Георги е млад мъж от Варна. Той учи в чужбина, има остър ум и светло бъдеще. На 20 септември 2015 г., обаче Георги остава завинаги на 21, но позволява на други четири живота да продължат, като става донор.

Георги никога не е имал сериозни здравословни проблеми и няма как да се знае, че коварна мозъчна аневризма в главата му е напът да се спука и сложи край на живота му. За аневризмите няма обяснима причина или симптоматика и в случая на Георги не е повече от лош шанс.

Преименуването на улица с име на донор е инициатива на граждани и създателите на проекта "Последният дар на човека", който цели да повдигне въпроса за проблемите с донорството в България.

България е на последно място по трансплантации в Европейския съюз. Едва 13 са реализираните донорски ситуации у нас през 2022 г., а чакащите – близо 1000.

Георги е млад мъж от Варна. Той учи в чужбина, има остър ум и светло бъдеще. На 20 септември 2015 г., обаче Георги остава завинаги на 21, но позволява на други четири живота да продължат, като става донор.

Георги никога не е имал сериозни здравословни проблеми и няма как да се знае, че коварна мозъчна аневризма в главата му е напът да се спука и сложи край на живота му. За аневризмите няма обяснима причина или симптоматика и в случая на Георги не е повече от лош шанс.

Преименуването на улица с име на донор е инициатива на граждани и създателите на проекта "Последният дар на човека", който цели да повдигне въпроса за проблемите с донорството в България.

България е на последно място по трансплантации в Европейския съюз. Едва 13 са реализираните донорски ситуации у нас през 2022 г., а чакащите – близо 1000.

Главата на Римокатолическата църква отправи това послание на международна конференция в Осло, посветена на 60-годишнината от издаването на влиятелната енциклика (папско послание до всички католици – бел. ред.) на папа Йоан XXIII „Pacem in Terris“.

В посланието си, според „Ватикан нюз“, Светият отец отбелязва, че конференцията се провежда, "докато нашият свят продължава да е в плен на трета световна война, в трагичния контекст на конфликта в Украйна - не без заплахата да се прибегне до ядрени оръжия".

Духовният лидер направи паралел между настоящия момент и времето, предшестващо публикуването на "Pacem in Terris", когато кубинската ракетна криза през октомври 1962 г. приближава света опасно близо до ядрено унищожение.

Настоявайки конференцията да се фокусира върху разделите от „Pacem in Terris“, които разглеждат разоръжаването и начините за постигане на дълготраен мир, понтифът подчерта, че "свят, свободен от ядрени оръжия, е възможен и необходим".
 

Той припомни и изказването си от Мемориала на мира в Хирошима през 2019 г., когато каза, че "използването на атомна енергия за целите на война е неморално, както е неморално и притежаването на ядрени оръжия".
 

Във връзка с конвенционалните оръжия папа Франциск посочи, че те "трябва да се използват само за отбранителни цели и да не се насочват към цивилни цели".