Турският лидер отбеляза, че със Столтенберг са обсъдили регионални и глобални въпроси.

"Както винаги, ще продължим да бъдем една от страните, които най-активно подкрепят мисиите на НАТО", категоричен бе турският президент.

"Обсъдихме въпроса, свързан със засилване на борбата ни срещу тероризма. Благодарих на Ердоган за усилията, които Турция полага за възобновяването на действието на споразумението за износа на зърно от украински пристанища", посочи от своя страна Столтенберг.

Той допълни, че се очаква турският парламент да разгледа в най-скоро време въпроса за членството на Швеция в НАТО.

Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook дипломатът Илиян Василев. Вижте и целия текст:

"Неслучайно всеки протест срещу добива на газ в Североизточна България се спонсорира от същите тези зърнопроизводители, които развавят заплахата, че отива житницата. За сведение за един сондаш при проучване се изисква няколко декара, а за добив 40 квадратни метра. От години се знае, че този бизнес има намесени руски или на бг бизнесмени свързани с Русия пари. За това и те се включиха активно в кампанията против Украйна, в частност украинското зърно. 

Още по-странно е, че решението се взема в Народното събрание, но не протестират пред него, а хулят правителството, което ще изпълни решение на НС, за него друг вариант няма.

Същото е и с атаките срещу закриването на въгледобива - решението се взема от НС, протестите пред МС.

В случая има и предизборен елемент - кой е загрижен за регионите. Денков правилно казва, че тези решения са стратегически и трябва да се вземат от Народното събрание."