... аз без дъх оставах. Звездите като капки съхнеха в стъклата избеляващи. И бяхме толкова натясно на времето във ъгъла, че нямаше и педя място, за да се разпрегърнем.
... аз без дъх оставах. Звездите като капки съхнеха в стъклата избеляващи. И бяхме толкова натясно на времето във ъгъла, че нямаше и педя място, за да се разпрегърнем.