​Виктория Маринова ни напусна. Извинете, отнеха ни я! Варварски, в

​Виктория Маринова ни напусна. Извинете, лишиха ни я! Варварски, в кръв и изтощение. Но това се отнася за тялото. Душата ѝ, паметта ѝ, делата ѝ, скръбта на околните, загатна за майката, дъщерята, приятелката Вики - ето това към този момент стана привилегия в кавички на публични представители и всезнайковци. И някои медии, които видяха в гибелта отражение на личния си подвиг.

Уважаеми читатели, тъжно е, че към момента сме такива - лешояди, отворили клюнове, за порциона от следващата покруса, който дъвчем в щастливо облекчение, че не ни визира директно. Още неизстинала, Виктория беше разнесена на части. Още неузрели, обстоятелствата потънаха измежду спекулации. Още незапалени, свещите изгаснаха от слюнки и присъди на безгрешници.
Тъжно е, че към момента сме такива - недорасли в упованието си за правдивост, несправедливи в търсенето на истини. А те прочее не изискваха ли време, с цел да са цялостни, с цел да сме почтени пред живите и мъртвите?!
Тъжно е, че още сме такива - с вкаменени души пред тъгата се нахвърляме за възмездие. Но то не е за жертвата, а за нас, за разтърсеното ни его. Тъжно е, че нещастията не ни трансформират, а ни вършат закоравели словесни нарушители с клавиатури в ръце.
Вечна памет за Виктория, мир на праха за съвестта ни!