България на стената на срама
…да се срамуваш поради другите, е директна индикация, че твоята задача в живота е да защитаваш, да пазиш, да помагаш, спасяваш, лекуваш и възстановяваш справедливостта.
Ива Петрова
На това място ни е сложила Европейската комисия в отчета си „ Работен документ на службите на Комисията, Доклад за България за 2023 година, съпътстващ рекомендация за Препоръка на Съвета по отношение на националната стратегия за промени на България за 2023 година и съдържаща мнение на Съвета по отношение на конвергентната стратегия на България за 2023 година “ Документ 52023SC0 от (24.05.2023 г.). Документ, който не се разяснява от Правителство, Парламент, партии, публични организации, медии и специалисти. В Приложение № 1 на отчета, Графика A1.1: „ Напредък към постигането на Целите за устойчиво развитие в България през последните 5 години “ е синтезирана тази оценка:
- Само по 3 знака: „ Партньорство на задачите “(без да се прецизира кои са сътрудниците и до каква степен те са истински), „ Живот под водат а “ (има задоволително риби в езерата, язовирите, реките и морето) и „ Нулев апетит “ България се доближава към тези Цели за стабилно развиване (ЦУР) и положението е по-добро в сравнение с в Европейски Съюз. (Нулевият апетит е самодейност, ориентирана към премахване на неналичието на храна за оцеляването на популацията в света и е преследвана от Програмата за развиване на Организация на обединените нации. Планирано е да реализира осъществяването си през 2030 година.)
За страдание България може да се доближава, само че още доста надалеч от тази цел, тъй като нито едно държавно управление след 1989 година не се разтревожи и не предприе ограничения за опазване на родното произвеждане на храни. Получи се необяснима обстановка да се унищожава селското стопанство и през днешния ден България е подвластна до 80% от импорт на храни. А този импорт е подвластен от геополитика, климат. Според Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие цените на храните са достигнали своя връх през март 2022 г., като са се увеличили с над 60% в съпоставяне със същия месец през 2020 г. Цените не престават да бъдат нестабилни. „ България е хранела половин Европа, а в този момент разчитаме на импорт. Ще възродим производството. “ Това съобщи на предизборна среща на 9.03.2023 в с. Венец водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ “. Едно голо заричане, без обяснение по какъв начин, посредством кого и по кое време, без виновници за това . Да не би до тогава да не останат българи на българската земя и различен етнос ще обработва българската земя. Но има и ексцентрично решение-пенсионерите да си готвят чорба от обувките си, които до 1989 година бяха от същинска кожа, както правеше Чарли Чаплин във кино лентата „ Златна тресчица “.
- По 2 знака: „ Живот на земята “ (все още има живи българи на територията на нашата Родина, която към момента си остава раят на Европа), при „ Борба с изменение на клим ата “ (да, битка има, само че резултат няма-наводнения, пожари) България се отдалечава от тези Целите за устойчиво развитие, само че положението е по-добро в сравнение с в Европейски Съюз.
- По 8 знака България се доближава към тези Целите за устойчиво развитие, само че положението е по-лошо в сравнение с в Европейски Съюз, а точно:
8.„ Достоен труд и стопански раст еж “ Достоен труд би трябвало да
разрешава на всеки трудещ се да не мисли по какъв начин да си заплати осветлението, отоплението, да не се лишава от лакомства и да не плачат децата за шоколад, за играчки. Съгласно Евростат з а " храни и безалкохолни питиета " обаче сме похарчили през 2022 година повече (20,1 %) от междинното ниво за Европейски Съюз (14,3 %), за опазване на здравето 7,% при 4,2% в Европейски Съюз. Това недостойни условия за живот са при най-ниските почасови ставки в Европейски Съюз (4 пъти по-ниски от междинните в Европейски Съюз и до 6 пъти по ниски от тези в Люксембург (8÷34÷51). Може би по тази причина в България на 7 октомври не се празнува Международния ден за заслужен труд, тъй като за доста трудещи се той е неподобаващ.
Според Ивайло Изворски, основен икономист на Световната банка за Европа и Азия, растежът е ревизиран през м. октомври за 2,4% за 2023 година Въпреки усъвършенстваните прогнози (ръст 1,4% през м. юни), икономическият растеж е слаб, по отношение на времето преди пандемията. До 2020 година растежът е бил над 4%, т.е. в този момент растежът е до 60% от предходния интервал и като се добави високата инфлация се обрисува проблем за приемане на еврото от 2025 година
3. „ Добро здраве и богатство “ В резултат на незадоволителна и
некачествена храна и некачествено опазване на здравето България устойчиво държи шампионата по смъртност в Европейския съюз с 1787 смъртни случая на 100 000 души, сочат настоящи данни на Евростат за 2020 година След нас са Румъния (1 622), Унгария (1 513), Литва (1 482) и Латвия (1 445). На противоположния полюс с най-ниската смъртност в страните от Европейски Съюз са Франция (863) смъртни случая на 100 000 поданици и Ирландия (892), следвани от Люксембург (905), Финландия (917) и Испания (919). За интервала 2009-2019 година са закрити 45 лечебни заведения. 800 хиляди души са без доктор . За това сигнализират от Националното съдружие на общините в България в свое мнение, позоваващо се на данни от Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги. В него се показва, че в 929 дребни града и 3882 села, в които живее 12% от популацията на страната, няма обезпечен достъп на място до първична здравна помощ . Българинът доплаща 36 % за здравни услуги, което подрежда страната ни на четвърто място в Европейски Съюз след Кипър, Гърция и Латвия по този индикатор . Разходите за предварителна защита на болесттите на глава от популацията в България са 34 евро, до момента в който в страните от Европейски Съюз са 89 евро . Близо 300 лекари годишно напущат страната. Това са констатации на Лука Чичов, съпредседател на Здравния комитет към Американската комерсиална камара. Сякаш Съединени американски щати са по-заинтересовани от запазването на популацията на колонията в сравнение с Европейски Съюз. Основание за това дава фактът, че няма нито един знак за оценка на резултата от Плана за резистентност и възобновяване (ПУВ), с който да се регистрира повишение благосъстоянието на обитаеми ето. А при всеки разход се прави предварителна оценка на резултата от нея. Само при ПУВ
задачата е да се усвоят едни финансови средства в корпоративен интерес (а от там и в персонален интерес). Въпросът е за какво Европейската комисия по този начин безгрижно приема ПУВ и се прокрадва изводът, че тя като че ли желае да приготви територията на България за организиран живот и инфраструктура за някакво население, само че не и за българското. Защо не слага условия за повишение стандарта на живот в България, а не за сметка на българското население да се
осъществят тактики с геополитически привкус?
11. „ Устойчиви градове и селища “. Как ще може да се осъществя този
цел откакто заетостта във високотехнологичните браншове и разноските за НИРД (научно-изследователска и развойна дейност) също са доста по-ниски в някои от по-слабо развитите райони . В Югоизточния и Североизточния район единствено 1,2 % и 1,4 % от служащите са заети във високотехнологични браншове. Разходите за НИРД възлизат на 0,3 % от Брутният вътрешен продукт във всички райони, като се изключи столичния район, където са над два пъти по-високи (0,8 %), само че към момента са много под междинните за Европейски Съюз (2,07 %). Същевременно популацията с висше обучение приблизително за България е 32% по отношение на ЕС-42% . Но този относително висок % за България се дължи на 2 района –Югозападен с 46% (в него влиза и гр. София и столична община), а при останалите 5 района се движи сред 22 и 29 %. Шансовете за осъществяване на този цел са лимитирани заради просрочените отговорности на общините към 30.06.2022 година са били в размер на 105,8 млн. лева, в това число по бюджета на общините – 99,9 млн. лева Просрочените отговорности по бюджетите на общините са образувани от 117 общини (44 % от общия брой общини), 148 общини приключват второто тримесечие на 2022 година без просрочени отговорности по бюджетите си . Сравнено със същия интервал на предходната година, понижение на просрочените отговорности регистрират 28 % (74 общини), като общият размер на осъщественото от тях понижение е близо 25,8 млн. лева За същия интервал 41 общини (16 % от всички) усилват просрочените си отговорности в границите на една година общо с 17,5 млн. лева Към 30.03.2023 година насъбраният общински дълг е 1 401 003 955 лв.. като максимален дебитор е Софийска община/София град с 628 100 790 лв.. Задлъжнялостта остава хронична болест за общините заради понижаване на икономическите действия, непреодолимия демографски срив . Общо 592 села в страната са без население или с едноцифрен брой поданици и тази наклонност продължава.
1. „ Изкореняване на бедността “. През 2021 година линията на беднотия общо
за страната e 504.33 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 532.4 хиляди лица, или 22.1% от популацията на страната. Образователното равнище оказва доста въздействие върху риска от беднотия за заетите. Най-висок е делът на работещи небогати с главно и без обучение - 61.1%.
Основни индикатори за беднотия според Национален статистически институт
2017
2018
2019
2020
2021
Праг на риск от беднотия (средномесечно в лева)
351,1
351,1
413,0
451,0
504,3
Лица под прага на риск от беднотия - в хиляди
1665
1665
1586
1660
1532
Процент на риск от беднотия (% от населението)
23,4
22,0
22,6
23,8
22,1
Процент на риск от беднотия преди обществени прехвърляния (% от население)
44,8
45,2
42,2
41,7
44,3
Коефициент на риск от беднотия преди обществени прехвърляния с включени пенсии (% от населението)
29,2
29,5
29,6
29,9
31,5
Неравенство в разпределението на приходите (S80/20)
8,2
7,7
8,1
8,0
7,4
Коефициент на Джини (Изчислено въз основа на данни за разпределението на лицата и семействата по приходи и нормализирано в диапазона от 0 до 100)
40,2
39,6
40,8
40,0
39,7
За 2022 година п роцентът на риск от беднотия (% от населението) за България е 32,5 (увеличава се с към 43% по отношение на 2019 г.) против 21,6 приблизително за Европейския съюз по данни на Евростат към 12.06.2023 година България е води класацията по коефициента Джини, до момента в който в Европейски Съюз той е 30,1, като е най-нисък в Белгия-26,0.
9. „ Промишленост, нововъведения, инфраструктура “. Липсата на
вложения с дълготрайна визия докара до неналичието на опция за софтуерно развиване. Липсата на обществени политики, които поддържат индустриалния напредък, значи, че той не дава отговор на потребностите на популацията. През 2022 година световният иновационен показател за България е 39,5. България към момента е „ нововъзникващ иноватор “; разликата сред нейните резултати и междинната стойност за Европейски Съюз продължава да се усилва. Според изданието за 2022 година на Европейския относителен отчет за нововъведенията, въпреки че резултатите на страната в региона на нововъведенията леко са се подобрили спрямо 2021 година, те към момента са много под междинните за Европейски Съюз (45,2 % от резултатите на ЕС) и разликата сред България и междинната стойност за Европейски Съюз нараства.
12. „ Отговорно ползване и произвеждане “ Една от подцелите
е “Значително понижаване до 2030 година на генерирането на боклуци посредством попречване, понижаване, преправяне и наново потребление. “
През 2020 година депонирането е представлявало 61,7 % от генерираните боклуци (в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 23 %).Участниците в изследването „ Обсерватория “ имат вяра, че покупката на местни артикули с по-къса верига на доставка ще помогне на планетата. Това мнение се споделя от 84% от хората. Друга удобна стъпка за битка с климатичните промени е скрита в бранш „ Направи си самичък “. Например, 82% от хората са подготвени сами да ремонтират домовете и уредите си и даже да готвят у дома вместо да се хранят в заведения за хранене или да поръчват храна.
В тази анкета 68% от българите афишират, че са подготвени да употребяват отговорно . По този индикатор ние се сме най-близко до междинния индикатор на Европейски Съюз. Друга забавна цифра е, че 92% от българите се дефинират като виновни консуматори.
16. „ Мир, правдивост и мощни институции “ Мирът и опцията
за достъп до правораздаване са от значително значение за хората да живеят при ценене на правата си и оттова по проспериращ метод. И точно насилието и несигурността въздействат върху икономическия напредък. България е на 45-о място от 165 страни в (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър за 2021 година Човешката независимост в България е оценена с 8,08 т., което класира страната на 45-то място (от 165 държави) след Албания и Панама и преди Мавриций и Монголия. С най-голям резултат е Швейцария (9,11 т.) , следвана от Нова Зеландия (9,01 т.) и Дания (8,98 т). Въз основа на оценката и точкуването от Freedom House (2023 г.) за цивилен свободи за България той е 46 при 50 през 2005 година (постоянно намаление). Той улавя степента на независимост на изложение и сдружаване, господство на закона и персонална автономност. Не се позволяват референдуми, а при единичните случаи не се вземат поради резултатите от тях. Вместо народна власт в България е въведена “диктокрация “. Управление под диктовка (основна чужда), без да се желае и да се чува мнението на народа (демоса), което е главното в понятието „ народна власт “. Този факт ясно демонстрира за какво е безсмислено да се приказва за цивилен мир и правдивост и още повече, че наклонността е негативна . През 2022 година показателят на световния мир за България е 1,54 показател. Той се колебаеше доста през последните години с наклонност да понижава през интервала 2013 - 2022 година, с пик 1,85 през 2011 година
10. „ Намаляване на неравенствата “ Данните за Бедността и
коефициентът Джини са индиректни индикатори за съществуване на мощно разделяне на обществото във връзка с приходи, в това число при обществени съсловия, мъже и дами, хора с увреждания, град-село, работещи и пенсионери и така нататък При показателят S 80/ S 20 България още веднъж е водеща с 8.01 пред Румъния с 6,62 и Европейски Съюз с 4,9. Словакия е с показател 3.03, което знак за наличие на мощна междинна класа. Следователно България е застрашена от непрекъснати обществени безредици, стачки, митинги. Тази наклонност беше зачената още през 1991 година и стана причина господин Френсис Сейерстед като ръководител на Нобеловия комитет за мир да откаже 2 пъти да не одобри молбата на президента Желю Желев като претендент за тази премия. Дали за утешение или за маята на тази обстановка у нас може да се одобри фактът, че в Съединени американски щати благосъстоянието и властта се държи от 1% от популацията
- Най-отчайваща е оценката за България във връзка с знаци, които характеризират отдалечаването на България от Целите за устойчиво развитие и положението е по-лошо в сравнение с в Европейски Съюз, а точно:
5 . „ Равенство сред половете “ Съветът на Европа предложи делът на
дамите в органите взимащи решения да бъде не по-малко от 40%. Да работи за превъзмогване на неравенството сред половете даде обещание и България, със период до 2030-та година. Според изследване на телевизия „ Нова “ от м. октомври 2023 година От 22 хиляди управителни позиции у нас, заеманите от мъже са повече–над 63%. Работната среда е " най-мъжка " в обществените предприятия. Най-много дами пък, има в правосъдната власт, а истински паритет сред половете има в териториалните администрации, научните организации и публичните медии.
6. „ Финансово налична и чиста сила “ В изследване, извършено в
целия Европейски Съюз през 2020 г., 8 % от населението заявяват, че не могат да поддържат дома си задоволително топъл. По данни на Евростат през януари 2022 г. годишната инфлация за силата като цяло в Европейски Съюз е била 27 %. Цената на природния газ е с 40 % по-висока от тази през януари 2021 г. В някои страни това нарастване на цените на газа беше по-силно усетено от други: в Белгия цените се усилиха с 67 %, а в Нидерландия—с 58 %. В доста страни са въведени схеми за субсидиране за понижаване на сметките за сила. В същото време тези дотации не би трябвало да отстраняват тласъците за икономисване на сила.
Близо 39,2% от българите не съумяват да отопляват удобно домовете си през зимата, по данни на Европейската обсерватория за енергийна беднотия. Делът от популацията, което не може да поддържа домовете си задоволително топли е най-високият в Европейския съюз. Същото се отнася и за семействата, които не могат да си разрешат изстудяване през лятото - 49,5%. Според данни на Европейския комитет на районите, към 11 % от популацията на Европейския съюз - 54 милиона европейци, са наранени от енергийна беднотия. С последните решения на Правителството за „ климатична индиферентност “ и закриване на ТЕЦ-овете не се вижда вероятност за решение на казуса с енергийната беднотия. Може да се чака увеличение на кредитната задлъжнялост на страната и/или заледяване на пенсиите с добавка за енергийна беднотия, което е сравнимо с енергиен геноцид на популацията.
7. „ Чиста вода и положителни санитарни условия “ В Програмата за стабилно
развиване до 2030 година държавите-членки на Организация на обединените нации потвърдиха своите задължения във връзка с правата на индивида за безвредна питейна вода и канализация и това е ясно реализацията на човешките права на вода и канализация са неделими от Програмата до 2030 година управителен принцип „ Не оставяйте никого настрани “.
От едно следствие на Бюлетин за качеството на водата в България от м. юни 2023 година се открива, че българите имат максимален „ късмет “ от цяла Европа да увредят здравето си от замърсители в питейната вода. Проучване на Европейски Съюз изрично го потвърждава. Не единствено това–при нас тази заплаха ще се усили с времето!
Източник: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1519213340992&uri=CELEX%3A52017SC0449
Синята линия съставлява рисковете през 2015 година, червената–очакваните опасности през 2030 година а зелената-прогнозните опасности през 2050 година От таблицата ясно се вижда тревожна наклонност: България доста е изпреварила другите страни в категорията „ риск за здравето “! (Докато в страни като Гърция 6,5% от популацията на страната през 2015 година е било изложено на риск от здравословни проблеми поради влошено качество на водата, през 2030 година се чака този % да спадне до 5,8%.)
В България през 2015 година здравето на над 10% от популацията е било в риск от нечиста питейна вода, през 2030 година 11% от популацията ще е застрашено, а през 2050 г.–цели 12%. Това значи, че всеки 10-ти българин може да се разболее поради неприятното качество на водата! Същевременно не се обръща внимание на обстоятелството, че годността за пиянство не е равнозначна на безвредна за здравето, защото посредством разнообразни способи може да се влияе на нейната конструкция и памет и това влияние да бъде нездравословно за индивида. Такива проучвания има, само че за тях ръководещите са глухи и слепи.
4. „ Качествено обучение “ Повишаването на качеството и
равенството в учебното обучение продължава да бъде съществено предизвикателство. Слабите резултати във връзка с главните умения, измерени от PISA (102) (47,1 % по четене, 44,4 % по математика и 46,5 % в региона на науките), са два пъти по-големи от междинните за Европа. С течение на времето не е реализиран значителен прогрес. Процентът на приключилите висше обучение е невисок. Едва 33,8 % от българите на възраст 25—34 години са имали тапия за приключено висше обучение през 2022 година в съпоставяне със приблизително 42 % в Европейски Съюз . Процентът на приключилите висше обучение в региона на НТИМ(наука, технологии, инженерство и математика) е един от най-ниските в Европейски Съюз. А за това не са отговорни учителите, а напътствията (по рекомендации на българофоби от всевъзможен род) от следващото Правителство посредством Министерството на науката и образованието през миналите 33 години. С подобен „ материал “ по какъв начин ще се усилва иновационната активност, по какъв начин ще се основават конкурентни технологии и произведения, ще се осъществят „ умни “ градове, ще се внедрява изкуствения разсъдък?
Въпроси без отговори:
- Защо някогашни и сегашни ръководещи докарахте България до това положение, че да сме принудени да се срамим, че сме българи?
- Не изпитвате ли позор Господа ръководещи от тез с обещания за розово бъдеще, което както се вижда е недостижимо? Или не изпитвате позор тъй като изпълнявате нечии инструкции и поръчки за преобразяване на България в територия с маргинализиран народ и който последователно да изчезне? Сякаш бългорофобите станаха повече от русофобите?
- Защо господа депутати не подлагате на полемика в Парламента тези оценки, а се стараете да угодите на корпоративни, партийни и персонални ползи?
- Защо вие, публични медии се страхувате (или е спусната осведомителна мъгла) да поднесете на популацията тези оценки и да търсите отговорните за тях? Защото се страхувате от виновниците за разрухата на България и разголване на подправената народна власт, която е открита у нас?
- Ще посмеят ли карикатуристите от „ Прас-Прес “ да онагледят алчността на ръководещите като добре охранени нискочели контета са захапали една голяма филия с мехлем, а под нея бедния, дрипав и мършав български народец не може даже да се изправи на счупената си тояжка, с цел да стигне падналите трохи?
Не чакам отговор, тъй като би трябвало да се от хора, които имат възприятие за позор, а то е присъщо на умните и моралните. А в резултат на образованието и неналичието на достолепие такива има все по-малко в България.
Остава да чакаме да се появи новият Паисий, който да се провикне: „ О неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш… и не се погрижиш самичък за своята орис!
Ива Петрова
На това място ни е сложила Европейската комисия в отчета си „ Работен документ на службите на Комисията, Доклад за България за 2023 година, съпътстващ рекомендация за Препоръка на Съвета по отношение на националната стратегия за промени на България за 2023 година и съдържаща мнение на Съвета по отношение на конвергентната стратегия на България за 2023 година “ Документ 52023SC0 от (24.05.2023 г.). Документ, който не се разяснява от Правителство, Парламент, партии, публични организации, медии и специалисти. В Приложение № 1 на отчета, Графика A1.1: „ Напредък към постигането на Целите за устойчиво развитие в България през последните 5 години “ е синтезирана тази оценка:
- Само по 3 знака: „ Партньорство на задачите “(без да се прецизира кои са сътрудниците и до каква степен те са истински), „ Живот под водат а “ (има задоволително риби в езерата, язовирите, реките и морето) и „ Нулев апетит “ България се доближава към тези Цели за стабилно развиване (ЦУР) и положението е по-добро в сравнение с в Европейски Съюз. (Нулевият апетит е самодейност, ориентирана към премахване на неналичието на храна за оцеляването на популацията в света и е преследвана от Програмата за развиване на Организация на обединените нации. Планирано е да реализира осъществяването си през 2030 година.)
За страдание България може да се доближава, само че още доста надалеч от тази цел, тъй като нито едно държавно управление след 1989 година не се разтревожи и не предприе ограничения за опазване на родното произвеждане на храни. Получи се необяснима обстановка да се унищожава селското стопанство и през днешния ден България е подвластна до 80% от импорт на храни. А този импорт е подвластен от геополитика, климат. Според Организацията на Организация на обединените нации за издръжка и земеделие цените на храните са достигнали своя връх през март 2022 г., като са се увеличили с над 60% в съпоставяне със същия месец през 2020 г. Цените не престават да бъдат нестабилни. „ България е хранела половин Европа, а в този момент разчитаме на импорт. Ще възродим производството. “ Това съобщи на предизборна среща на 9.03.2023 в с. Венец водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ “. Едно голо заричане, без обяснение по какъв начин, посредством кого и по кое време, без виновници за това . Да не би до тогава да не останат българи на българската земя и различен етнос ще обработва българската земя. Но има и ексцентрично решение-пенсионерите да си готвят чорба от обувките си, които до 1989 година бяха от същинска кожа, както правеше Чарли Чаплин във кино лентата „ Златна тресчица “.
- По 2 знака: „ Живот на земята “ (все още има живи българи на територията на нашата Родина, която към момента си остава раят на Европа), при „ Борба с изменение на клим ата “ (да, битка има, само че резултат няма-наводнения, пожари) България се отдалечава от тези Целите за устойчиво развитие, само че положението е по-добро в сравнение с в Европейски Съюз.
- По 8 знака България се доближава към тези Целите за устойчиво развитие, само че положението е по-лошо в сравнение с в Европейски Съюз, а точно:
8.„ Достоен труд и стопански раст еж “ Достоен труд би трябвало да
разрешава на всеки трудещ се да не мисли по какъв начин да си заплати осветлението, отоплението, да не се лишава от лакомства и да не плачат децата за шоколад, за играчки. Съгласно Евростат з а " храни и безалкохолни питиета " обаче сме похарчили през 2022 година повече (20,1 %) от междинното ниво за Европейски Съюз (14,3 %), за опазване на здравето 7,% при 4,2% в Европейски Съюз. Това недостойни условия за живот са при най-ниските почасови ставки в Европейски Съюз (4 пъти по-ниски от междинните в Европейски Съюз и до 6 пъти по ниски от тези в Люксембург (8÷34÷51). Може би по тази причина в България на 7 октомври не се празнува Международния ден за заслужен труд, тъй като за доста трудещи се той е неподобаващ.
Според Ивайло Изворски, основен икономист на Световната банка за Европа и Азия, растежът е ревизиран през м. октомври за 2,4% за 2023 година Въпреки усъвършенстваните прогнози (ръст 1,4% през м. юни), икономическият растеж е слаб, по отношение на времето преди пандемията. До 2020 година растежът е бил над 4%, т.е. в този момент растежът е до 60% от предходния интервал и като се добави високата инфлация се обрисува проблем за приемане на еврото от 2025 година
3. „ Добро здраве и богатство “ В резултат на незадоволителна и
некачествена храна и некачествено опазване на здравето България устойчиво държи шампионата по смъртност в Европейския съюз с 1787 смъртни случая на 100 000 души, сочат настоящи данни на Евростат за 2020 година След нас са Румъния (1 622), Унгария (1 513), Литва (1 482) и Латвия (1 445). На противоположния полюс с най-ниската смъртност в страните от Европейски Съюз са Франция (863) смъртни случая на 100 000 поданици и Ирландия (892), следвани от Люксембург (905), Финландия (917) и Испания (919). За интервала 2009-2019 година са закрити 45 лечебни заведения. 800 хиляди души са без доктор . За това сигнализират от Националното съдружие на общините в България в свое мнение, позоваващо се на данни от Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги. В него се показва, че в 929 дребни града и 3882 села, в които живее 12% от популацията на страната, няма обезпечен достъп на място до първична здравна помощ . Българинът доплаща 36 % за здравни услуги, което подрежда страната ни на четвърто място в Европейски Съюз след Кипър, Гърция и Латвия по този индикатор . Разходите за предварителна защита на болесттите на глава от популацията в България са 34 евро, до момента в който в страните от Европейски Съюз са 89 евро . Близо 300 лекари годишно напущат страната. Това са констатации на Лука Чичов, съпредседател на Здравния комитет към Американската комерсиална камара. Сякаш Съединени американски щати са по-заинтересовани от запазването на популацията на колонията в сравнение с Европейски Съюз. Основание за това дава фактът, че няма нито един знак за оценка на резултата от Плана за резистентност и възобновяване (ПУВ), с който да се регистрира повишение благосъстоянието на обитаеми ето. А при всеки разход се прави предварителна оценка на резултата от нея. Само при ПУВ
задачата е да се усвоят едни финансови средства в корпоративен интерес (а от там и в персонален интерес). Въпросът е за какво Европейската комисия по този начин безгрижно приема ПУВ и се прокрадва изводът, че тя като че ли желае да приготви територията на България за организиран живот и инфраструктура за някакво население, само че не и за българското. Защо не слага условия за повишение стандарта на живот в България, а не за сметка на българското население да се
осъществят тактики с геополитически привкус?
11. „ Устойчиви градове и селища “. Как ще може да се осъществя този
цел откакто заетостта във високотехнологичните браншове и разноските за НИРД (научно-изследователска и развойна дейност) също са доста по-ниски в някои от по-слабо развитите райони . В Югоизточния и Североизточния район единствено 1,2 % и 1,4 % от служащите са заети във високотехнологични браншове. Разходите за НИРД възлизат на 0,3 % от Брутният вътрешен продукт във всички райони, като се изключи столичния район, където са над два пъти по-високи (0,8 %), само че към момента са много под междинните за Европейски Съюз (2,07 %). Същевременно популацията с висше обучение приблизително за България е 32% по отношение на ЕС-42% . Но този относително висок % за България се дължи на 2 района –Югозападен с 46% (в него влиза и гр. София и столична община), а при останалите 5 района се движи сред 22 и 29 %. Шансовете за осъществяване на този цел са лимитирани заради просрочените отговорности на общините към 30.06.2022 година са били в размер на 105,8 млн. лева, в това число по бюджета на общините – 99,9 млн. лева Просрочените отговорности по бюджетите на общините са образувани от 117 общини (44 % от общия брой общини), 148 общини приключват второто тримесечие на 2022 година без просрочени отговорности по бюджетите си . Сравнено със същия интервал на предходната година, понижение на просрочените отговорности регистрират 28 % (74 общини), като общият размер на осъщественото от тях понижение е близо 25,8 млн. лева За същия интервал 41 общини (16 % от всички) усилват просрочените си отговорности в границите на една година общо с 17,5 млн. лева Към 30.03.2023 година насъбраният общински дълг е 1 401 003 955 лв.. като максимален дебитор е Софийска община/София град с 628 100 790 лв.. Задлъжнялостта остава хронична болест за общините заради понижаване на икономическите действия, непреодолимия демографски срив . Общо 592 села в страната са без население или с едноцифрен брой поданици и тази наклонност продължава.
1. „ Изкореняване на бедността “. През 2021 година линията на беднотия общо
за страната e 504.33 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 532.4 хиляди лица, или 22.1% от популацията на страната. Образователното равнище оказва доста въздействие върху риска от беднотия за заетите. Най-висок е делът на работещи небогати с главно и без обучение - 61.1%.
Основни индикатори за беднотия според Национален статистически институт
2017
2018
2019
2020
2021
Праг на риск от беднотия (средномесечно в лева)
351,1
351,1
413,0
451,0
504,3
Лица под прага на риск от беднотия - в хиляди
1665
1665
1586
1660
1532
Процент на риск от беднотия (% от населението)
23,4
22,0
22,6
23,8
22,1
Процент на риск от беднотия преди обществени прехвърляния (% от население)
44,8
45,2
42,2
41,7
44,3
Коефициент на риск от беднотия преди обществени прехвърляния с включени пенсии (% от населението)
29,2
29,5
29,6
29,9
31,5
Неравенство в разпределението на приходите (S80/20)
8,2
7,7
8,1
8,0
7,4
Коефициент на Джини (Изчислено въз основа на данни за разпределението на лицата и семействата по приходи и нормализирано в диапазона от 0 до 100)
40,2
39,6
40,8
40,0
39,7
За 2022 година п роцентът на риск от беднотия (% от населението) за България е 32,5 (увеличава се с към 43% по отношение на 2019 г.) против 21,6 приблизително за Европейския съюз по данни на Евростат към 12.06.2023 година България е води класацията по коефициента Джини, до момента в който в Европейски Съюз той е 30,1, като е най-нисък в Белгия-26,0.
9. „ Промишленост, нововъведения, инфраструктура “. Липсата на
вложения с дълготрайна визия докара до неналичието на опция за софтуерно развиване. Липсата на обществени политики, които поддържат индустриалния напредък, значи, че той не дава отговор на потребностите на популацията. През 2022 година световният иновационен показател за България е 39,5. България към момента е „ нововъзникващ иноватор “; разликата сред нейните резултати и междинната стойност за Европейски Съюз продължава да се усилва. Според изданието за 2022 година на Европейския относителен отчет за нововъведенията, въпреки че резултатите на страната в региона на нововъведенията леко са се подобрили спрямо 2021 година, те към момента са много под междинните за Европейски Съюз (45,2 % от резултатите на ЕС) и разликата сред България и междинната стойност за Европейски Съюз нараства.
12. „ Отговорно ползване и произвеждане “ Една от подцелите
е “Значително понижаване до 2030 година на генерирането на боклуци посредством попречване, понижаване, преправяне и наново потребление. “
През 2020 година депонирането е представлявало 61,7 % от генерираните боклуци (в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 23 %).Участниците в изследването „ Обсерватория “ имат вяра, че покупката на местни артикули с по-къса верига на доставка ще помогне на планетата. Това мнение се споделя от 84% от хората. Друга удобна стъпка за битка с климатичните промени е скрита в бранш „ Направи си самичък “. Например, 82% от хората са подготвени сами да ремонтират домовете и уредите си и даже да готвят у дома вместо да се хранят в заведения за хранене или да поръчват храна.
В тази анкета 68% от българите афишират, че са подготвени да употребяват отговорно . По този индикатор ние се сме най-близко до междинния индикатор на Европейски Съюз. Друга забавна цифра е, че 92% от българите се дефинират като виновни консуматори.
16. „ Мир, правдивост и мощни институции “ Мирът и опцията
за достъп до правораздаване са от значително значение за хората да живеят при ценене на правата си и оттова по проспериращ метод. И точно насилието и несигурността въздействат върху икономическия напредък. България е на 45-о място от 165 страни в (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър за 2021 година Човешката независимост в България е оценена с 8,08 т., което класира страната на 45-то място (от 165 държави) след Албания и Панама и преди Мавриций и Монголия. С най-голям резултат е Швейцария (9,11 т.) , следвана от Нова Зеландия (9,01 т.) и Дания (8,98 т). Въз основа на оценката и точкуването от Freedom House (2023 г.) за цивилен свободи за България той е 46 при 50 през 2005 година (постоянно намаление). Той улавя степента на независимост на изложение и сдружаване, господство на закона и персонална автономност. Не се позволяват референдуми, а при единичните случаи не се вземат поради резултатите от тях. Вместо народна власт в България е въведена “диктокрация “. Управление под диктовка (основна чужда), без да се желае и да се чува мнението на народа (демоса), което е главното в понятието „ народна власт “. Този факт ясно демонстрира за какво е безсмислено да се приказва за цивилен мир и правдивост и още повече, че наклонността е негативна . През 2022 година показателят на световния мир за България е 1,54 показател. Той се колебаеше доста през последните години с наклонност да понижава през интервала 2013 - 2022 година, с пик 1,85 през 2011 година
10. „ Намаляване на неравенствата “ Данните за Бедността и
коефициентът Джини са индиректни индикатори за съществуване на мощно разделяне на обществото във връзка с приходи, в това число при обществени съсловия, мъже и дами, хора с увреждания, град-село, работещи и пенсионери и така нататък При показателят S 80/ S 20 България още веднъж е водеща с 8.01 пред Румъния с 6,62 и Европейски Съюз с 4,9. Словакия е с показател 3.03, което знак за наличие на мощна междинна класа. Следователно България е застрашена от непрекъснати обществени безредици, стачки, митинги. Тази наклонност беше зачената още през 1991 година и стана причина господин Френсис Сейерстед като ръководител на Нобеловия комитет за мир да откаже 2 пъти да не одобри молбата на президента Желю Желев като претендент за тази премия. Дали за утешение или за маята на тази обстановка у нас може да се одобри фактът, че в Съединени американски щати благосъстоянието и властта се държи от 1% от популацията
- Най-отчайваща е оценката за България във връзка с знаци, които характеризират отдалечаването на България от Целите за устойчиво развитие и положението е по-лошо в сравнение с в Европейски Съюз, а точно:
5 . „ Равенство сред половете “ Съветът на Европа предложи делът на
дамите в органите взимащи решения да бъде не по-малко от 40%. Да работи за превъзмогване на неравенството сред половете даде обещание и България, със период до 2030-та година. Според изследване на телевизия „ Нова “ от м. октомври 2023 година От 22 хиляди управителни позиции у нас, заеманите от мъже са повече–над 63%. Работната среда е " най-мъжка " в обществените предприятия. Най-много дами пък, има в правосъдната власт, а истински паритет сред половете има в териториалните администрации, научните организации и публичните медии.
6. „ Финансово налична и чиста сила “ В изследване, извършено в
целия Европейски Съюз през 2020 г., 8 % от населението заявяват, че не могат да поддържат дома си задоволително топъл. По данни на Евростат през януари 2022 г. годишната инфлация за силата като цяло в Европейски Съюз е била 27 %. Цената на природния газ е с 40 % по-висока от тази през януари 2021 г. В някои страни това нарастване на цените на газа беше по-силно усетено от други: в Белгия цените се усилиха с 67 %, а в Нидерландия—с 58 %. В доста страни са въведени схеми за субсидиране за понижаване на сметките за сила. В същото време тези дотации не би трябвало да отстраняват тласъците за икономисване на сила.
Близо 39,2% от българите не съумяват да отопляват удобно домовете си през зимата, по данни на Европейската обсерватория за енергийна беднотия. Делът от популацията, което не може да поддържа домовете си задоволително топли е най-високият в Европейския съюз. Същото се отнася и за семействата, които не могат да си разрешат изстудяване през лятото - 49,5%. Според данни на Европейския комитет на районите, към 11 % от популацията на Европейския съюз - 54 милиона европейци, са наранени от енергийна беднотия. С последните решения на Правителството за „ климатична индиферентност “ и закриване на ТЕЦ-овете не се вижда вероятност за решение на казуса с енергийната беднотия. Може да се чака увеличение на кредитната задлъжнялост на страната и/или заледяване на пенсиите с добавка за енергийна беднотия, което е сравнимо с енергиен геноцид на популацията.
7. „ Чиста вода и положителни санитарни условия “ В Програмата за стабилно
развиване до 2030 година държавите-членки на Организация на обединените нации потвърдиха своите задължения във връзка с правата на индивида за безвредна питейна вода и канализация и това е ясно реализацията на човешките права на вода и канализация са неделими от Програмата до 2030 година управителен принцип „ Не оставяйте никого настрани “.
От едно следствие на Бюлетин за качеството на водата в България от м. юни 2023 година се открива, че българите имат максимален „ късмет “ от цяла Европа да увредят здравето си от замърсители в питейната вода. Проучване на Европейски Съюз изрично го потвърждава. Не единствено това–при нас тази заплаха ще се усили с времето!
Източник: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1519213340992&uri=CELEX%3A52017SC0449
Синята линия съставлява рисковете през 2015 година, червената–очакваните опасности през 2030 година а зелената-прогнозните опасности през 2050 година От таблицата ясно се вижда тревожна наклонност: България доста е изпреварила другите страни в категорията „ риск за здравето “! (Докато в страни като Гърция 6,5% от популацията на страната през 2015 година е било изложено на риск от здравословни проблеми поради влошено качество на водата, през 2030 година се чака този % да спадне до 5,8%.)
В България през 2015 година здравето на над 10% от популацията е било в риск от нечиста питейна вода, през 2030 година 11% от популацията ще е застрашено, а през 2050 г.–цели 12%. Това значи, че всеки 10-ти българин може да се разболее поради неприятното качество на водата! Същевременно не се обръща внимание на обстоятелството, че годността за пиянство не е равнозначна на безвредна за здравето, защото посредством разнообразни способи може да се влияе на нейната конструкция и памет и това влияние да бъде нездравословно за индивида. Такива проучвания има, само че за тях ръководещите са глухи и слепи.
4. „ Качествено обучение “ Повишаването на качеството и
равенството в учебното обучение продължава да бъде съществено предизвикателство. Слабите резултати във връзка с главните умения, измерени от PISA (102) (47,1 % по четене, 44,4 % по математика и 46,5 % в региона на науките), са два пъти по-големи от междинните за Европа. С течение на времето не е реализиран значителен прогрес. Процентът на приключилите висше обучение е невисок. Едва 33,8 % от българите на възраст 25—34 години са имали тапия за приключено висше обучение през 2022 година в съпоставяне със приблизително 42 % в Европейски Съюз . Процентът на приключилите висше обучение в региона на НТИМ(наука, технологии, инженерство и математика) е един от най-ниските в Европейски Съюз. А за това не са отговорни учителите, а напътствията (по рекомендации на българофоби от всевъзможен род) от следващото Правителство посредством Министерството на науката и образованието през миналите 33 години. С подобен „ материал “ по какъв начин ще се усилва иновационната активност, по какъв начин ще се основават конкурентни технологии и произведения, ще се осъществят „ умни “ градове, ще се внедрява изкуствения разсъдък?
Въпроси без отговори:
- Защо някогашни и сегашни ръководещи докарахте България до това положение, че да сме принудени да се срамим, че сме българи?
- Не изпитвате ли позор Господа ръководещи от тез с обещания за розово бъдеще, което както се вижда е недостижимо? Или не изпитвате позор тъй като изпълнявате нечии инструкции и поръчки за преобразяване на България в територия с маргинализиран народ и който последователно да изчезне? Сякаш бългорофобите станаха повече от русофобите?
- Защо господа депутати не подлагате на полемика в Парламента тези оценки, а се стараете да угодите на корпоративни, партийни и персонални ползи?
- Защо вие, публични медии се страхувате (или е спусната осведомителна мъгла) да поднесете на популацията тези оценки и да търсите отговорните за тях? Защото се страхувате от виновниците за разрухата на България и разголване на подправената народна власт, която е открита у нас?
- Ще посмеят ли карикатуристите от „ Прас-Прес “ да онагледят алчността на ръководещите като добре охранени нискочели контета са захапали една голяма филия с мехлем, а под нея бедния, дрипав и мършав български народец не може даже да се изправи на счупената си тояжка, с цел да стигне падналите трохи?
Не чакам отговор, тъй като би трябвало да се от хора, които имат възприятие за позор, а то е присъщо на умните и моралните. А в резултат на образованието и неналичието на достолепие такива има все по-малко в България.
Остава да чакаме да се появи новият Паисий, който да се провикне: „ О неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш… и не се погрижиш самичък за своята орис!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ