Ердоган и Мъск са разговаряли вчера в т. нар. Турски дом - небостъргач близо до ООН в Ню Йорк, отбелязва Анадолската агенция.

Турският лидер е в САЩ, за да вземе участие в 78-ата сесия на Общото събрание на ООН.

Мъск от своя страна е изтъкнал, че редица турски доставчици вече работят с „Тесла“ и че Турция е сред водещите кандидати за следващия завод на компанията.

По време на срещата Ердоган също така е наблегнал на обстоятелството, че Турция е отворена за сътрудничество и в областта на изкуствения интелект, и във връзка с комуникационната мрежа „Старлинк“ („Starlink“), предаде Дирекцията по комуникации.

Мъск е посочил, че компанията „Спейс Екс“ („SpaceX“) иска да работи с турските власти, за да получи необходимия лиценз за предлагане на сателитни услуги на „Старлинк“ в Турция.

В съобщението се казва също, че Ердоган е поканил Мъск да присъства на турския фестивал за космически изследвания и технологии Текнофест (Teknofest) в Измир в края на септември. Турският президент е добавил, че Мъск е посочил, че с удоволствие ще присъства.

Турският министър на промишлеността и технологиите Мехмет Фатих Каджър, който е присъствал на срещата, също посочи, че Мъск е окачествил Турция като "една от най-важните кандидатки за инвестиции на Тесла".

Това заяви пред Българското национално радио евродепутатът Радан Кънев. 

Коментарът му идва след вчерашната реч на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на съюза. В нея тя призова България и Румъния да бъдат пуснати възможно най-скоро в Шенген. От Австрия обаче отново посочиха, че няма смисъл да се говори за разширяване на безвизовото пространство в момента. 

Австрия блокира присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство, опасявайки се от прилив на незаконни мигранти.

Радан Кънев посочи, че шансът ни за членство в Шенген до края на годината е реален, но не е много голям. 

Във връзка с вноса на украинско зърно той изрази тревожност от липсата на спокоен дебат. Депутатите се скараха по темата, въпреки че днес мнозинството прие отмяната да бъде отменена. Министерският съвет се обяви за отмяна на ембаргото върху украинското зърно, което бе наложено от служебното правителство през април, след като още четири държави в ЕС наложиха едностранна забрана заради оплаквания на бранша и предупреждения за огромни загуби. Европейският съюз позволи ембарго, което изтича през есента. От кабинета “Денков” обаче заявиха, че забраната за внос на зърно на практика е ощетила бюджета с милиони, а освен това според изпълнителната власт премахването й ще намали инфлацията.

Против идеята бяха от БСП, “Възраждане” и ИТН. Зърнопроизводителите пък плашат с протести. В събота предстои среща с бранша. 

"Чуват се крясъци, поляризация и популизъм, по-малко се чуват сериозните аргументи. Не чух от българските зърнопроизводители сериозни аргументи в посока, че става дума за борсова стока със световна цена. Цените се определят от нивата на борсите, свързани с доставка на няколко големи международни пристанища. Миналата година проблемът, който българските зърнопроизводители твърдяха, че изпитват с ниската цена на зърното, не се реши със спирането на вноса от Украйна, защото международните цени бяха изключително ниски, а нашите зърнопроизводители бяха пропуснали по безотговорен начин и в очакване на свръхпечалби момента да продадат стоката си на значителна печалба", коментира Кънев. 

Кънев посочи, че сериозно решение по въпроса за украинското зърно на европейско ниво ще се вземе, след като минат изборите в Полша, която има портфолиото на земеделския комисар. Парламентарният вот в Полша ще се проведе на 15 октомври.