването от страна на ЕС за въвеждането на регулаторен режим в тази посока от страна на Украйна. Според него това е нещо, за което не се говори.

„От понеделник започва да действа този регулаторен режим за износ на някои стоки от Украйна, което означава, че няма да има свободно и безконтролируемо изнасяне на стоки. Този контрол ще се осъществява от Украйна, но вероятно ще има и механизми за проверка от страна на ЕС. Предстой да видим това в понеделник“, поясни той.

Румен Спецов коментира и как вноса на продукти от Украйна ще се отрази на цените. „Цените на тези стоки се определят от борсовите индекси. Това, от което вероятно се опасяват нашите производители, е, че в България ще дойдат продукти с много ниски цени и евтини суровини. Но за да стигнат тези продукти от Украйна до България има разходи за транспорт. Така че на този етап никой не знае на каква цена ще бъдат доставени суровините“, уточни той.

Директорът на НАП призна, че има свръхпечалба в сектор „Земеделие“. Те са от миналата година и са генерирани в една друга обстановка, подчерта обаче той.

„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Освен това са санкционирани "Трансмашхолдинг" и неговият бивш президент Андрей Бокарев, НПО "Сатурн", банка "Ак Барс", ръководителят на UMMC Искандар Махмудов, основателят на Russian Copper Company Игор Алтушкин.

Ограничения са наложени на 150 чуждестранни компании и физически лица заради съдействие за заобикаляне на санкциите срещу Русия, сред които и турските:

CTL Limited, която според Вашингтон е посредник, доставящ електронни компоненти от американски и европейски произход.

В списъка са две финландски компании Luminor и Siberica, както и техните френски и естонски корпоративни представители. Според американските власти те са изнасяли електроника с двойна употреба за Русия, включително камери за дронове, високоефективни оптични филтри и литиеви батерии.

Търговски данни, публикувани от "Уолстрийт джърнъл", показват, че между април и ноември Luminor е доставила стоки на стойност над 1 милион долара в Русия, включително компютърни чипове и оптични лещи от САЩ, Великобритания и Германия.

Акциите на автомобилните дружества веднага започнаха да губят оценката си на борсата, като тези на "Соллерс" поевтиняха с 12%.

В списъка с физически лица са грузинско-руският олигарх Отар Парцхаладзе и офицерът от руските разузнавателни служби Александър Онишченко, свързан със злонамереното влияние на Русия в Грузия.

Служителят на ФСБ е "вероятно е съдействал на своя сътрудник Парцхаладзе да получи руски паспорт и вероятно руско гражданство. Грузинецът напълно е приел руска идентичност и редовно пътува до Русия. Онишченко и ФСБ са използвали Парцхаладзе, за да повлияят на грузинското общество и политика в полза на Русия. Твърди се, че Парцхаладзе лично се е облагодетелствал от връзката си с ФСБ.

Той допълни, че нивото на руската Премиер лига е паднало чувствително след напускането на куп звезди заради войната, а и все по-трудното привличане на качествени футболисти от други първенства. Карпин даже си позволи да коментира, че тимът на Катар играе доста по-интензивно от настоящия шампион на Русия - "Зенит".

След което заяви, че единственият играещ в чужбина национал, който бе повикан за този спаринг - Александър Головин ("Монако"), вече изпъква значително над останалите си съотборници в държавния тим като кондиция.

"Този отбор преди година и половина - две бе на второ място  в квалификациите за Мондиал 2022 почти в същия състав. Вече няма нужда да се гледа националния тим, за да се види, че нивото на шампионата ни е паднало. Имаме и проблем с мотивацията, но той не е основен. Аз трябва като треньор да работя с отбора и да мотивирам играчите.

Но бих дал съвет - който може да напусне  руската Премиер лига, да го направи!

В момента в Европа играят едва четирима руски играчи. Когато станат 20, тогава може да се каже, че сме конкурентни. Сега футболистите ни не са конкурентни", коментира Валери Карпин. Освен Головин, в по-силни отбори в Европа играят още Алексей Миранчук ("Аталанта"), Далер Кузяев ("Льо Авр") и Арсен Захарян ("Реал Сосиедад"). Карпин обаче не повика последните двама за мача с Катар, за да им даде повече време за адаптация в настоящите им клубове.

След санкциите от ФИФА и УЕФА руският национален отбор бе изваден от квалификациите за Мондиал 2022, не игра в турнира Лига на нациите и пропусна пресявките за Евро 2024.

Все по-вероятно е да не получи шанс и за Мондиал 2026.

За руската федерация е все по-трудно да намери съперник, който да се съгласи да играе със "Сборная", като Израел и Босна и Херцеговина отказаха предварително насрочените контроли. Така от март м.г. Русия е изиграла едва 6 мача, в които постигна само две победи (с 2:1 над Киргизстан и 2:0 над Ирак).

В останалите контроли завърши наравно - 0:0 с Таджикистан и с Узбекистан, 1:1 с Иран и с Катар. При това в мача срещу катарците загубата бе избегната благодарение на гол на Александър Солдатенков ("Криля советов") в 90-ата мин.

В началото на септември експериментален тим от млади играчи игра с олимпийския състав на Египет, като завърши 1:1 в първия мач и загуби с 1:2 във втория.

До края на годината не са предвидени други мачове поради липса на свободни съперници, които да са съгласни да играят срещу "Сборная". Заради изолацията, в която попадна Русия, от футболната федерация обмисляха да напуснат УЕФА и да се преместят да играят под егидата на Азиатската футболна конфедерация.

Засега обаче това решение се отлага, защото след евентуален край на войната в Украйна връщането в УЕФА би отнело няколко години заради задължителните процедури.