Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%), като не се наблюдава динамика спрямо последното ни проучване през юли.

22% изразяват положителна оценка към работата на кабинета "Денков". Отрицателната оценка се повишава в трето поредно изследване, като през септември достига 68%. Най-голям дял на подкрепа, правителството среща сред привържениците на „Продължаваме промяната-Демократична България“ -  над три четвърти от тях подкрепят кабинета. Остава в сила разделението в отношението спрямо кабинета сред симпатизантите на ГЕРБ на две приблизително равни групи. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.

Нищожна промяна и в оценката за работата на държавния глава. Въпреки изострянето в тона между правителството и президента, положителната оценката за работата му е на познатите нива от 36%, а отрицателната 52%.

ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.9% сред гласуващите, следвани  от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ (18.3%). „Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 16.1% от гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС (13.4%), а петото място остава за БСП (8.7%). ИТН също запазват позицията си на ръба на парламентарната бариера.

Симпатизантите на идеята за нови парламентарни избори се покачват с 6% спрямо проучването през юли, като този месец достигат 31%. Въпреки това мнението, че не са необходими предсрочни парламентарни избори, се споделя от близо половината (47%) от българите.