Това съобщиха от НИМХ.

Ще духа слаб вятър с променлива посока, в западните райони - временно умерен от северозапад. Минималните температури ще са между 11° и 16°, по-високи по морския бряг, в София - около 13°.

През деня ще преобладава слънчево време. В следобедните часове над планинските райони в западната половина от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще превали, в отделни райони и ще прегърми. Вятърът ще е слаб, предимно от североизток. Максималните температури ще са между 25° и 30°, в София - около 26°.

Над планините преди обяд ще преобладава слънчево време. В следобедните часове ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и до края на денонощието на места ще превали и прегърми. Без валежи ще се задържи в крайните източни райони. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 20°, на 2000 метра - около 13°.

Над Черноморието ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб югоизточен вятър. Максималните температури ще са 24°-26°. Температурата на морската вода е 23°-24°. Вълнението на морето ще бъде 2 бала.

В планините ще преобладава слънчево време. Временни увеличения на облачността ще има над масивите от Западна България, но ще е почти без валежи. Ще духа слаб, по високите и открити части - до умерен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 20°, на 2000 метра - около 14°.

По Черноморието ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб до умерен вятър, по северното крайбрежие от югоизток, по южното – от североизток. Максималните температури ще са 24°-26°, близки до температурата на морската вода. Вълнението на морето ще бъде около 3 бала.

Слънцето в София изгрява в 7 ч. и 11 мин. и залязва в 19 ч. и 29 мин. Продължителността на деня е 12 ч. и 17 мин. Луната в София изгрява в 11 ч. и 30 мин. и залязва в 21 ч. и 21 мин. Фаза на луната: три дни преди първа четвърт.

Понеделник и вторник ще са преобладаващо слънчеви с временни увеличения на облачността. Превалявания - краткотрайни, със слаба гръмотевична активност – ще има в западните планински масиви и на изолирани места около тях. По-мощна гръмотевична облачност ще се оформи в сряда и четвъртък, отново в западната половина на страната. След това до края на седмицата смущенията ще са минимални с превес на лятното слънце.

Температурите през периода ще са характерните за сезона – нощем и призори – от 10 до 15 градуса, следобед – от 23 до 28. През почивните дни (на 23 септември) посрещаме астрономическата есен. Температурите ще са малко по-високи от предходните дни и в обичайно топлите райони термометрите ще се колебаят до 31-32 градуса.

До края на месеца единственото осезаемо захлаждане ще обхване дните около 26-27 септември с нахлуване на по-студен въздух от североизток. Температурите ще се понижат с 3-4 градуса, вятърът ще се усили със студени пориви, облаците ще са повече с потенциал за слаби и неособено значителни като количество превалявания.

Любителите на късното септемврийско море ще изпратят месеца с преобладаващо слънчеви дни, с обичайната динамична облачност, без особени смущения. Предварителни изгледи за превалявания има в дните около 26-27 септември, когато и вятърът ще е особено силен. Около началото на астрономическата есен ще е по-топло, с температури през деня до 26-27 градуса. В края на месеца термометрите ще достигат до около 22-23. От сряда нататък, до края на настоящата седмица, вълните ще намаляват и морето ще е сравнително спокойно.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Според метеорологичната служба към ООН обаче своевременни предупреждения е можело да спасят хиляди човешки животи. Либийският национален метеорологичен център обаче е категоричен, че е предупредил властите за валежите 72 часа преди наводненията. В изявлението се казва още, че въз основа на тези предупреждения в източните райони е обявено извънредно положение.

ООН също предупреждава, че болестите от замърсената вода са следващата заплаха за хората, засегнати от бедствието.

Цели квартали бяха потопени под вода след проливния дъжд на 10 септември. Повече от 10 000 души са в неизвестност, а хиляди други са разселени. Три дни след потопа започна да пристига и чуждестранна помощ. Либия, която е разкъсвана между две правителства, е критикувана заради отговора на бедствието.

Засега със сигурност се знае за над 5000 жертви. Броят им обаче може да се увеличи значително - водата постоянно изхвърля тела. Най-малко 10 хил. се считат за изчезнали. 

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.